Тодор Христов Христов Данев, известен и като Офицерина и Офицерчето, е български военен и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография Семейство
Христов е роден на 20 януари 1883 година в София, Княжество България, в семейството на Мария и Христо Христов Данев, бежанец от Велес.Много източници дават погрешна рождена година 1878 и твърдят, че е роден във Велес. В „Азбучна книга за юнкери от Военното училище“, е отбелязано, че е роден в София на 20 януари 1883 година. Стефан Матерков в спомените си също пише „наистина е роден в България, но произхожда от македонки родители от Велес“. Вижте: Семейната му къща е в махалата отвъд Шарения мост, а баща му е железничар. Брат му Пантелей Христов през Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение, като служи в 3-та солунска дружина. Награден е с орден „За храброст“ IV степен и бронзов медал „За заслуга“ с корона. Заболява от холера и умира.
Юнкер и офицер Христов вероятно учи в Софийската класическа гимназия и подобно на много други деца на бедни родители се насочва към военната кариера, издържа двуседмичните изпити, и на 21 септември 1897 година постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище в София. Съученик в училището му е Кимон Георгиев, а сред преподавателите са подполковник Михаил Савов, подполковник Радко Димитриев, подполковник Тодор Кантарджиев, подполковник Иван Фичев, капитан Стефан Нерезов, Стоян Михайловски, Андрей Тошев, Добри Ганчев. Във Военното училище Христов попада в среди, пряко свързани с национално-освободителното движение, много от юнкерите са македонски българи, а много от офицерите вече са участвали в революционните борби. Христов завъръшва училището с висок успех и на 1 януари 1902 година е произведен в подпоручик.
Нзначен е на служба в 1-ви кавалерийски дивизион в София, под командването на велешанина подполковник Александър Танев, сменен в края на май 1902 година от подполковник Йордан Велчев. Подпоручик Христов участва в големите Шипченски маневри през пролетта на 1902 година.
Революционер През зимата на 1902 – 1903 година охридчанинът подпоручик Димитър Милев го привлича към Българските офицерски братства. През февруари Христов заедно с подпоручик Милев се среща в квартирата на подпоручик Иван Шанов в Княжево с поручик Христо Саракинов, поручик Борис Сугарев и поручик Димитър Атанасов, стари революционери, участници в Четническата акция от 1895 година или в Горноджумайското въстание от 1902 година. Към тях се присъединява и Константин Кондов. Офицерите решават да се поставят в услуга на Вътрешната организация и уведомяват Задграничното представителство и Върховния комитет. Кондов описва срещата в спомените си така:
През февруари 1903 година, подобно на много офицери от Братствата, Христов подава молба за напускане на армията. Уволнен е на 14 май, смятано от 21 март и е преведен в запаса. Христов влиза в четата на Константин Кондов, която е предназначена за действие в Прилепско. Към нея още преди тръгването за Македония се присъединяват Крушевската чета на Питу Гули, върнал се от 6-годишно заточение, и Кичевската на Ванчо Сърбаков, въоръжена от самия него. Трите чети в състав от 114 души трябва заедно да стигнат до Велешко. Сборната чета е разделена на четири взвода, а всеки взвод на две отделения. Командири са български подофицери или служили във войската. Подпоручик Тодор Христов е подвойвода на командира Кондов. От София четниците се стигат по различни пътища до сборния пункт при кюстендилските гранични села Цървена ябълка и Сажденик. Тук се оформя въстаннически лагер, в който са четите на Христо Чернопеев, Коце Мазнейков, Никола Дечев, Добри Даскалов, Андон Попстоянов, Пешо Самарджиев, Велко Миков, Марин Георгиев, Тимо Ангелов – Княза, Атанас Градоборлията, Атанас Бабата, Андон Кьосето. В края на февруари в лагера пристигат руските кореспонденти Ромуалд Пржевалски и княз Борис Тагеев, чехите Вацлав Клофач и Ян Климеш, английският кореспондент полковник Алфред Хейлс, фотограф на „Илюстрасион“ и още един френски журналист. Кореспондентите правят серия снимки на въстаниците.
На Смилевския конгрес на Битолския революционен окръг през май 1903 година Христов е избран за член на Горското началство и за военен ръководител на въстанието в Крушево. По време на Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година е сред ръководителите на защитата на Крушевската република в битката на Слива. В края на въстанието, прави опит да се изтегли към България заедно с група от 18 четници. Те са открити и в битката на 21 септември край село Биляча, в днешната сръбска община Буяновац, загиват Тодор Христов и още 11 четници.Гоцев, Славчо. „Илинденското въстание в Скопския революционен окръг“
Бележки
Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български революционери Категория:Български офицери от Македония Категория:Двадесет и трети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Родени в София Категория:Български подпоручици Категория:По произход от Велес Категория:Възпитаници на 1-во средно училище „Пенчо Славейков“