Бдински сборник е среднобългарски хартиен ръкопис, съхраняван в Университетската библиотека на град Гент, Белгия.
Сведения за ръкописа Не е известно кога и как сборникът е стигнал до Белгия.Куев, К. Съдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете. С., 1986, 265 – 266. Бележка в края му сочи, че е преписан през 1360 г. в Бдин за цар Иван Срацимир (владетел на Видинското царство) и съпругата му Анна.Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1. С., 2003, № 59. Възможно е обаче тази бележка просто да повтаря изчезнал първообраз, а пазеният в Гент ръкопис да датира, съдейки по водните знаци на хартията му, от XV век.Petrova-Taneva, M. The Ghent Manuscript of the Bdinski Zbornik: The Original or a Copy? – Slavica Gandensia 28, 2001, 115 – 144.
Сборникът изглежда е бил предназначен за четиво на царицата, понеже се състои от жития изключително на жени-светици (16 на брой). В него се намира и най-ранният познат текст на поклонническия пътепис „Слово за Светите места в Ерусалим“ („“).Гюрова, С. Словото за светите места в Бдинския сборник (Текстологично проучване). – Старобългарска литература, 22, 1990, 64 – 88; Petrova, M., Angusheva, A. The Description of the Holy Places in the Bdinski Sbornik. – Annual of Medieval Studies at the Central European University, 1, 1993 – 94, 161 – 179. Пътеписът е свързан както с латинската традиция, така и с византийски поклоннически описания от XII – XIII век. По съдържанието му личи, че неговият автор не е бил добре запознат с палестинските забележителности. Превелият го на френски Иван МартиновMartynov, I. V. Récit sur les Lieux Saints de Jérusalem traduit d'un texte slavon du XIVe siècle. – Archives de l'Orient latin, 2, 1883, 389 – 393. и Боню АнгеловАнгелов, Б. Из старата българска, руска и сръбска литература. Т.2. С., 1967, 231 – 253. подчертават самостоятелния му характер. Немският славист Клаус-Дитер Земан допринася за изясняване на неговите източници,Seemann, K.-D. Die altrussische Wallfahrtsliteratur: Theorie und Geschichte eines literarischen Genres. München, 1976, 196 – 198. а Светла Гюрова го превежда на новобългарски език.Стара българска литература. Т.5. С., 1992, 155 – 158, 407 – 426.
Пълни издания на сборника Bdinski Sbornik: Ghent Slavonic MS 408, AD 1360 (ed. Dujčev, I.). London, 1972 [фототипно издание] Bdinski Sbornik: An Old-Slavonic Menologium of Women Saints, AD 1360 (edd. Schärpe, J. L., F. Vyncke). Bruges, 1973 [печатно издание на текста]
Изследвания Петрова, М. Славянски сборници от материчен тип: състав, произход и особености. – Старобългарска литература, 31, 1999, 66 – 83 Гагова, Н. Владетели и книги. С., 2010, 180 – 202 Sels, L. Early Slavic Hagiography Translation in the Vidin Miscellany. – Comparative Oriental Manuscript Studies Newsletter, 5, 2013, 37 – 40
Външни препратки Димитър Цухлев, Бдински сборник библиография за Бдинския сборник дигитално факсимиле на ръкописа
Бележки
Категория:Среднобългарска литература Категория:Видинска книжовна школа Категория:Български ръкописи Категория:Български сборници Категория:Култура в Гент Категория:1360 година