Прохор е православен духовник, охридски архиепископ от около 1527 до 1550 година, „един от знаменитите охридски иерарси и може би последен олицетворител на величието на Охридската архиепископия".

Биография За разлика от своите предшественици-гърци Прохор е от славянски произход.Грозданов, Ц. Охридски архиепископ Прохор и његова делатност. – Зборник за ликовне уметности, 27/28, 1991-1992, 282. Той е споменат за пръв път като охридски архиепископ в едно послание на александрийския патриарх Йоаким от юли 1527 г.Костић, П. Документи о буни Смедеревског епископа Павла против потчињавања Пећке патријаршије архијепископији Охридској. – Споменик Српске Краљевске Академије, 56/II.48, 1922, 32-33. Запазени са още ред свързани с него надписи и документи от следващите десетилетия. Прохор поръчва владишки трон (1528) и бронзов полилей от 19 части (1549) за архиепископската църква „Свети Климент“ в Охрид.Йордан Иванов, Български старини из Македония. 3-то изд. С., 1970, 39-40, №№ 11-12; И. Гергова, Два хороса в Националния исторически музей. – Проблеми на изкуство, 33, 2000, кн. 2, 25-31; И. Гергова и др. Християнско изкуство в Националния археологически музей – София: каталог. С., 2012, № V.43. Тронът, надписан на църковнославянски „Прохор по Божия милост архиепископ на Първа Юстиниана", е изработен от орехово дърво и украсен с плитка резба и кост от местните майстори Йоан и Марко.Хан, В. Интарзија на подручју Пећке патријаршије XVI-XVIII вијек. Нови Сад, 1966, 34-40; Ангеличин Жура, Г. Портрет на охридскиот архиепископ Прохор во црквата „Св. Ѓорѓи“, село Врбјани, Охридско. – Патримониум.мк, 3, 2010, 370-374.

По искане на Прохор са преписани няколко славянски книги за нуждите на архиепископията.Йордан Иванов, Български старини из Македония. 3-то изд. С., 1970, 44-45, 677: № 26; Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т. 2. С., 2004, №№ 170, 221. С негови средства е построена старата трапезария на светогорския манастир Дохияр, на който Прохор дарява също така сребърен кръст и многотомен гръцки миней (1546-1547).С. Кисас, Светогорски дани Прохора Охридског. – Зборник за ликовне уметности, 27/28, 1991-1992, 289-296. Монасите от Зографския манастир също поддържат връзки с Прохор и го назовават в едно свое писмо „пастир и учител на гърци, сърби, българи и други страни".Йордан Иванов, Български старини из Македония. 3-то изд. С., 1970, 484-485: № LIX.2.

В собственоръчна приписка от 1548 г. Прохор се титлува „по милост Божия архиепископ на Първа Юстиниана [и] на всички българи, сърби и прочие“,Йордан Иванов, Български старини из Македония. 3-то изд. С., 1970, 45, 677: № 26 а в друга една, от 1539 г. – „архиепископ на Първа Юстиниана, Сърбия, България и прочие“.Marie Vogel, Victor Gardthausen, Die griechischen Schreiber des Mittelalters und der Renaissance. Leipzig, 1909, 391. По негово време митрополитите на Молдавия и Влашко са временно подчинени на Охрид.M. Maxim, Les relations des pays roumains avec l'archevêche d'Ohrid à la lumière de documents turcs inédits. – Revue des études sud-est européennes, 14, 1981, 653-671. Прохор управлява и православните епархии в южна Италия.Иван Дуйчев, За правата на охридските архиепископи от средата на XVI в. върху някои италийски области. – Известия на историческото дружество, 14/15, 1937, 151-171. Той пресича опита на смедеревския митрополит Павел да отдели сръбската църква от Охридската архиепископия (1527–1541).Йордан Иванов, Български старини из Македония. 3-то изд. С., 1970, 569-575, № LXX; Радојчић, Ҕ. Два примера Руварчеве тачности. – В: Споменица Илариону Руварцу. Нови Сад, 1955, 124-133; Н. Ђокић, М. Живковић, Српска црква од пада Деспотовине до обнове Пећке патријаршије. – Лесковачки зборник 58 (2019), 61 – 98.

Прохор умира през 1550 г.Йордан Иванов, Български старини из Македония. 3-то изд. С., 1970, 45, 677-678: № 27 В охридската църква „Свети Климент“ е запазена неговата надгробна плоча.Йордан Иванов, Български старини из Македония. 3-то изд. С., 1970, 45, № 26; Г. Ангеличин Жура, Портрет на охридскиот архиепископ Прохор во црквата “Св. Ѓорѓи”, село Врбјани, Охридско. – Патримониум.мк, 3, 2010, 374.

Памет На архиепископ Прохор Охридски е наречена улица в квартал „Люлин“ в София ().

Бележки

Изследвания

Грозданов, Ц. Охридски архиепископ Прохор и његова делатност. – Зборник за ликовне уметности, 27/28, 1991-1992, 271-287 [= Охридскиот архиепископ Прохор и неговата дејност. – В: Грозданов, Ц. Студии за Охридскиот живопис. Скопје, 1990, 150-159] Παντος, Δ. Χ. Ο αρχιεπίσκοπος Αχρίδας Πρόχορος (;-1550) και οι σχέσεις του με τη μονή Δοχειαρίου. Αθήνα, 2009 Суботић, Г. Преписка молдавског војводе Стефана Великог и охридског архиепископа Доротеја. Побуде и време настанка. – В: Зборник радова у част академику Десанки Ковачевић Којић (ур. Р. Кузмановић). Бања Лука, 2015, 103-134

Външни препратки Павлов, Пл. Бележити охридски архиепископи

Категория:Охридски архиепископи