За̀рово (, Никополи, катаревуса: Νικόπολις, Никополис, до 1927 година Ζάροβα, Зарова) е село в Гърция, част от дем Лъгадина (Лангадас), в област Централна Македония.
География Селото е разположено в западните поли на Богданската планина (Вертискос) на около 30 километра североизточно от Солун над прохода между Богданската планина и Карадаг (Мавровуни).
История В Османската империя
През XIX век Зарово е чисто българско село, числящо се към Лъгадинската каза. През 1872 година голямото мнозинство от селото преминава под ведомството на Българската екзархия.Попстоилов, Антон. Село Зарово, Солунско. Историко-фолклорно и езиковедско изследване, Издателство на БАН, София, 1979, стр. 40. От март същата година в Зарово е разкрито новобългарско училище с първи учител отец Агапий Войнов, а гръцкият език в църковните служби е заменен с български. В 1875 – 1877 година учител в Зарово е Димитър Мавродиев. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Сарово (Sarovo) е показано като село с 212 домакинства и 945 жители българи. В учебните 1881 – 1882 и 1882 – 1883 Българската екзархия издържа учител в Зарово.
В 1881 година иконата на Кирил и Методий в църквата „Свети Илия“ в селото е изписана от известния български зограф Кръстьо Николов.
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото живеят 1500 души българи-християни.
В началото на века селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Зарово (Zarovo) има 1896 жители българи екзархисти.
В българското училище в селото според училищния инспектор на Солунската епархия Евтим Спространов преподава Ангел Кирков от самото Зарово, Димитър Атанасов от Кукуш, който след смъртта си е заменен от Атанас Петров от Градобор и Мария Петрова от Юнчии. Учител през учебната 1912/1913 година е Димитър Георгиев.
Според Анастасия Каракасиду в края на османското владичество Зарова е предимно „славяноезично“ селище.
При избухването на Балканската война в 1912 година 26 души от Зарово са доброволци в Македоно-одринското опълчение. През войната в селото влиза четата на Михаил Думбалаков, която заедно с 40 души местна милиция отблъсква, настъпваща от Солун турска войска.
Думбалаков пише:
Кмет на селото става Коновчиев, а български свещеник е Ангел Д. Канелов. На 2 април гръцките власти заплашват заровци да се изселят и те пращат телеграма до цар Фердинанд, в която пише:
В Гърция
В 1913 година по време на Междусъюзническата война Зарово е разорено и опожарено от гърците, а голяма част от местните българи се спасяват в България. Според сведения на Антон Попстоилов от началото на 1923 година, бежанците от Зарово се установяват в Белица, Мелнишко (56 семейства), Крупник, Горноджумайско (54 семейства), Горна Джумая (50 семейства), София (5 семейства), Пловдив (5 семейства), Татар Пазарджик (3 – 4 семейства), Враца (2 семейства) и на други места.ЦДА, ф. 177 К, оп.1, а.е. 818, л. 14 (Рапорт на Антон Попстоилов за научната му обиколка в Мелнишко и Горноджумайско 1922-1923 – л. 2-18). Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Жарово (Жарово) има 100 къщи „славяни християни“.
На мястото на изселените българи през 20-те години са заселени понтийски гърци бежанци от селата Ескьоне, Хаджикьой, Каилика, Мондолас, Аладжахан в околностите на Шебинкарахисар. В 1927 година селото е прекръстено на Никополи – гръцкото име на град Шебинкарахисар. Според преброяването от 1928 година Зарово е смесено местно-бежанско село с 89 бежански семейства с 330 души.
Население 2001 – 315 жители 2011 – 134 жители
Личности
Родени в Зарово Александър Коюмджиев, български учител и революционер, деец на ВМОРО, четник на войводата Христо Чернопеев, убит в Малешевската планина Ангел Джиков, македоно-одрински опълченец, четата на Михаил Думбалаков, Сборна партизанска рота на МОО Ангел Кирков (1896 – 1923), български комунист Ангел Константинов (1834 – 1915), български църковен деец Благой Попгеоргиев Плянгов, български офицер, участвал в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войнаПопстоилов, Антон. Село Зарово, Солунско. Историко-фолклорно и езиковедско изследване, Издателство на БАН, София, 1979, стр. 49. Георги Запрянов, македоно-одрински опълченец, четата на Михаил Думбалаков Георги Рупов, български революционер от ВМОРО, четник на Михаил ДумбалаковДА – Благоевград, фонд 1599, опис 1, а.е. 139, л. 1 Гаврил Гаврилов (1882 – ?), български просветен деец и военен лекар Епифаний Зографски, български духовник, йеромонах, македоно-одрински опълченец Иван Делев (1912 – ?), български комунист, деец на ВМРО (обединена) Георги Петров Плянгов (1840 – 1912), български църковен деец Гьорче Попангелов (1881 – 1951), български общественик, председател на Петричкия окръжен съвет (1922 – 1931) Димитър Амов, български свещеник и учител Димитър Канелов, служител в българската администрация в Лъгадинско през Балканската война, касиер на Лъгадинското езеро„Военно-исторически сборникъ“, книжка 39, февруари 1939, стр. 178 (В. Карамановъ, бившъ кукушки окрѫженъ управитель – „Страници изъ междусъюзническитѣ отношения въ близкитѣ околности на гр. Солунъ презъ Балканската война 1912/1913 г. Лѫгадинска околия“ Димитър Попангелов, български учител и революционер свещеник Дойчин (Дойчо) Запрев, екзархийски архиерейски наместник в Гюмюрджина Дякон Козма (? – 1903), деец на ВМОРО, загинал на 6 юли 1903 година край Беловодица Захария Шолков, свещеник в Сяр, на 14 септември 1875 година служи на български, заради което е изгонен от града Кирил Атанасов Стоименов, подпоручик от Българската армия, делегат на Комисарството по еврейските въпроси в Битоля, участвал в депортирането на битолските евреи, участвал в изселването на евреите в Стара Загора, Бургас и София, участник във войната срещу Германия 1944 – 1945 година, съден от така наречения Народен съд през 1945 година Константин Димитров Воловаров, български духовник, архимандрит Константин Джоджов (1883 – 1903), български революционер Константин Йофчев (Κωνσταντίνος Γιόφκας), гръцки андартски деец, агент от трети ред Константин Маврудев (Κωνσταντίνος Μαυρουδής), гръцки андартски деец, агент от втори ред Коста Сандев (1883 – 1923), български революционер комунист, убит по време на Септемврийското въстание Лазар Илиев Гайдев, македоно-одрински опълченец, 20 (21)-годишен, работник, земеделец, неграмотен, 2 и 4 рота на 3 солунска дружина, починал на 20 юни 1913 година, носител на орден „За храброст“ Методий Охридски (светско име Георги Щерев, 1866 – 1909), български духовник и охридски митрополит Методий Димитров Воловаров (1848 – след 1921), български духовник и благодетел Петър Димитров Воловаров (1841 – 1895), български църковен и просветен деец, революционер Петър Сучев, деец на ВМРО, бежанец в Крупник, според Иван Михайлов: „Тактиченъ, буденъ, симпатиченъ човѣкъ. Вѣренъ на Дѣлото“. Порчо П. Ангелов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина, убит на 26 октомври 1912 година Тодор Попгеоргиев Плянгов, български просветен деец, участвал в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война Христо Хр. Мировенски (1903 – след 1944), български лекар, работил в Свиленград, арестуван, изтезаван и убит в милицията след Деветосептемврийския превратГодишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1928 — 1929
Литература
Грънчарова, Камелия. Село Зарово, Солунско – маркери на идентичността. СМИЛКОВ ЕООД – Благоевград, 2017. ISBN 978-619-90970-0-7.
Външни препратки Попстоилов, Антон. „Село Зарово, Солунско. Историко-фолклорно и езиковедско изследване“, София, 1979 Сурин, Н. „Погърчването на българите в Лъгадинско. Спомени от Македония“ 55 наследници на прокудени от солунското Зарово почетоха родното място на предците си „На гости в Зарово и Висока“, статия от Антон Попстоилов публикувана в сп. „Българска сбирка“, книжка X, год, VII, София, 1900 г. „Народни песни и приказка от с. Зарово“ от Ангел Хотев, публикувано в „Село Зарово, Солунско; историко-фолклорно и езиковедско изследване“, София, 1979 г.
Бележки
Категория:Села в дем Лъгадина