Негован (, Ксилополи, катаревуса Ξυλόπολις, Ксилополис, до 1926 година Λιγκοβάνη, Ликовани) е село в Гърция, дем Лъгадина (Лангадас), област Централна Македония.

География Селото е разположено в западните поли на Богданската планина (Вертискос) на около 30 километра североизточно от Солун в прохода между Богданската планина и Карадаг (Мавровуни) на левия бряг на Стара река.

История Според местни легенди първоначално селото е било разположено в местността Градището и е било имение на българския болярин Костомир, пълководец на цар Калоян. Много по-късно, след нападения местните жители се разбягали и заселили в по други места, включително в Лахна. Една част от тях, към 40-50 семейства, се заселили на сегашното си място, сред брестова гора. Затова и турците го наричали „Караагач“ (Брестово). Впоследствие от Лахна се заселили около 250 български семейства. По покана на местните жители в северната част на селото се установили и 100 семейства турци.Сотиров, Петър. Негованската тетрадка на Щерю Попатанасов. Частица българска памет от Южна Македония, Издателство на Университета „Мария Кюри-Склодовска“, Lublin 2023, с. 81, 92-94.

В Османската империя

Църквата „Свети Георги“ в селото датира от XVII век.

През XIX век Негован е едно от най-големите и развити села в Лъгадинската каза, населени предимно с българи. Традиционен поминък е земеделието и кираджилъкът (керванджийството). Местни жители са пренасяли стоки с камили и коне до Солун, Сяр, Демир Хисар, Мелник, Горна Джумая, но също и до Силистра, Измир и други места.Сотиров, Петър. Негованската тетрадка на Щерю Попатанасов. Частица българска памет от Южна Македония, Издателство на Университета „Мария Кюри-Склодовска“, Lublin 2023, с. 94.

През учебната 1867/1868 година, учителят Иван Маджаров за първи път въвежда обучение на български език в местното училище, където дотогава се преподава на гръцки. За целта доставя от книжаря Андрей Анастасов български учебници.Стоилов, А. Автобиография на Архимандрит Йона Маджаров, сп. Македонски преглед, 2002, кн. 4, стр.144 – 145. В 1873 година учител в Негован е Димитър Г. Голев (Галев) от Щип.Езекиев, Сергей. Настоятелството за бедните училища в Цариград и българската просвета в Македония (1874-1876), Исторически преглед, година 46, кн. 2, с. 58.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Негован (Negovan) е показано като село с 230 домакинства и 130 жители мюсюлмани и 924 българи. В учебните 1881 – 1882 и 1882 – 1883 години Българската екзархия издържа учителя Димитър К. Изов в Негован.

През февруари 1881 година хаджи Атанас „от Солунска каза отъ село Негованъ“ посещава манастира „Свети Хараламбос“ в Йерусалим и оставя надпис за своето посещение.Chernin, Michael and Halevi, Shai. Graffiti and Other Evidence of Bulgarian Pilgrimage to Jerusalem in the Ottoman Period: A Photographic Survey, Atiqot: Vol. 116, 2014, p. 243 - 244. През същата година властите отнемат църквата и училището от българите-екзархисти и я предават на малцинството гъркомани-патриаршисти.Пасков, Илия. Кузман Шапкарев и развитието на църковно-училищното дело в Солун и Солунско (1880 - 1881, 1883), Известия на държавните архиви, кн. 51, София, 1986, с. 204, 207.

През 1891 година през селото минава Васил Кънчов, който оставя интересни бележки за него:

През учебната 1893 – 1894 година в Негован функционира българско първоначално училище, в което се обучават ученици до трето отделение. През същата година четирима български учители в Македония и Одринско са родом от Негован.Статистика на българските училища в Европейска Турция (Македония и Одринско) за учебната 1893-1894 година, Пловдив, Печатница Съгласие, 1895, с. 4, 73. Селото се смята за един от центровете на българския национализъм в Македония.Chernin, Michael and Halevi, Shai. Graffiti and Other Evidence of Bulgarian Pilgrimage to Jerusalem in the Ottoman Period: A Photographic Survey, Atiqot: Vol. 116, 2014, p. 244.

Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Негованъ (Легованъ) живеят 2240 души, от които 1960 българи-християни и 280 турци.

В учебната 1895 – 1896 година революционерът Аргир Манасиев отваря в Негован българско училище в къщата на Иван Маджаров и организира революционен комитет, в който влиза „всичко българско, годно за борба“. В 1897 година, възползвайки се от Гръцко-турската война, българите получават половината от училищната сграда от гъркоманите.Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 351 – 352.

В началото на века селото е разделено в конфесионално отношение. До август 1904 година църквата в Негован е затворена от османските власти, след което е предадена на малцинството гъркомани. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Негован има 1544 жители българи екзархисти и 1072 българи патриаршисти гъркомани и в селото работи гръцко училище.

При избухването на Балканската война през 1912 година тридесет и трима души от Негован са доброволци в Македоно-одринското опълчение. По време на войната през октомври 1912 година селото е освободено от османско владичество от Седма рилска дивизия. В съобщение на негованския архиерейски наместник до Българската екзархия се казва, че където са влезли сръбски и гръцки войски, те веднага започват да прилагат всякакви мерки за денационализация на българите – терор, лишаване от правна защита, от основна сигурност за живот, чест и имот.Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 36.

В Гърция През Междусъюзническата война от 1913 година Негован е опожареноМакедонски мартиролог, съставител Цочо Билярски, Анико, София, 2005, стр.162. и заето от гръцки военни части. След войната селото остава в пределите на Гърция. Голяма част от българското население се изселва в България, като се установява компактно предимно в град Петрич, където формират Негованската махала.

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Негован (Негован) има 200 къщи „славяни християни“.

Според преброяването от 1928 година Негован е смесено бежанско село с 27 бежански семейства с 91 души.

Мечислав Малецки отбелязва през 1933 година Негован като българско село в Богданско.Małecki, Mieczysław. О zróżnicowaniu gwar Bogdańska w pd.wschodnej Macedonji, Lud Słowianski, Krakow 1933, т. III, 1, s. 105.

Личности Родени в Негован

Ангел Попкостадинов, български просветен деец, учител в Горно Броди Ангел Бълев (1909 – 1967), български политик, деец на БКП Атанас Маджаров (1881 – 1935), български просветен деец, деец на ВМРО и общественик Атанас Пасков (Αθανάσιος Πάσχος), деец на гръцката пропаганда в Македония Божин Ангелов, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО Велик Тодоров Личев (1900 – 1991), български търговец и един от основателите на кооперация „Тютюнев монопол“ в град Петрич в средата на 30-те години на XX век Георги Ангелов, македоно-одрински опълченец, 40-годишен, Солунски доброволчески отряд Георги Н. Аврамов, македоно-одрински опълченец, 8 костурска дружина, Сборна партизанска рота на МОО Георги Стоев Маджаров (? – 1870), български учител и свещеник Георги Маджаров (1870 – 1923), български просветен деец, директор на гимназията в Радомир Давид Проев (1884 – 1971), български просветен деец и революционер Дельо Ангелов, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО, убит на 21 юни 1913 година Димитър Биков (1869 – ?), български просветен деец и революционер Илия Георгиев (1854 – 1930), български църковен деец, свещеник Йона Маджаров (Иван) (1849 – 1911), български църковен деец, архимандрит, архиерейски наместник в Солун Кимон Георгиев (1867 – 1907), български революционер Лазар Маджаров (1872 – 1907), български революционер, водач на Преображенското въстание Олга Маджарова (1887 – 1974), българска просветна деятелка Спас Дъмаков (1877/1878 – след 1943), български революционер Христо Ташев, доброволец в четата на Георги Бабаджанов през Сръбско-българската война в 1885 година Щерю Попатанасов (1884 – 1962), български просветен деец

Починали в Негован Кирил Андреев Гъдев, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 8, л. 9

Литература Видоески, Божидар. Фонолошкиот и прозодискиот систем на говорот на селото Негован (Солунско). Прилози: Одделение за лингвистика и литературна наука. Македонска академија на науките и уметностите. Скопје, 1991, XVI, 2, стр. 15 – 32. Сотиров, Петър. Негованската тетрадка на Щерю Попатанасов. Частица българска памет от Южна Македония. Издателство на Университета Мария Кюри-Склодовска. Lublin, 2023, 198 стр. Αθανασίου Ηλ. Πάσχου, Ιστορία της Λιγκοβάνης. Θεσσαλονίκη 1962. [Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών. ΄Ιδρυμα Μελετών Χερσονήσου του Αίμου, 53]. 8ον, σ. ς΄+29, πίν. VIII υπό Στίλπωνος Π. Κυριακίδου

Външни препратки Н.Сурин. Погърчването на българите в Лъгадинско. Спомени от Македония

Бележки

Категория:Села в дем Лъгадина