Нисия или Ниси (, Ниси) е село в Република Гърция, в дем Воден, област Централна Македония.
География Селото се намира на около 8 km северозападно от демовия център Воден (Едеса), на 520 m надморска височина в склоновете на планината Нидже (Ворас).
История В Османската империя В 1741 година южно от селото е построена възрожденската църква „Рождество Богородично“, която в 1969 година е обявена за паметник на културата.
В XIX век Нисия е чисто българско село във Воденска каза на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Ниссіе като българско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Нисия (Nissia) е посочено като село във Воденска каза с 45 къщи и 243 жители българи.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Нисия живеят 340 жители българи християни. След Илинденското въстание, през юни 1904 година селото минава под върховенството на Българската екзархия. Три месеца по-късно двама суварии (конни стражари) и един свещеник от гръцката митрополия затварят църквата в селото. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Нисия (Nissia) има 368 българи екзархисти. Към края на 1908 година църквата в селото е в ръцете на местните гъркомани.
В Гърция През Балканската война в селото влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война в 1913 година Нисия попада в Гърция.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Нисия (Нисија) има 60 къщи славяни християни.
През Втората световна война в Нисия е установена българска общинска власт. Край селото воденската чета на българската паравоенна организация Охрана разбива андартска чета, като пленява и разстрелва водача ѝ полковник Куцокьорис.Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
Селото пострадва силно от Гражданската война в Гърция и много от жителите му бягат в Югославия.
Селяните произвеждат предимно жито, арпаджик, ябълки и череши. В 1956 година най-плодородните им земи са потопени под новосъздаденото Владовско езеро.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Нисия на 6 август 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Градища Γκράντιστα Палюри Παλιοϋριвръх на СЗ от Нисия Аса Баглар Άσά Μπαγλάρ Амбелия Αμπέλιαместност на СЗ от Нисия Попова нива Πόποβα Νίβα Хорафи ту Папа Χωράφι του Παπάвръх на СЗ от Нисия
Личности Кольо Колчев Чепканов, български революционер, илинденец Хаджи Христо Българин (1773/4 – ?), български революционер, участник в гръцката война за независимост Христо Гогов (Χρήστος Γώγος), гръцки андартски деец от трети клас (1905 – 1909) Сотир Христов Гарелов (1881 – след 1944), български учител, свещеник и революционер от ВМОРО
Бележки
Категория:Села в дем Воден