Филипови или Филиповци са български мияшки резбарски род, по произход от малореканското село Осой, Дебърско. Резбарите Филиповци са автори на огромен брой иконостаси в Македония, Албания и Свободна България в стила на Дебърската художествена школа, в която заемат едно от водещите места. За най-добри техни произведения са смятани иконостасите в „Свето Благовещение Богородично“ в Прилеп (1838) и „Свети Георги“ в Ямбол (1897).

В Македония Едни от първите представители на рода е Дичо, за когото се зане, че е резбар и предава изкуството на синовете си. Единият му син е Аврам, роден около 80-те години на XVIII век. Според сведения на потомците им Аврам Дичов работи с Петър Филипов Гарката в Бигорския манастир, а със зет му Димитър Станишев правят иконостаса на „Света Богородица“ в Скопие. Аврам със синовете си Васил Аврамов и Филип Аврамов работи в 1838 година върху иконостаса в „Свето Благовещение Богородично“ в Прилеп- може би най-съвършеното творение на рода.

Дейността на Филиповци се разпростира върху огромна територия – изработват иконостаса за една църква в Тетовско, за църквата „Свети Пантелеймон“ в село Ехлоец, Кичевско, работят в Мелник, Солунско, Гостиварско, Сярско. На този род се приписва и иконостасът в „Успение Богородично“ в Елбасан. Освен с иконостаси Филиповци се занимават и с рязане на тавани, долапи, врати и прочее в пашови и бейски конаци и други частни къщи. Работели в Скопие, Призрен, Прищина, Дяково. Тяхно дело са богато украсените тавани на конаците на Исмаил Сарач от Дебър и на Осман бег в Охрид, както и на жилищните помещения в Бигорския манастир.

В Свободна България След формирането на Княжество България и Източна Румелия в 1878 година, Филиповци често са викани в тези две свободни български държавни формирования и около 1880 година те се преселват окончателно в Княжеството. Филипови изработват над 90 иконостаса, пръснати из цялата страна в съзвучие с разгърналото се след Освобождението църковно строителство. Филипови работят заедно – старите са наемали работа, правили са проектите, а изпълнението е било общо, като печалбата се деляла между всички.

Филиповци изработват иконостаса на катедралната църква „Успение Богородично“ във Варна. Под ръководството на Васил и Филип Аврамови тайфата се задържа във Варненско и изрязва иконостасите в „Свети Георги“ в Балчик, в „Успение Богородично“ в Каварна, в „Свети Харалампий“ в Шабла и в Суютчук.

Васил и Филип отстъпват ръководството на Иван Филипов и Йосиф Филипов. Йосиф Филипов (1848 – 1913), ръководил изработките на иконостасите в църквите „Свети Димитър“ в Стара Загора (завършен в 1888 г. и заплатен 200 златни лева), „Свети Йоан Богослов“ в Карнобат, „Успение Богородично“ в Казанлък, „Света Параскева“ в Черганово, „Свети Димитър“ в Мъглиж, „Свети Димитър“ в Горно Ботьово. Брат му Иван Филипов ръководи изработването на иконостаса на „Свети Георги“ в Ямбол (1897) – най-сложният от иконостасите на Филиповци в България, на църквите „Рождество Богородично“ в Цариброд и „Света Троица“ в царибродското село Лукавица. Филип Иванов, Синът на Иван Филипов, изработва и дарява на църквата в Ямбол много красив кръст със сложна резба (45 на 85 cm), на който оставя надпис: „Изъдѣла Филипъ Йовановъ отъ с. Осои, деба, маке – 1897“. Подобен кръст има запазен и в Църковния музей в София с надпис: „Братя Филипови 1892“.

В София и Софийско

След като добиват известност из страната, Филипови се установяват в София, където отварят резбарска работилница. В столицата дело на Филипови са иконостасът, владишкият трон и амвонът на църквата „Свети Георги“, иконостасите на църквата „Свети Йоан Рилски“ при Семинарията, на църквата „„Свети Седмочисленици“, на „Света Петка Самарджийска“, „Света Петка Стара“, трите иконостаса в „Свето Възнесение“, изгорели на 30 март 1944 година, „Св. св. Петър и Павел“. Тяхно дело са иконостасите в параклисите при Двореца и „Света Анастасия“ при Централния затвор, в църквата „Свети Архангели“ на Военното училище. Дърворезбените работи на Филиповци в Синодалната палата – в параклиса, салоните, вратите, изработени по проект на архитект Пенчо Койчев изгарят през 1944 година. Филиповци изрязват и таваните в двореца Врана. Сред най-старите резбарски работи на Филиповци в София е иконостасът на гробищната църква „Успение Богородично“, който е пренесен там по-късно, а е бил направен за разрушената през 1891 година софийска църква „Света Богородица Пречиста“.

В Софийско Филипови работят иконостасите за „Свети Пантелеймон“ в Бояна (части от иконостаса), „Света Троица“ в Драгалевци, „Свети Николай“ в Горна баня, новата църква „Покров Богородичен“ на Кремиковския манастир, „Св. св. Кирил и Методий“ в Чибаовци, „Свети Теодор Стратилат“ в Долни Богров, „Свети Георги“ в Пролеша, „Св. св. Кирил и Методий“ в Костинброд, „Свети Спас“ в Градец, „Свети Никола“ в Кострошевци, „Света Неделя“ в Росоман, „Успение Богородично“ в Гълъбовци, „Свети Николай“ в Пожарево, „Успение Богородично“ в Обеля, „Свети Николай“ в Славовци, „Света Троица“ в Кумарица, „Свети Георги“ в Мърчаево, „Свети Илия“ в Мошино, „Възкресение Христово“ в Челопечене, „Света Троица“ в Ботунец, новата църква „Свети Димитър“ в Годеч, „Свети Илия“ в Чурек, „Успение Богородично“ в Горна Малина, „Света Троица“ в Караполци, новата църква „Света Петка“ в Балша, „Св. св. Кирил и Методий“ в Иваняне и в Буховския манастир „Свети Архангел Михаил“.

В останалата част на България

В страната творби на Филипови са иконостасите в „Успение Богородично“ в Лъджене, „Свети Димитър“ в Звъничево, „Свети Йоан Предтеча“ в Брацигово, Зографския метох „Свети цар Борис“ в Пловдив, дело на последния резбар от рода Коста Филипов изработил иконостаса и владишкия трон в 1936 – 1937 г., „Свети Георги“ в Дупница, „Рождество Богородично“ в Елена (около 1898 г.), „Свети Архангел Михаил“ в Преслав, „Свети Георги“ в Беброво, царският трон в двореца Евксиноград, иконостасите във „Възнесение Господне“ в Ботевград, „Света Троица“ в Козлодуй, „Свети Елисей“ в Елисейна, „Свети Георги“ в Трудовец, „Св. св. Козма и Дамян“ в Скравена, „Свети Димитър“ във Врачеш, „Света Троица“ в Криводол, „Свети Дух“ в Липница, „Свети Архангел Михаил“ в Сухатче, „Света Параскева“ в Горни Дъбник, „Свети Архангел Михаил“ в Крушовица,Според други сведения иконостасът на църквата в Крушовица е дело на Методи Балалчев: Румънския мавзолей в Гривица, „Успение Богородично“ в Червен бряг, „Света Параскева“ в Угърчин, „Вси Светии“ в Микре, скита на Троянския манастир „Свети Йоан Предтеча“ в Зелениковец.

Коста Филипов, Петър Йосифов и Евтим Филипов изработват иконостаса за „Свети Мина“ в Кюстендил, завършена в 1933 година. Във Видин Филипови резбоват иконостаса и църковните мебели в интериора на катедралната църква „Свети Димитър“ и на митрополитската „Свети Пантелеймон“. Други дела на Филипови са в църквите „Свети Никола Нови“ в Лом, „Света Троица“ в Неговановци, „Свети Георги“ в Расово, „Свети Георги“ във Василовци, „Света Троица“ в Ракитница, „Света Параскева“ („Света Петка“) в Медковец, обявена за национален паметник на културата, „Възнесение Господне“ в Громшин, „Свети Николай Чудотворец“ в Люта, „Св. св. Петър и Павел“ в Доспей, „Свети Георги“ в Пчелин.

Художествени особености Според Асен Василиев Фръчковци, макар и водещи представители на Дебърската резбарска школа, се отклоняват от нейните канони. Така например иконостасите на Гарката в Бигорския манастир, в „Свети Спас“ в Скопие и в Лесновския манастир са с меки барокови линии и закръглени форми, а тези на Филипови са с резки, геометрично изрязани ръбове, резовете са сигурни и дълбоки, а формите се отличават със смело и крайно тълкувание. Човешката форма, типично вметната от другите мияшки майстори сред растителни орнаменти, е напълно изключена от Филиповите резби. Те се съсредоточават в растителните мотиви, които отработват до съвършенство, но не изключват и животински мотиви в композициите, като се стараят да спазват съотношение между големините на птиците или змиите и околната растителност. Тази съпоставка между иконостасите на Гарката и на Филипови кара Асен Василиев да смята, че семейните сведения, че Аврам Дичов е учил и работил с Гарката върху Бигорския иконостас и този на „Света Богородица“ в Скопие, не отговарят на истината. Тези иконостаси са напълно различни от шедьовъра на Филиповци в „Свето Благовещение“ в Прилеп и като обща композиция, и като начин на изрязване, и като употреба и стилизиране на отделните елементи.

По-късните представители на Филиповия род възприемат разработването на плетеницата, която е по-бърза за изпълнение и по-евтина, тъй като църквите започват да не могат да плащат за скъпата ажурна резба.

Родословие

Бележки