Боян Бранимиров Папазов е български драматург, сценарист и режисьор.

Биография Роден е в София на 2 декември 1943 г. Завършва гимназия с преподаване на английски език (1958 – 1963), а след това кинодраматургия в Държавния институт по кинематография (1965 – 1969) и Висшите режисьорски курсове в Москва (1969 – 1971).

Става редактор във филмови студия „Бояна“ (1971 – 1982), след това е преподавател във ВИТИЗ (1978 – 1982) и драматург в Театър „Българска армия“ (от юни 2004).„Боян Папазов“, theatre.art.bg.„Боян Папазов“, ОМДА.

Народен представител е в VII велико народно събрание (юли 1990 – октомври 1991). Културен аташе в САЩ (1993 – 1996).

Продуцент и режисьор във филмова къща „Конкордия“ (1996 – 2004).

Автор е на много пиеси, сред които „Да отвориш рана“, „Надежда сляпата“, „Изнеси ме на Горната земя“, „Магия `82“, „Главанаци“, „Муа у тупан“, „Рицар на Светия Дух“, „Хора под наблюдение“, „Бая си на бълхите“, „Продавате ли демони?“, „Бяс“.

Известен е със сценариите на игралните филми „Всичко е любов“ и „Една жена на 33“. Режисьор е на 10 документални филма.

Член е на Съюза на българските писателиЧленове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 2 юли 2026 г. и на Сдружение на български писатели.

Награди Пиесата „Бая си на бълхите“ е наградена с „Икар“ от Съюза на артистите в България за най-добра пиеса през 2001, а „Продавате ли демони?“ е отличена с първия „Аскеер“ за драматургия през 2005. Специална награда на варненския фестивал „Любовта е лудост“ за филма „Моето мъничко нищо“ (2007). Голямата награда на националния конкурс за нова българска драматургия на името на Иван Радоев в Плевен за пиесата „Рицар на Светия Дух“ (2007).Ценка Пенева, „Боян Папазов с голямата награда“, електронен бюлетин „Културни новини“, 11 април 2007. Голямата награда на 7-ия национален конкурс за нова българска драматургия на името на Иван Радоев в Плевен за пиесата „Бясна, кривогледа и лакома“ (2013).„Боян Папазов получи Голямата награда на конкурса за нова българска драматургия“, БНР, 30 март 2013. Голямата награда на 9-ия национален конкурс за нова българска драматургия на името на Иван Радоев в Плевен за пиесата „Поклон доземи“ (2017).„Боян Папазов с наградата за драматургия „Иван Радоев“, 24chasa.bg, 1 април 2017.

Филмография Като режисьор Това име го забравете (2017) Дядо Исмаил гледа (2001) Малки етноигри (2001) Къде душите си почиват (1999) Симон, Аврам и Йосиф (1994) Врабчетата на човешкия род (1993) Бялото братство: възраждане (1990) Никой човек не е остров (1985) Тишина (1982) Ученик - последна година (1981) Лекарят от село Безводно (1971)

Като сценарист Моето мъничко нищо (2007) Дядо Исмаил гледа (2001) Малки етноигри (2001) Симон, Аврам и Йосиф (1994) Врабчетата на човешкия род (1993) Бялото братство: възраждане (1990) Жесток и невинен (1990) Никой човек не е остров (1985) Тетевенска 24 (1984) Една жена на 33 (1982) Тишина (1982) Дом за нежни души (1981) Летало (1980) Ученик – последна година (1981) Всичко е любов (1979) Силна вода (1975) Мъже без работа (1973) Лекарят от село Безводно (1971)

Библиография Всичко е любов: Избрани новели и повести. София: Просвета, 1999, 181 с. Бая си на бълхите: Пиеси. София: Конкордия, 2000, 248 с. ISBN 9549069613 Бяс: Пиеси. София: Валентин Траянов, 2005, 276 с. ISBN 9549928160 Рицар на Светия Дух: Алкохолна халюциноза. София: Валентин Траянов, 2008, 60 с. Бая си на бълхите: 7 пиеси. Пловдив: Жанет-45, 2013, 448 с. Всичко е любов: Четири сценария. Пловдив: Жанет-45, 2017, 304 с. 13 преображения: 3 пиеси. София: Black Flamingo, 2019, 224 с. ISBN 9786197362565

Източници

Външни препратки От и за Боян Папазов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България

Красимир Крумов, „Неизбежност на истината“, в. „Култура“, бр. 3, 26 януари 2001 г. (за „Силна вода“ на Иван Терзиев и Боян Папазов по романа „Лош ден“ на Генчо Стоев) „Животните ме учат на човещина“, интервю на Виолета Цветкова, „Труд“, 24 декември 2011 „На лов за думи (Разговор с драматурга Боян Папазов)“, интервю на Георги Гочев, „Литературен вестник“, май 2017 „Боян Папазов: Не очаквайте да се самовеличая. Това е слаба драматургия“, интервю на Николина Делева, Портал за култура, изкуство и общество, 18 април 2019

Категория:Български драматурзи Категория:Български сценаристи Категория:Български режисьори Категория:Български кинодокументалисти Категория:Преподаватели в НАТФИЗ Категория:Носители на Аскеер Категория:Носители на Икар Категория:Български дипломати Категория:Родени в София