Михаил Радев, наречен Странджата, е български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография Радев е роден в 1865 година в град Ески Джумая, тогава в Османската империя, днес Търговище, България. При избухването на Сръбско-българската война в 1885 година е доброволец в Българската армия и е награден с орден „За храброст“. В 1895 година влиза в четата на поручик Петър Начев и участва в четническата акция на Македонския комитет. От 1901 година е във върховистките чети на Дончо Златков, Никола Лефтеров, полковник Анастас Янков, генерал Иван Цончев. В 1902 година взима участие в Горноджумайското въстание, а на следната 1903 и в Илинденско-Преображенското въстание.
От 1905 до 1906 година е войвода на ВМОРО в Ресенско, а от 1906 до 1908 година в Тиквеш. След Младотурската революция се легализира, но от 1910 до 1912 година отново е войвода в Ениджевардарско и Гевгелийско. През май 1912 година навлиза в Македония в четата на Ичко Димитров и е определен за гевгелийски околийски войвода.Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 62, 64. Сражава се с потеря на родоотстъпника Дончо Тодоров в местността Балтин при село Зашле, Крушовско, като губи четника си Петко от Журче.
Участва в Балканската и в последвалата Междусъюзническа война като доброволец от Македоно-одринското опълчение, като заедно с Коста Христов Попето застава начело на Втора гевгелийска чета, а по-късно служи в 1 отделна партизанска рота, 1 рота на 15 щипска дружина и в Сборната партизанска рота, която се сражава с гръцки войски. За проявена храброст е награден с орден „За храброст“ IV степен и е произведен в офицерски чин. След войната среща случайно в София Дончо Тодоров и го убива на улицата, но е освободен още по време на следствието, след като успява да докаже родоотстъпничеството му.Революционната дейность въ Демирхисаръ (битолско) по спомени на Алексо Стефановъ (Демирхисарски войвода). Съобщава Боянъ Мирчевъ (Издава „Македонскиятъ Наученъ Институтъ“, София. — Печатница П. Глушковъ. — 1931) Материали за историята на македонското освободително движение, книга XI, стр. 94 - 96.
По време на участието на България в Първата световна война служи във Втори пехотен македонски полк на Единадесета дивизия. Награден е с орден „За военна заслуга“, V степен.ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 208-209
В края на 1919 година организира бягството на генерал Александър Протогеров, арестуван от правителството на БЗНС в София.
Умира в София през 1922 година. Според Иван Михайлов е убит от дейци на Македонската федеративна организация, „опрени на полицията“.
Бележки
Категория:Български военни дейци от Сръбско-българската война Категория:Дейци на ВМОК Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български революционери Категория:Български подпоручици Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Македоно-одрински опълченци Категория:Участници в Четническата акция на Македонския комитет Категория:Войводи на чети на Македоно-одринското опълчение Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Родени в Търговище Категория:Починали в София Категория:Борци срещу гръцката въоръжена пропаганда в Македония Категория:Борци срещу сръбската въоръжена пропаганда в Македония Категория:Носители на орден „За военна заслуга“ Категория:Жертви на междуособици в македоно-одринското революционно движение Категория:Жертви на политически убийства в България Категория:Участници в Горноджумайското въстание