Неустрия, Нейстрия или Неустразия, означаващо „нова [западна] земя“, е франкско кралство, възникнало през 511 в територията между Аквитания и Ламанш с главни градове Париж и Соасон. Позната е още като Ньостри или районът между реките Сена и Лоара – Regnum Neustriae, съставно кралство на империята на франките. Каролингите обособяват тази територия като гранична марка (маркграфство) Неустрия – буфер срещу Бретан и викингските инвазии и остава такава до управлението на Капетингите през 10 век.
История Постоянните преразпределения на териториите след Хлодвиг I разтърсват франкските кралства и се проявяват във войни, продължили близо двеста години. В крайна сметка, Неустрия и Австразия се обединяват отново през 8 век с усилията на майордомите от династията на Пипинидите.
През 748 г. дванадесет графства в Неустрия с център Льо Ман са обявени за херцогство Мен, като за владетел е посочен Грифон – младият брат на Пипин III Къси и Карломан.
Неустрия и Аквитания съставят по-голямата част от Западнофранкското кралство, появило се след Договора от Вердюн (843).
Марка при Каролингите Маркграфство Неустрия е създадено от краля от Каролингската династия Карл Плешиви през 861. В началото са обявени две гранични марки – една срещу Бретан и втора срещу Норманите (Бретанска марка и Норманска марка). Те са управлявани от посочен от краля наместник – префект или маркграф.
През 911 г. Робер I Френски е обявен за маркграф на двете марки и получава титлата demarchus. Той и наследниците му Робертини управляват Неустрия до 987 г., когато за крал е избран Хуго Капет и дава началото на нов клон на династията, наречен капетингски. Техният възход става неудържим, когато външната опасност от Бретан и викингите намалява чувствително. След Чудото на Капетингите не се посочват нови маркграфове и Неустрия изчезва от политическата сцена като самостоятелен участник.
Владетели на Неустрия
Меровингски крале на Неустрия Хлотар II, 584 – 629 Дагоберт I, 629 – 639 Хлодвиг II, 639 – 657 Хлотар III, 657 – 673 Теодорих III, 673 Хилдерих II, 673 – 675 Теодорих III, 675 – 691 Хлодвиг IV, 691 – 695 Хилдеберт III, 695 – 711 Дагоберт III, 711 – 715 Хилперих II, 715 – 721 Теодорих IV, 721 – 737 Хилдерих III, 743 – 751
Майор-доми на Неустрия Ландрик, until 613 Гундоланд, 613 – 639 Ега, 639 – 641 Ерхиноалд, 641 – 658 Еброан, 658 – 673 Вулфоалд, 673 – 675 Левдезиус, 675 Еброан, 675 – 680 (повторно възкачване) Варатон, 680 – 682 Гистмар, 682 Варатон, 682 – 686 (повторно възкачване) Бертар, 686 – 688 Пипин Херисталски, 688 – 695 Гримоалд II, 695 – 714 Теудоалд, 714 – 715 Рагенфрид, 715 – 718 Карл Мартел, 718 – 741 Пипин III Къси, 741 – 751
Каролингски крале на Неустрия Карл Млади (син на Карл Велики), 790 – 811 Лотар I, 817 – 831 Пипин I, 831 – 838 Карл Плешиви, 838 – 856 Луи II Заекващия, 856 – 879
Капетингски маркграфове Робер I Френски, 911 – 922 Хуго Велики, 922 – 956 Хуго Капет, 956 – 987
Историография Основната хроника, писана от гледна точка на Неустрия е Liber Historiae Francorum.Hodgkin, vol. vii, p 25.
Източници
Чарлз Оман. The Dark Ages 476 – 918. Rivingtons: London, 1914. Томас Ходжкин. Italy and her Invaders. Clarendon Press: 1895.
Категория:Исторически държави в Европа