Славейково е село в Североизточна България. То се намира в община Провадия, област Варна. Турското име на селото е Дамлалъ („Капка“).
География Разположено е в равнинна и равнинно-хълмиста област. Близки са селата Черноок, Градинарово, Друмево, Блъсково.
Селото е заобиколено от гори, срещат се широколистна и иглолистна растителност.
Почвата е изключително плодородна – чернозем.
Разделено е на три махали – Долно, Средно и Горно.
Славейково е напълно електрифицирано – 16.04.1961 г.
Водоснабдяване – централен водопровод. Съществуват и кладенци, а също така са запазени и селските чешми с каменни корита. В Долно Славейково се намира и чешма с лековита минерална вода.
Общественият транспорт свързва селото с околните села и гр. Провадия.
История Селището е с дълголетна история, създадено още по Османско време. Османското име на селото е Дамлалъ. Населението е смесено – жителите са християни и мюсюлмани, които съжителстват мирно и се уважават взаимно.
Къщите са иззидани от камък и са с високи дървени порти. Селскостопанските постройки са направени от кирпич.
В Горно Славейково се намира черквата. Всяка от трите махали има собствен универсален магазин. В Горно Славейково дълго време собственик на магазина е бил Ради Костов.
В Средно Славейково се намира основното училище, което се посещава от деца от трите махали.
В това училище са работили фамилията Блага и Спас Димови. Те са започнали дейността си, веднага след завършване на университет и са посветили целия си живот, грижейки се за образованието на няколко поколения деца от с. Славейково.
Спас Димов започва като учител по физика и математика, а впоследствие става директор на училището. Съпругата му Блага Димова е била начална учителка.
Фамилията Пенчеви също е дала много за образователната система.
Кметството се намира също в Средно Славейково. Там е имало кино и селска пекарна, която е обслужвала и трите махали. Също така читалище с богата библиотека, джамия (обновена през 2014 г.), здравна служба, магазини, кафене.
През селото минава малка рекичка, която допълва очарованието му.
В Средната махала е съществувала и мандра, която е изкупувала млякото от трите махали.
Почвата е изключително плодородна, имало е много бостани, пиперници, лозя, царевица, слънчоглед, зеленчукови и овощни градини.
През последните години се наблюдава засилено обезлюдяване на селото.
Население Численост на населението според преброяванията през годините:
Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.: Численост Дял (в %) Общо 413 100,00Българи 132 31,96Турци 238 57,62Цигани 3 0,72Други 0 0,00Не се самоопределят 0 0,00Неотговорили 40 9,68
Религии Християнство – официална религия в Република България.
Културни и природни забележителности Фолклорните традиции са се спазвали дълги години от жителите на селото – коледари, кукери и конни надбягвания на Тодоров ден, а през топлите месеци хората са предпочитали прохладата на Балкана, където са се събирали да пеят български народни песни и играят хора.
В Балкана има пещера, известна с обитателя си – кафява мечка, която е отглеждала там малките си. Друга забележителност е „Орловата дупка“.
Славейковата гора е обявена за защитена местност. Тя впечатлява с изключително красивата си природа. Най-високата точка е връх Хисаря – 347,7m. Тук се намират и късноантичната и средновековна крепости – „Дамлалъ хисар“ и „Кючюк хисар“.
Спорт Селото е имало футболен отбор – „Съртовец“, който днес не развива дейност.
Поминък В Горната махала жителите са били животновъди и земеделци. Интересното е, че са се занимавали с отглеждането на диви прасета в естествената им среда. Също са отглеждали и черни биволи, които са ползвали за впряг.
Източници
Категория:Села в област Варна Категория:Населени места в община Провадия