Творчеството на немския композитор Йохан Себастиан Бах съдържа над 1000 оцелели и каталогизирани произведения, Призведенията на Бах, подредени по BWV-индекс а друга част, навярно по-малка, е изгубена. В творчеството му са представени всички значими тогавашни жанрове, освен операта, той е признат майстор на полифонията. Бах твори през целия си жизнен път за период от около половин век.

Творчество за орган

Музиката за орган в Германия по времето на Бах има вече стари традиции, благодарение на предшествениците му – Йохан Пахелбел, Георг Бьом, Букстехуде и други композитори. С много от тях Бах се познава лично.

Докато е жив Бах е известен най-вече като първокласен органист, преподавател и съчинител на музика за орган. Той работи както в традиционните за времето „свободни“ жанрове, като прелюдия, фантазия, токата, така също и в по-строгите форми – хорална прелюдия и фуга. В произведенията си за орган Бах умело обединява различни музикални стилове.

Върху композитора оказва влияние както музиката на севернонемските композитори (Георг Бьом, с когото Бах се среща в Люнебург, и Дитрих Букстехуде в Любек) и музиката на южните композитори. Съществуват 12 прелюдии и фуги от ранните му години, които представят Бах като гениален ученик на Фрескобалди и Букстехуде. Но все още творбите са прекалено драматично оживени, отчасти накъсани, неединни и объркани. Бах преписва произведенията на много френски и италиански композитори, за да разбере музикалния им език. Непрестанният стремеж към усъвършенстване и възприемане на новите тенденции, които италианци като Джовани Легренци, Арканджело Корели и Антонио Вивалди носят, правят музикалната му конструкция по-ясна и плавна. Показателен е фактът, че в по-късните си творби започва на места да използва и италиански заглавия. По-късно дори преработва няколко концерта за цигулка на Вивалди за орган.

През най-плодотворния си период на писане на органна музика период (1708 – 1714 г.) Йохан Себастиан не само пише множество двойки прелюдии и фуги и токати и фуги, но и съчинява незавършената „Органна тетрадка“ – сборник от 46 кратки хорални прелюдии (завършена само на 1/3 от планираното), в които се демонстрират различни техники и подходи за съчиняване на произведения на хорални теми. Повечето органни произведения могат да се отнесат към ваймарския период или по-рано. В Кьотен и Лайпциг Бах пише за този инструмент най-вече ако има повод. Интересът към тази музика се възражда около 1735 г. и той създава мащабни органни произведения. Редактира и стари такива, но смъртта прекъсва работата му. Все пак, дори след Ваймар, той пише много известни произведения, като шест трио-сонати, сборника „Clavier-Übung“ и 18 Лайпцигски хорали. Част от произведенията за орган са транскрипции от творби за клавесин, от трио сонати, Списък на трио-сонати, транскрибирани за орган в bach-cantatas.com Описание на трио-сонатите за орган в allmusic.com кантати и др. През целия си живот Бах не само съчинява музика за орган, но се занимава и с консултации при изработването на инструменти, проверка и настройка на нови органи. Популярно органно произведение, което надхвърля модата на епохата е хоралният прелюд „Wachet auf, ruft uns die Stimme“ (BWV 645), който наред с множеството варианти на класически аранжименти, бива представян в джаз-вариант от Боби Макферин и Жак Люсие Трио, YouTube: Swinging Bach Concert, 2000 или в поп-вариант от норвежката певица Сисел. YouTube: Sissel – Wachet auf, ruft uns die Stimme

Самият Бах ясно отличава незрелите от зрелите си творби – с първите повече не се занимава, докато вторите впоследствие усъвършенства. Има два периода на редакция. Първият е докато Фридеман и Емануел са в състояние да свирят композициите на баща си. Вторият, по сериозен период е в последните му години. Навярно Бах планира да обедини всичките си прелюди и фуги в един сборник с големите си хорали.

Органните хорали следват цикъла на църковните празници, тъй като се изпълняват всяка неделя. Бах по големите празници може да комбинира хоралите – коледните образуват рождественска оратория, предвеликденските – пасион, тези за Възкресение – оратория. Често при това обединяване Бах търси контрастния ефект.

От всичките си творби за орган, Бах приживе публикува само един прелюдия и фуга от третата част на „Клавирни упражнения“. Всичко останало притежаваме от ръкописи, преписи или преписи на преписи. Така например запазването на Голямата фантазия в c-moll дължим на Кребс, която за малко не попада в ръцете на един бакалин за да ползва листите като амбалаж, но като по чудо е спасена от придворния органист Райхард в Алтенбург. Лоша слава сред преписвачите носи петербургският клавирен изпълнител Палшау, който преправя Дорийската токата (действайки като руски цензор, както отбелязва Руст).

В Баховите пиеси рядко се дават изрични указания за изпълнението. Примерно някъде са посочени смяната на клавиатурите, на регистрите или изпълнение на две клавиатури, но като цяло това са по-скоро изключения. По времето на композитора, органът не е чак толкова добре развит технически, но въпреки това в неговата епоха те имат изключително балансиран, богат, наситен и колоритен тон, което дава основание да се смята, че Баховата музика звучи най-добре на барокови инструменти. Интересен факт е, че в онази епоха мнозина се оплакват, че заради красотата на тона, прочутите органостроители братя Зилбер интонират органите прекалено слабо, но Бах не споделя това мнение, отдавайки значение именно на изящното звукоизвличане.

Клавирни произведения

Бах пише също така множество произведения за клавесин, много от които е може да бъдат изпълнявани и на клавикорд. Много от тези творби са един вид енциклопедически сборници, демонстриращи различни начини и методи за съчиняване на полифонични произведения. Повечето от клавирните произведения на Бах, издавани докато е жив, са събрани в сборниците, наречени „Клавирни упражнения“ („Clavier-Übung“). Повечето клавирни композиции произхождат от ваймарските и кьотенските години, но Бах публикува само големите произведения от лайпцигския период. Баховите партити по форма всъщност са сюити, но Бах следва примера на предшественика си Канау, който през 1689 и 1695 издалва сборници с „партити“, наречен „Клавирни упражнения“. Биография на Йохан Кунау в bach-cantatas.com Първата си партита бива издадена през 1726 г., като всяка следваща се издава по една. Когато стават 6 Бах ги обеденява под името „Клавирни упражнения“ (първа част). Както твърдят впоследствие синовете на Бах пред Форкел, това произведение се харесва много – „Още не били виждали и слушали такива превъзходни клавирни композиции. Този, който се научил да изпълнява добре няколко пиеси от този сборник, можел да разчита на успех“. Втората част на „Клавирни упражнения“, включваща „Италианския концерт“, е издадена през 1735 г. в Нюрнберг. Бах се вдъхновява за тази композиция от една симфония на Георг Муфат от „Florilegium primum“ (1695). Kimberley Marshall: Bach and the French Influence Третата част излиза през 1739 г. В тях трябва да се публикуват само органни произведения, но попадат и четири клавирни дуета по недоглеждане. Както е прието по онова време, органните произведения могат да се изпълнят на чембало с две клавиатури и педал. Четвъртата част е публикувана отново в Нюрнберг, но от друг издател, впоследствие публикува и Емануел. Тя съдържа прочутите днес „Голдберг вариации“. Това произведение, наред с Италианския концерт е написано за чембало с две клавиатури. Лично за себе си, когато композиторът твори и изпълнява музика в домашни условия, предпочита клавикорда, поради възможността за предаване на нюанси и динамика в изпълнението, но той е неуместен за публични изпълнения, тъй като звукът му е твърде слаб.

По времето на Бах орнаментиката в музиката и в клавирните произведения в частност е много модерна. Изпълнителите сами ги добавят в произведенията, за да изпъкнат качествата им – склонност, проявяваща се в цялото изпълнителско изкуство от епохата на Барока, особено от солистите и водещите вокалисти. Бах е критикуван, че се опитва да облече всичко в ноти и че на музиката му ѝ липсват украшения. Навярно на тогавашния слушател музиката на Бах се струва много бедна, но композиторът съзнателно изчиства възможно повече творбите си от прекалената декорация.

„Добре темпериран клавир“ е произведение в два тома, написано през 1722 и 1744 г. – сборник, във всеки том на който има по 24 прелюдии и фуги, по една във всяка тоналност. Творбата е създадена за упражнения на учениците му, като трябва да се изпълнява на клавикорд за се постигне „кантабилният маниер“ на свирене, към който Бах се е стреми в композициите си. В „Музикален речник (Historisch-biographisches Lexikon der Tonküstler)“ на Ернст Лудвиг Гербер се съобщава, че част от тези пиеси са написани в малко градче, където композиторът скучае без инструмент. Статия за „Добре темпериран клавир“ в magazin.klassik.com Сборникът носи това име, тъй като Бах в него се възползва от преимуществата на музикалното темпериране (открито и публикувано от органиста Андреас Веркмайстер през 1691 г.), което е ново решение на стар проблем, който ограничава дотогава музикантите да свирят във всички тоналности. Този цикъл има особено важно значение във връзка с прехода към нова система за настройка на инструментите, позволяваща еднакво лесно да се изпълнява музика в каквато и да е тоналност. Трите сборника сюити: „Английски сюити“, „Френски сюити“ и „Партитури за клавир, BWV 825 – 830“. Всеки цикъл съдържа по 6 сюити, изградени по стандартната схема (алеманда, куранта, сарабанда, жига и незадължителна част между последните две). В английските сюити алемандата предшества прелюдията, а между сарабандата и жигата има точно една част; във френските сюити количеството на незадължителните части е по-голямо, а прелюдиите отсъстват. В партидите стандартната схема се разширява: освен изисканите встъпителни части има допълнителни и то не само между сарабандата и жигата.

„Голдберг-вариации“ (към 1741 г.; BWV 988) – мелодия с 30 вариации. Цикълът има доста сложен и необичаен строеж. Вариациите са построени по-скоро върху тоналния план на темата, отколкото върху самата мелодия. Голдберг е клавесинист на граф Кайзерлинг, който е покровител на Бах и заема поста на руски пълномощен министър при дрезденския двор. При честите си визити с графа в Лайпциг, Голдберг навестява Бах. Форкел пише: „Граф Кайзерлинг боледувал много и тогава страдал от безсъние. Голдберг, който живеел в дома му, трябвало в подобни случаи да прекарва нощта в съседната стая, за да му свири нещо по време на безсънието. Веднъж графът казал пред Бах, че желае да получи за своя Голдберг няколко клавирни пиеси, които да имат толкова нежен и що годе ободряващ характер, че да могат да развличат безсънните му нощи. Бах решил да изпълни това желание с вариации, които дотогава смятал за неблагодарна работа, поради неизменната им хармонична основа ... По-късно графът ги наричал само „моите вариации“. Той не можел да им се наслуша и често, щом настъпвали безсънните нощи, казвал: „Драги ми Голдберг, изсвири ми една от моите вариации“. Може би Бах никога не е бил възнаграждаван за някоя от работите си така, както за тази. Графът му подарил златна чаша пълна със сто луидора“. Темата на тези вариации се съдържа в композираната поне 10 години по-рано (1725 г.) „Клавирна тетрадка“ за Ана Магдалена – в сарабандата идваща след песента „Ти си при мен“. В последната вариация звучат две народни песни, с които неговите прадеди се забавляват на семейните си събирания. Разнообразни пиеси като „Увертюри във френски стил“, BWV 831, „Хроматическа фантазия и фуги“, BWV 903, или „Италиански концерт“, BWV 971.

Оркестрова и камерна музика