Рангел Георгиев Игнатов е български писател, драматург и сценарист.

Биография и творчество Роден е в Пловдив на 5 декември 1927 г. Баща му, Георги Игнатов, е участник в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, кавалер на два сребърни ордена за храброст, участвал в превземането на Одринската крепост, като артилерист при форта Айваз Баба.

Рангел Игнатов завършва Висшето народно военно артилерийско училище (ВНВАУ) „Г. Димитров“, а после и българска филология.

През 1970 г. участва в кампанията на комунистическата власт срещу Александър Солженицин и награждаването му с Нобелова награда. Пише ругателна статия във в. „Литературен фронт“ (15 октомври 1970), в която напада писателя и Нобеловия комитет. Във връзка с нея Гочо Гочев се изказва: „Тоя ли [Рангел Игнатов], дето не знае къде се слага подлогът, ще пише, че Солженицин не е голям писател!“.

В годините 1971 – 1974 Рангел Игнатов е директор на Военния театър, където наема на работа актьора Стефан Данаилов.

В продължение на 13 години Игнатов работи и във Военното издателство като редактор и преводач на специализирана армейска литература.

Сред творчеството му се открояват романите „Дълг“, „Сбогом, любов“, „Големият жребий“, „През бурята“, „Късче небе за трима“ и „Разгневеното слънце“, новелата „Покойникът“ и пиесите „Законодателят“ и „Съд на честта“. Сценарист е и на филмите „Цитаделата отговори“ (1970), „Бялата одисея“ (1973). Съсценарист е на филмите „Късче небе за трима“ (1965) и „Зарево над Драва“ (1974).

Рангел Игнатов е сценарист и на 3-сериен телевизионен филм по романа му „Сбогом любов“ (1974), режисьор на който е Мариана Евстатиева – Биолчева.

Последният му роман е „Разгневеното слънце“. За тази своя книга Рангел Игнатов казва, че е негова изповед, нравствена равносметка и освобождаване от призраците на миналото. Романът описва трагичното десетилетие от новата ни история в годините 1945 – 1953 г. Разказва за жестокия терор, за насаждане на сталинския социализъм, за социалното и духовното развитие на българите. „Разгневеното слънце“ е последната книга от трилогията с един главен герой – Лазар Вангелов. Първите две книги „Големият жребий“ (1979) и „През бурята“ (1983) излизат в две издания и са преведени на руски език. В тях по съвсем нов начин, от нова гледна точка, авторът разказва за драматичните събития от новата ни история. 

Неговото послание към младите български писатели: 

През летата на 70-те, 80-те и 90-те години на ХХ век, той пише в личната си къща в село Боженците. По време на социализма, архитектурният резерват е място, където са живели и творили, автори като Слав Караславов, Красимир Кюркчийски, Станислав Сивриев, Андрей Германов, Орлин Василев, Тодор Динов, негови лични приятели.

Жени се два пъти два пъти. Първата му съпруга е Мара Андреева. Първородният им син умира на 2 г. след боледуване. Години по-късно се развежда и се жени повторно за актрисата Елена Райнова.

Рангел Игнатов е член на Съюза на българските писателиЧленове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 15 юни 2026 г. и на Филмаутор.

Късните години от живота си той прекарва в София. След кратко боледуване умира на 17 февруари 2015 г. в град София на 87 години. „Напусна ни българският писател, драматург и сценарист Рангел Игнатов“, сайт на Министерството на културата, 18 февруари 2015 г.

Филмография Зарево над Драва (1974) Сбогом любов (3-сер. тв, 1974) Бялата одисея (1973) Цитаделата отговори (1970) Късче небе за трима (1965)

Библиография Самостоятелни романи и повести „Дълг“ (1957) „Късче небе за трима“ (1962) „Сбогом, любов“ (1965) „Войникът и жената“ (1982) „Цитаделата отговори“ (1990)

Поредица „Лазар Вангелов“ „Големият жребий“ (1979) „През бурята“ (1983) „Разгневеното слънце“ (2007)

Пиеси „Съд на честта“ (1974) „Разпятието“ (1976) „Законодателят“ (1978)

Детска литература „Неуловимият Шишко“ (1969)

Сборници „Митьо от Равногоре“ (1954) – разкази „Мечтата на Стоян“ (1956) – разкази „Човешка голгота“ (1959) – новели „Искри от огъня“ (1964) – разкази „В сянката на ливадите“ (1968) – разкази

Новели „Покойникът“

Документалистика „Бюро Д-р Делиус“ (1966) – с Господин Гочев, повест за дейността на германското разузнаване в България през Втората световна война

Източници

Външни препратки Интервю в „Blitz”, 12.11.2011 г.

Категория:Български писатели Категория:Български сценаристи Категория:Български драматурзи Категория:Родени в Пловдив Категория:Починали в София