Вардаро̀вци (, Аксиохори, катаревуса: Αξιοχώριον, Аксиохорион, до 1928 година Βαρδαρόφτσα, Вардарофца) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония.

География Селото е разположено на 80 m надморска височина, източно от река Вардар (Аксиос), на 16 km южно от град Ругуновец (Поликастро) в Солунското поле.

История

Южно от селото е разкрито Вардаровското селище от бронзовата и историческата епоха.

Според някои сведения край селото е намерен граничен надпис, подобен на Наръшкия надпис, маркиращ българо-византийската граница в началото на X век. Днес паметникът е изгубен за науката.Иванов, Йордан. „Български старини из Македония“, С. 1931 стр. 17

В Османската империя В XIX век Вардаровци е българско село в Авретхисарската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Вардоровци (Vardorovtzi) е посочено като село с 50 домакинства и 239 жители българи и 27 турци. В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) във Вардаровци живеят 230 българи християни.

Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.

В 1904 година жителите на Вардаровци се обращът към генералния инспектор на румелийските вилаети с молба да се отвори църквата им, за да могат да се молят на майчиния си език:

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Вардоровци (Vardorovtzi) има 360 жители българи екзархисти.

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Вардаровци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

В Гърция След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. По време на войната по-голямата част от българското му население бяга в България. Веднага след войната са заселени 15 домакинства гърци бежанци от Тракия. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Вардаровци (Вардаровци) има 40 къщи славяни християни. В 1924 година и последните му 28 български жители се изселват в България. На тяхно място са заселени голям брой гърци бежанци от Източна Тракия, Понт и България. В 1928 година Вардаровци е представено като чисто бежанско село със 126 бежански семейства и 451 жители общо. В същата 1928 година името на селото е преведено като Аксиохори, в превод Вардарово село.

Землището на селото е много плодородно, тъй като се напоява от Вардар. Населението традиционно произвежда много жито, памук, бостан.

+ Прекръстени с официален указ местности в община Вардаровци на 31 юли 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Кьопру Оваси Κιεοπροΰ Όβασί Гефира Γέφυρα местност на И от Вардаровци и на Ю от Ада тепе

Личности Родени във Вардаровци Георги Танев (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Пета одринска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен Димитър Йованов (Δημήτριος Γιοβάν), гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище Димитър (Митьо) Запрев Костадинов (1888 – 1915), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Пета одринска дружина Загинал през Първата световна война.ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 41; а.е. 333, л. 19 Трайо Антонов (Τράιος Αντωνίου), гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище

Бележки

Категория:Села в дем Пеония