Теодато, също Диодато, Деодато, Деусдедит и др. (, на латински: Theodatus Hypatus; * Венеция, † VIII век) е четвъртият дож на Венецианската република, управлявал от 742 до 755 г.

Биография Теодато произхождал от благороднически род от Ераклеа и е син на Орсо, който през 726–727 г. е издигнат за дукс от венецианците по време на въстанието им срещу император Лъв III Исавър. След убийството на баща му (737 г.) екзархът на Равена решава да повери управлението на Магистър Милитум, назначаван за едногодишен мандат и избиран сред външни личности, на които местната аристокрация не може да влияе. Изненадващо третият магистър се оказва самият Теодато – вероятно защото подкрепяя византийското правителство или защото екзархът търси опора сред местните благородници в момент, когато лангобардите заплашват Равена. Всъщност градът пада преди края на мандата му.

Две години по‑късно Теодато сменя страната си, оглавява заговора, който сваля последния магистър Джовани Фабричако, и с подкрепата на аристокрацията се провъзгласява за дукс. Хрониките разкриват ясно противопоставяне между фракцията на Ераклеа, съставена от земевладелци, и тази на Маламоко, представлявана от морски търговци. В действителност политическата ситуация вероятно е далеч по‑сложна, а самият Теодато, който ту подкрепя Империята, ту местната автономия, ту сключва мир с лангобардите, е показателен пример за тази нестабилност. Това се потвърждава и от факта, че изборът му за дож се провежда в Маламоко, въпреки че произхождал от Ераклеа. Той не възнамерява да премести столицата обратно в родния си град, смятайки Маламоко за по‑лесен за защита и по‑тясно свързан с Византия като военно пристанище на Адриатическо море. Теодато никога не би обмислил пълна независимост на херцогството от Империята.

По време на управлението си, вероятно и заради лангобардската заплаха над самата Венеция, той последователно подкрепя екзархията. Макар източниците да споменават отделни моменти на напрежение, византийците оценяват политиката му положително и му присъдили титлата „ипат“. Това обаче не попречва на лангобардите да напреднат: към края на управлението му екзархията пада (751 г.), а херцогството остава последният остатък от византийската власт в Италия. След това събитие дожът се опитва да създаде съюз между последните антилангобардски сили, както свидетелства споразумението с папа Стефан II (754 г.).

Вярно е също, че между 749 и 756 г., по време на управлението на лангобардския крал Айзтулф, венецианците се стремят да поддържат добри отношения с лангобардите. Именно тогава, в годините на падането на Равена, е постигнато споразумение със суверена, което признава границите на херцогството.

Най‑значимото събитие от неговото управление е основаването на Брондоло – днешен квартал на Киоджа при устието на Брента и укрепен център, предназначен да защитава Маламоко от сухопътни нападения от югозапад (макар че може да се тълкува и като антивизантийска мярка).

Управлението на Теодато завършва трагично през 755 г. с въстание на аристокрацията, водено от Гала, което довежда до ослепяването му. Датата на смъртта му остава неизвестна, както и евентуалните му потомци.

Източници Gerhard Rösch, Deodato, в Dizionario biografico degli italiani, vol.39, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1991 Gherardo Ortalli, Deusdedit, в Dizionario biografico degli italiani, vol.39, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1991 Claudio Rendina: I dogi. Storia e secreti. 2. Auflage, Rom 2003, ISBN 88-8289-656-0 Norwich, John Julius. A History of Venice. Alfred A. Knopf: New York, 1982.

Категория:Дожи на Венеция Категория:Византийски военачалници Категория:Имперски римски консули