Териториалната структура на революционните окръзи и райони на Вътрешната македоно-одринска революционна организацияКолектив, „Илинденско-Преображенското въстание 1903 г.“, Военно издателство, София, 2003 г., стр.20 – 26 и на Вътрешната македонска революционна организация.

ВМОРО (1899 – 1908) Основният принцип по който става делението на окръзи и райони е по административното разделение в рамките на самата Османска империя. Районите отговарят на околийските граници.

Първи Солунски революционен окръг Кукушки район Солунски район Дойрански район Гевгелийски район Ениджевардарски район Воденски район Тиквешки район

Втори Битолски революционен окръг Лерински район Костурски район Ресенски район Охридски район Кичевски район Крушевски район Демирхисарски район Битолски район

Трети Серски революционен окръг Серски район Драмски район Неврокопски район Демирхисарски (Валовищки) район Разложки (Бански) район Мелнишки район Поройски район

Четвърти Одрински революционен окръг Малкотърновски район Лозенградски район Бунархисарски район Чокенски район (Гечкинлийски) Мустафапашански район Ахъчелебийски район Дедеагачки район Гюмюрджински район Узункюприйски район

Пети Струмишки революционен окръг Струмишки Петрички Радовишки Малешевски Горноджумайска

Шести Скопски революционен окръг Скопски район Щипски район Кратовски район Кумановски район Кривопалански район Кочански район Велешки район Светиниколски район Тетовски районСветиниколският и Тетовският район се формират през 1905 година, като Тетовско спада към Призренския санджак.

За време на Илинденско-Преображенското въстание

Представителите на Задграничното представителство на ВМОРО и ВМРО и симпатизиращите им български офицери от ВМОК и тайните офицерски братства изработват ново териториално разпределение. В това повече залягат на етническите и географските граници, отколкото на административно разделените околии. Първи солунски революционен окръг е разделен на два нови „Кожух“ и „Беласица“, като получава Поройската околия от Серски революционен окръг, станал въстанически окръг „Пирин“, и Петричка околия от Струмишкия революционен окръг („Огражден“). Последните два имат обща граница на река Струма като поделят Джумайска околия. Битолския („Пелистер“) и Одринския революционенни окръзи запазват териториалната си цялост, но допълнително са разделени на подрайони. Скопския окръг („Овче поле“) запазва също териториалната си цялост.

Първи въстанически окръг „Пелистер“ Пелистерски район Смилевски район Лерински район Костурски район Долнопреспански район Ресенски район Охридски район Демирхисарски район Кичевски район Крушевски район Прилепски район Поречки район

Втори въстанически окръг „Кожух“ Гевгелийски район Ениджевардарски район Воденски район Тиквешки район

Трети въстанически окръг „Беласица“ Кукушки район Солунски район Дойрански район Поройски район Петрички район

Четвърти въстанически окръг „Пирин“ Серски район Драмски район Неврокопски район Демирхисарски (Валовищки) район Разложки (Бански) район Мелнишки район Кресненско-Джумайски район

Пети въстанически окръг „Огражден“ Струмишки район Радовишки район Малешевски район Джумайски район

Шести въстанически окръг „Овче поле“ Скопски Щипски Кратовски Кумановски Кривопалански Кочански Велешки

Седми одрински въстанически окръг I. Малкотърновско-Лозенградско-Бунархисарски район II. Чокенски (Гечкенлиско-Одрински) район III. Мустафапашанско-Одрински район IV. Дедеагачко-Гюмюрджински район V. Ахъчелебийско-Скеченски район

ВМРО (1919 – 1934) Между 1923 – 1924 година протичат Битолски, Серски, Струмишки, Скопски и Солунски окръжни конгреси на ВМРО, чиято цел е да подготвят предстоящия общ конгрес. На Битолския конгрес е предложено революционната територия да се раздели на три – Западна и Източна Македония и Македония под гръцка власт. На Струмишкия конгрес са представени околиите Струмишка, Поройска, Тиквешка, Петричка, Радовишка и Малашевска, Серския конгрес с околиите Разложка, Демирхисарска, Кавалска, Мелнишка, Сярска и Горноджумайска, Скопския конгрес с околиите Щипска, Кумановска, Царевоселска, Скопска, Кочанска, Паланечка, Кратовска, Велешка и Тетовско-Гостиварска, Солунския конгрес с околиите Дойранска, Кукушка, Солунска, Ениджевардарска, Воденска и Гевгелийска.

На Шестия конгрес на ВМРО от 1925 година е уточнена новата организационна подялба. Околиите Петричка, Разложка, Мелнишка и Горноджумайска са прехвърлени към Спомагателната организация на ВМРО.

Битолски революционен окръг Костурска околия Битолска околия Прилепска околия Крушевска околия Кичевска околия Охридска околия Стружка околия Дебърска околия Ресенско-Преспанска околия

Скопски революционен окръг Скопска околия Тетовско-Гостиварска околия Кичевска околия Царевоселска околия Щипска околия Светиниколска околия Велешка околия

Солунския революционен окръг Солунска околия Кукушка околия Ениджевардарска околия Воденска околия Маглишка околия Негушка околия Гевгелийска околия Тиквешка околия

Серски революционен окръг Сярска околия Демирхисарска околия Драмска околия Кавалска околия

Струмишки революционен окръг Поройска околия Дойранска околия Струмишка околия Малешевска околия Радовишка околия

ВТРО (1919 – 1927) Организационната структура на ВТРО е специфична. Действащата структура има опорни пунктове в окръжните и околийските градове и в по-централните села в Беломорието. Те се завеждани от пунктови началници и са създадени съгласно чл. 43 от Правилника на организацията.

Организирани са групи, съставени от чети.

„Началник на революционните групи в Тракия“ и главен войвода е Таню Николов. Той командва 13 български и 7 турски чети действащи срещу гърците в Беломорска Тракия.

Групите са структурирани както следва:

група „Зора“ с началник войводата Димитър Маджаров, група „Луна“ с началник капитан Асен Лазаров, I група с началник войводата д-р Константин Ненчев, II група с началник войводата Петър Чапкънов, III група на Рафаил Каракачанов и Стайко Запартов, IV група с началник западнотракийския войвода Димо Николов, който е и заместник главен войвода, V група с началник войводата Коста Саракостов от Доганхисар, Дедеагачко (след избирането му за секретар на ВТРО го замества войводата Колю Вазов) VI група, VII група с началник Руси Андонов.

Всяка група се е състои от по 1 до 4 чети със съответен войвода и секретар. Четите, обаче не са строго прикрепени към определена група, a командването и щаба на Организацията маневрират с войводския и четническия състав и ги разместват съобразно нуждите на борбата.

B юни 1923 г. правителството на Александър Цанков разпуска Организацията, но след няколко месеца на 17 септември 1923 г. в Хасково ВТРО е възстановена от Димитър Маджаров и Коста Георгиев. В централния комитет на Организацията влизат Димитър Маджаров, Коста Георгиев, Пею Поптрендафилов, Васил Попдимчев, Георги Василев и Иван Максимов.

Организационните ѝ структури подобно на ВМРО са нелегални бойни групи, възглавявани от районни отговорници и пунктови началници. Сформирани са отново и въоръжените чети, ръководени от войводи.

Тя установява контакти с легалните тракийски дружества в Хасково, Кърджалийско и Смолянско, а сформираните въоръжени чети съсредоточават своята дейност в Беломорска Тракия. ВТРО продължава да праща чети през границата и да подпомага хилядите бежанци от Беломорска и Одринска Тракия до 12.10.1927 г. когато е разпусната и е учреден Комитетът за свободата на Тракия (КСТ) c председател Димитър Маджаров и подпредседател Константин Георгиев.

Бележки

Категория:ВМОРО Категория:ВМРО Категория:ВТРО Категория:Списъци