Маурицио Галбайо или Маурицио Галионо (на италиански: Maurizio Galbaio, Maurizio Galiono; * ок. 40-те г. на VIII век, Ераклеа, † 797) е седмият дож на Венецианската република, управлявал от 764 до 787 г., и магистър милутим на Венеция.
Биография Родом от Ераклеа, той произхождал от заможно семейство и според Йоан Дякон е добре запознат с обществените дела. Назначен е за дож през 764 г. в Маламоко – тогавашния политически център на Венецианското херцогство, по време на събрание, свикано след свалянето на Доменико Монегарио. Избирането му, извършено без разногласия, слага край на дълъг период на нестабилност, белязан от вътрешни конфликти сред аристокрацията, разделена на фракции с различни икономически и политически интереси. Самият факт, че гражданин на Ераклеа е избран в съперничещия Маламоко, може да се тълкува като знак за помирение.
Дългото му управление е запомнено в хрониките като период на вътрешен мир и добро управление. Според историците, освен че бил уравновесен и справедлив владетел, Маурицио Галбайо има заслугата да държи херцогството настрана от бурните европейски събития на епохата: падането на Лангобардското кралство, възхода на Карл Велики, нарастващата политическа роля на папството и кризата на Византия на Запад.
Маурицио Галбайо допринася и за укрепването на институцията на дожа, която от първоначална бюрократично‑военна длъжност, подкрепяна от трибуните, постепенно се превръща в княжеска власт с династичен характер. Това се вижда от назначаването на сина му Джовани Галбайо за сърегент през 778–779 г. Макар формално да остава зависима от Константинопол, Венеция ускорява процеса на своята политическа еманципация.
Дожът напразно се опитва да защити Истрия, която около 770 г. пада под властта на лангобардите. Това събитие води до разпадането на древната Regio X Венеция и Истрия, която от времето на Октавиан Август представлява единна административна област. Според Liber pontificalis по време на конфликта синът му Джовани е пленен от окупаторите.
По‑късно Маурицио Галбайо трябва да се изправи пред заплахата от франките на Карл Велики, които завладяват Лангобардското кралство през 774 г. В отговор той предприема действия в църковната сфера: през 775 г. насърчава основаването на епархията Оливоло – институция, напълно отделена от континента и съобразена с управлението на лагуната. Това решение предизвиква остър конфликт с патриарха на Градо Джовани, най‑висшата църковна власт във Венето.
Между 787 и 788 г. франките завършват завладяването на Истрия и херцогството се оказва напълно обкръжено. През 787 г. венецианските търговци са прогонени от района на Равена и Пентаполис, а имуществото им в епархията на Равена е конфискувано – акт, подкрепен и от папата, целящ да отслаби едно от последните византийски присъствия в Италия.
Източници Norwich, John Julius. A History of Venice. Alfred A. Knopf: New York, 1982. Claudio Azzara, MAURIZIO Galbaio, na treccani.it, Treccani
Категория:Дожи на Венеция Категория:Византийски военачалници Категория:Имперски римски консули