Тежки атомни ракетни крайцери проект 1144 (шифър „Орлан“, код на НАТО Kirov class) са серия съветски и руски многоцелеви атомни ракетни крайцери с управляемо ракетно въоръжение за далечната морска и океанска зони, построени от Балтийския завод в СССР в периода от 1973 до 1996 г.: „Киров“, „Адмирал Лазарев“, „Адмирал Нахимов“ и „Петър Велики“. Главен конструктор на проекта кораби е Б. И. Купенский.Широкорад А. Б. Флот, который уничтожил Хрущев. – М.: Аст, 2004. С. 210 ISBN 5-17-021113-9 Това са най-големите бойни кораби в света, които не са самолетоносачи, и най-големите плавателни съдове в руския военноморски флот. Според класификацията на НАТО проектът се обозначава като Kirov-class battlecruiser, т.е. „линеен крайцер“, поради неговите огромни размери и мощно въоръжение. По състояние към 2023 г., само един от четирите построени крайцера, ТАРКР „Петър Велики“, се намира в строй. ТАРКР „Адмирал Нахимов“ преминава изпитания след ремонт и модернизация.
История на строителството и описание Още през 1952 г. СССР започва да разработва ядрена флотилия. По това време подводниците ракетоносци все още не са съществували в достатъчно ефективен вариант, Съветският съюз решава да започне работа по нов тип линейни кораби, които са предпочитани от Сталин, въпреки че по това време те са вече се считат за остарели. Разработката на настоящия проект е възложена на колектива на Северното проектно-конструкторско бюро в Ленинград, за главен конструктор и ръководител на колектива проектанти е назначен Б. И. Купенский, до този момент главен конструктор на първите съветски газотурбинни ескадрени миноносци (големи противолодъчни кораби, на руски – БПК). От ВМФ за главен наблюдаващ проектирането и строителството на кораба от самото начало и до окончателното предаване на флота е капитан 1-ви ранг А. А. Савин.
От 1977 до 1996 г. по проекта 1144 в Балтийския завод в Ленинград са построени четири тежки атомни ракетни крайцера. Тези кораби имат на въоръжение практически всички видове бойни и технически средства, създадени за военните надводни кораби.
На 26 март 1973 г. в Балтийския завод започва строителството на първия – главен кораб на проекта 1144 – тежкия атомен ракетен крайцер (ТАРКР) „Киров“ (от 1992 г. до 2004 г. – „Адмирал Ушаков“). Спускането му на вода е на 27 декември 1977 г., а на 30 декември 1980 г. крайцерът е предаден на флота.
На 31 октомври 1984 г. влиза в строй вторият кораб на серията – ТАРКР „Фрунзе“ (от 1992 г. – „Адмирал Лазарев“).
На 30 декември 1988 г. Балтийският завод предава на флота ТАРКР „Калинин“ (от 1992 г. – „Адмирал Нахимов“).
През 1986 г. заводът започва строителството на последния кораб от серията – ТАРКР „Куйбишев“ (впоследствие преименуван на „Юрий Андропов“, а след това – „Петър Велики“). Неговото строителство завършва през 1996 г., след което крайцера излиза за ходови изпитания, които в съответствие с планираното се провеждат в суровите условия на Арктика. През април 1998 г. атомният крайцер е предаден на флота. Към момента ТАРКР „Петър Велики“ е, според оценките на военни експерти, един от най-мощните ударни кораби в света.Lenta.ru: Комментарии: Огнетушители „Петра Великого“
Общо програмата за строителството на атомни крайцери предполага строежа на 7 единици. От планираните крайцери на 30 декември 1988 г. в списъците на ВМФ е зачислен петият корпус „Дзержинский“, който след ходатайство на моряците е преименуван на „Адмирал Кузнецов“. На 9 май 1989 г. той е заложен под заводския номер 804, но на 4 октомври 1990 г. заедно с други е свален от строителство. Шестият се предполага да се нарече „Россия“ (зачислен в списъците на 30 декември 1988 г.), седмият е „Варяг“, за други кораби от проекта 1144.2 няма никакви сведения.
Конструкция Конструкция на корпуса и надстройките На кораба има около 1600 помещения, сред които 140 едно- и двуместни каюти за офицерите и мичманите, 30 кубрика за матросите и старшините (за 6 – 30 души всеки), 220 антрета, 49 коридора с обща дължина почти 20 километра, 15 къпални, две бани, една сауна с басейн 6×2,5 м, двуетажен медицински блок, където има лазарети-изолатори, аптека, рентгенов кабинет, амбулатория, зъболекарски кабинет и операционна. Енергетичната установка на крайцер от проект 1144 теоретично може да дава електричество и топлина за град с население 100 – 150 хил. души.
Основни тактико-технически елементи Водоизместимост Стандартна: 23 750 т Пълна: 25 860 т
Размери Дължина (максимална): 250,1 м Ширина (максимална): 28,5 м Газене: 10,3 м
Скорост на ход Пълна – 31 възела (над 55 км/ч) Оперативно-икономична – 18 възела (над 33 км/ч) Автономност на плаване: 60 денонощия
Екипаж 744 души (в т.ч. 101 офицера, 130 мичмана, 513 матроса), + 18 души полетен персонал.
Енергетична установка
Атомната енергоустановка с реактори КН-3 (активна зона тип ВМ-16), макар и създадена на база ледоразбивачните реактори от типа ОК-900, има съществени разлики. Най-главната – в горивните касети (производител – машиностроителният завод в гр. Електросталь) има уран с висока степен на обогатяване (около 70%). Срокът на работа на такава зона до следващото презареждане е 10 – 11 години. Реакторите са двуконтурни, с вода под налягане, на „топли“ неутрони. Като забавител и топлоносител се използва вода с висока чистота (бидестилат), която под голямо налягане (около 200 атмосфери) циркулира през активната зона на реакторите, осигурявайки кипенето във втория контур, който и дава пара на турбините.
Особено внимание е отделено на схемата на енергетичната установка на кораба, мощността на вала на която достига 70 хиляди к.с. Комплексно-автоматизираната АЕУ е поместена в три отсека и включва два атомни реактора с обща топлинна мощност 342 MW,реакторные установки, эксплуатируемые на атомных судах два турбозъбчати агрегата (разположени на носа и на кърмата от реакторния отсек) и два резервни автоматизирани котела КВГ-2, поместени в турбинните отделения. Системата за пароснабдяване позволява са се подава пара към всяка една от установките на произволен борд. Основните параметри на котелоагрегата: температура на прегрятата пара при налягане 66 кг/см² – 470 градуса, КПД на котлите до 84%, маса на сухия котел 50 тона. Паропроизводителност по 115 т/час.
Електростанцията на крайцера включва четири паротурбогенератора по 3 МВт и четири газотурбогенератора на Пролетарския завод по 1,5 МВт, поместени в четири автономни отсека. Моторесурсът на всеки от тях съставлява до 50 хиляди часа.А. С. Павлов. Атомные крейсера типа Киров (пр. 1144)
Въоръжение
Всички четири построените крайцера значително се различават един от друг по състав на спомагателното въоръжение, което се усъвършенства с времето. Във връзка с това „Киров“ е отнасян към проект 1144, а останалите три крайцера – към проект 1144.2. При това и корабите от проекта 1144.2 също не са напълно идентични. На първия крайцер „Киров“ за изстрелване на ПЛУР „Метель“ се използва отделна ПУ. При останалите ПЛУР „Водопад“ се изстрелват от торпедните апарати. Също на „Киров“ има 2 АУ АК-100, а на трите последващи крайцера по една АК-130. ЗРК за самоотбрана: на първите три крайцера – 2×2 „Оса-М“ (40 ракети), на „Петър Велики“ – 8×8 „Кинжал“ (64 ракети). На „Киров“ и „Фрунзе“ носова РБУ е РБУ-6000 „Смерч-2“, на „Калинин“ и „Петър Велики“ – РБУ-12000 „Удав“. На „Киров“ и „Фрунзе“ функцията на зенитна артилерия се изпълнява от 8 ЗУ АК-630, на „Калинин“ и „Петър Велики“ – 6 ЗРАК „Кортик“.
ПКР „Гранит П-700“ П-700 „Гранит“ са противокорабни свръхзвукови крилати ракети трето поколение с понижен профил на траекторията на полета към целта. Дължина на ракетата – 10 м, диаметър – 0,85 м. При стартово тегло от 7 тона ракетата развива скорост 2,5 М и може да достави фугасната бойна част с маса 750 кг или ядрен заряд с мощност до 500 кт на разстояние 625 км. Бойната глава е моноблок с ядрено, обикновено (750 кг ВВ) снаряжение или горивно-въздушен боезаряд (обемен взрив). Системата за насочване е инерционна с радиокомандна система за коригиране на траекторията на полета и бойна глава с активна радиолокационна система за самонасочване на крайния участък от полета (при отдалеченост от целта на 37 км). Двигателна установка: кръгъл твърдогоривен ускорител и маршев турбовентилаторен двигател КР-93.
Задхоризонталното целеуказание и насочване може да се осъществява от самолет Ту-95 РЦ, вертолет Ка-25 РЦ или чрез космическата система „Легенда-М“. Ракетата е предназначена за борба с авионосни ударни групи и е способна да действа не само против съединенията на кораби от всички класове в хода на въоръжен конфликт с произволна интензивност, но и ефективно да поразява цели по брега на противника с обикновена бойна част. При необходимост корабите с комплекса „Гранит“ могат да са резерв при решаването на задачите на Морските стратегически ядрени сили.
Двадесетте ПКР „Гранит“ се намират под горната палуба, под ъгъл 60°. Пусковите установки СМ-233 са произведени от „Ленинградския металически завод“. Поради това че ракетите „Гранит“ изначално са предназначени за подводници, пред пуска пусковата установка се запълва със задбордна вода. Модификацията на ПКР „Гранит“, поставена на корабите от обновената серия на проекта – 1144(2), не се контролира след пуска. В режима на спорадичен огън една ракета, изпълняваща ролята на „наводчик“, лети по висока траектория, за да се увеличи максимално площта на прехващане на целите, в същото време другите ракети летят по ниска траектория. През време на полета ракетите си обменят информация за целите. Ако ракета – „наводчик“ е прехваната, тогава една от другите ракети автоматично поема върху себе си нейните функции. Ракетната система е устойчива по отношение радиосмущенията на противника. От опита на бойната и оперативната подготовка на ВМФ, да се свали такава ракета е практически невъзможно. Даже и да се порази „Гранит“ с противоракета, ракетата поради своята огромна маса и скорост може да съхрани началната си скорост на полета и в резултат да долети до целта.Крылатая противокорабельная ракета П-700 Гранит (3М-45) | Ракетная техника
ЗРК „С-300Ф“ Корабният ЗРК С-300 Форт-М използва ракетите 48Н6, които са представени през 1990 г. Максималната скорост на поразяваните цели е увеличена до 1800 м/с. Теглото на бойната глава е увеличено до 150 кг. Радиусът на поражение е увеличен до 5 – 93 км (ракетата 48Н6 има максимална далечина на поражение до 150 км, но съществуващата към 1993 г. система за управление допуска далечина само от 93 км), а диапазона на височините е от 25 м до 25 км. Новите ракети използват система за насочване чрез РЛС на ракетата и могат да прихващат балистични ракети с малък радиус на действие.
Двете корабни системи могат да използват инфрачервена система за насочване за намаляване на уязвимостта от смущения. Също ракетата може да унищожава цели зад пределите на видимост на радара, такива, като военни кораби или противокорабни ракети.
На крайцера „Петър Велики“ е поставен новият комплекс С-300ФМ „Форт-М“ с нов антенен пост. В процеса на модернизация на комплекса „Форт-М“ на „Петър Велики“ ракетите 48Н6 са заменени с по-съвременните 48Н6Е2 с максимална далечина 200 км и подобрени характеристики за поражение на балистични цели (ракетите са унифицирани със сухопътния комплекс С-300ПМУ2). Поради конструктивните особености на новия вариант боекомплектът ракети е намален с 2 до 46. Така крайцерът „Петър Велики“ е въоръжен с един комплекс С-300Ф с 48 ракети 48Н6 и един комплекс С-300ФМ с 46 ракети 48Н6Е2.
Близка ПВО ЗРК „Оса-М“ На първите три крайцера, близката противовъздушна отбрана се осигурява от два зенитно-ракетни комплекса Оса-М, с релсови пускови установки. Комплексът е предназначен за поражение на крилати ракети и самолети на противника близо до крайцера, и служи за самоотбрана на кораба от въздушна атака.