Славовица е село в Южна България. То се намира в община Септември, област Пазарджик.

География Село Славовица се намира в Средна гора, като землището му обхваща част от Ихтиманско-преходната планинска зона, която постепенно се издига от югозападния край на Тракийската низина към връх Еледжик. Съвременния релеф представлява накъсана, наклонена на север плиоценска заравненост с ясно изразени заоблени хълмове, прорязани от дълбоки суходолия и оврази. От западната страна се очертават ясно Янини грамади, на север е Ибров чал, на югоизток - Станкова могила, и на изток – Петруша.

Климатът на района се характеризира с особеностите на континенталната и преходно-континенталната климатична област. Зимата е мека, лятото е топло, с чести засушавания, а есента – продължителна и топла. Слънцегреенето е продължително, което е особено благоприятно за развитието на лозарството и другите земеделски култури – овощия и зеленчуци. Преобладават северозападните ветрове. Валежите падат предимно през пролетта и лятото, а снежната покривка е тънка и се задържа за кратко време през декември, януари и по-рядко през февруари и март. Село Славовица е разположено върху седловината между Янини грамади и Ибров чал. От Пазарджик отстои на 31,5 km, откъдето води асфалтирано шосе през Бошуля, Карабунар, Виноградец. През Славовица то се свързва с Горно и Долно Вършило и от там с автомагистрала Тракия при прохода Траянови врата. Удобна е връзката и откъм Септември, от където също има асфалтирано шосе. От Ветрен до Славовица има нов асфалтиран път.

История Славовица има древна история и богат революционен летопис. Най-старите архелогически паметници и случайни находки, открити в землището на селото и датират от I до IV век и отговарят, че по онова време тук са обитавали траките. Свидетелство за това трите могили в полето и останките от някогашната крепост на връх Петруша.

Според изследванията на проф. Иван Батаклиев днешното село е основано през XVII век. Населението намира много добри природни-климатични условия за развитие на земеделието – основен поминък за многолюдната челяд. В османски документ (съхраняван в Ориенталския отдел на Народната библиотека) от 7 юни 1845 г. село Славовица е записано с името Янък харман (Изгорял харман)

Културни и природни забележителности В село Славовица се намира родната къща на Александър Стамболийски, която е музей. Музейната експозиция е възстановка на уредбата на селска къща от началото на XX век. Изложени са оригинални оръдия на труда. В Славовица се намира и вилата музей на Стамболийски. Стамболийски живее и работи във вилата, която е построена през 1922 година, а след Деветоюнския преврат през 1923 година е отведен там заедно с брат му Васил, където са жестоко измъчвани и убити от група членове на ВМРО. През 2000 година вилата е опожарена до основи, заедно с много ценни документи и предмети, но в следващите години с помощта на финансирания от общината и спонсорства, историческата вила е възстановена в първоначалния си вид и отново отворена като музей. В помощната сграда на вилата, където Стамболийски е измъчван, е показана новата музейна експозиция, която е посветена на живота на Стамболийски и делата му. А в една от стаите се намира историческия надпис „Ст. 1923 г.“, който е написан от Стамболийски със собствената му кръв преди да издъхне от раните си.

В близост се намира и паметникът костница, в който се съхраняват тленните останки на Стамболийски, неговата майка Катерина и брат му Васил. И трите обекта фигурират в списъка с исторически паметници на културата от национално значение от 1968 година.

Редовни събития Всяка година на „Сирни заговезни“ се провежда празника „Дервишов ден“. Всяка година на 14 юни се чества празника на селото. Всяка година на 23 септември се почита паметта на загиналите от селото в Септемврийското въстание.

Личности Александър Стамболийски (1879 – 1923), министър-председател на Царство България Йосиф (р. 1942), духовник

Други На Славовица е наречена улица в квартал „Гоце Делчев“ в София ().

Бележки

Категория:Села в област Пазарджик Категория:Населени места в община Септември