Райна Ангелова Георгиева е българска биоложка и генетичка, първата жена академик в България.

Биография Райна Георгиева е родена на 26 юли 1902 г. във Велико Търново. Още от ученическите години впечатлява своите преподаватели със своята изключителната любознателност и буден ум.

Завършва първия випуск на Агрономо-лесовъдния факултет в София, където са приети едва 67 студенти. Райна Георгиева е една от седемте жени, приети във факултета. Завършва обучението си през 1925 г. Първоначално работи като преподавателка в няколко специализирани земеделски училища, където преподава трудната агрономическа материя.

Нейният изследователски дух и желание за научни изследвания надделяват и от 1941 г. до 1948 г. работи в Централния земеделски изпитателен институт. Първоначално става сътрудничка на известния български учен Дончо Костов. По време на Биологическата конференция през април 1949 Райна Георгиева прави изказване в духа на мичуринската биология. Райна Георгиева. Положението на биологическата наука у нас в светлината на Мичуринското учение. Сборник материали, Печатница на БАН, С., 1949. 446 с., стр. 221 – 232. И по-късно, след 1966, Райна Георгиева остава на догматични, лисенковски позиции Проф. Гроздан Векилов, Трънливият път на генетиката у нас (спомени), в. Здравен фронт, 13 август 1988 Аглика Едрева, 2015. Триумфът на лисенкоизма в България: Биологическата конференция (София, 4 – 8 април 1949) Edreva A., 2015. The triumph of Lysenkoism in Bulgaria: The Biological Conference (Sofia, 4 – 8 April, 1949). Genetics and Plant Physiology, 5(2): 188 – 198. Г. Рукмански. Кратка история на генетиката. „Авангард Прима“, София, 2011. ISBN 978-954-323-813-2

От 1948 г. агрономическият факултет се отделя от Софийски университет като самостоятелна Академия по селскостопански науки. По това време Райна Георгиева е доцент, а от следващата 1949 г. е вече професор.

Професионални постове В периода 1949 – 1966 е ръководител на Катедрата по генетика и селекция. От 1952 до 1954 е заместник-ректор на Висшия селскостопански институт „Г.Димитров“, приемник на Академията по селскосторански науки. Завеждащ секция „Генетика“ в Института по растениевъдство при Българска Академия на Науките /1952 – 1955/. Директор на секция „Генетика“ в Института по растениевъдство при Българска Академия на Науките /1961 – 1963/. През 1961 г. става първата жена академик в България – най-високото научно звание. През 1961 – 1963 – Директор на Централната лаборатория по генетика в Института по растениевъдство при Българска Академия на Науките. От 1966 завежда секция „Отдалечена хибридизация“ при Института по генетика и селекция на растенията.

През своята дългогодишна практика, Райна Георгиева обучава много български специалисти и десетки аспиранти. Нейните сътрудници по-късно стават изявени български генетици и селекционери.

Постижения Академик Райна Георгиева работи в областта на теоретичните основи на генетиката и проблемите на хибридизация при растенията. След упорита изследователска работа създава редица сортове, признати и районирани за производство: Междинен лен № 434/80; 434/82; 434/109; Домати сорт А, сорт № 49; Зимен ечемик София 48 – 3; Едно от големите ѝ научни постижения са генетично създадените сортове тютюн, устойчиви на най-разпространената болест по растенията – мозайката;

Трудове През своя дългогодишен опит в сферата на генетиката в аграрната промишленост, Райна Георгиева е авторка на повече от 150 труда и публикации: Хибридна изменчивост при някои трансплантацията на някои Solanaceae /1947/ Сравнително проучване на вегетативни и полови хибриди от домати /1949/ Хибридизация между L. peruvianum и други видове разновидности от рода Lycopersicon /1960 в съавторство с Екатерина Молхова/ Теоретични основи на селекцията и семепроизводството /1964 в съавторство с И.Възвъзов/ Генетично и цитогенетично проучване на междувидовите хибриди Lycopersicon esculentum Mill*L chilense Dun /1968 в съавторство с Е.Д.Цикова/ и много др.

Отличия Народен орден на труда – 1950; Червено знаме на труда – 1959; Орден НРБ I степен – 1964; Орден „Г.Димитров“ 1972; Заслужил деятел на културата – 1969;

Академик Райна Георгиева почива на 25 юни 1983 г.

Памет На академик Райна Ангелова Георгиева е наречена улица в квартал „Студентски град“ в София ().

Източници Митова – Ганева Катя, „Великотърновки – от традицията към модерността“, ВТ, 2009, стр. 64 – 66 Енциклопедия България, т. 2/1981 г., стр. 85 Калев Георги, „Академик Райна Ангелова Георгиева“, Научен живот, 1983, №4, юли-август Сто години българска академия на науките /1869 – 1969/, С., 1969

Бележки

Категория:Български генетици Категория:Български биолози Категория:Академици на БАН Категория:Заслужили деятели на културата Категория:Носители на орден „Народна република България“ I степен Категория:Носители на орден „Червено знаме на труда“ Категория:Носители на орден „Георги Димитров“ Категория:Родени във Велико Търново Категория:Починали в София