Паул Цéлан () е литературният псевдоним на Паул Анчел. Смятан е за австрийски поет, понеже израства в немскоезична среда и създава творбите си на немски език. Самият Целан настоява презимето му да бъде произнасяно с ударение на първата сричка.

Биография и творчество Паул Песах Анчел (Паул Цéлан) е роден в немскоговорещо еврейско семейство в гр. Чернивци, сегашна Украйна, тогава част от Румъния след разпадането на Австро-Унгария.

През 1938 Целан заминава да следва медицина в Тур във Франция, а след избухването на Втората световна война записва през 1939 литература и романистика в Черновицкия университет. В 1942 г. като евреин е пратен в трудов лагер в Румъния, а родителите му и много близки загиват в концлагер.

След войната Целан се завръща в Чернивци, за да завърши следването си, а после отива в Букурещ, където работи като лектор и преводач. В 1947 г. избягва от сталинисткия режим през Унгария във Виена, където публикува първата си поетическа книга „Пясък от урните“ (1948) и после заминава за Париж – там следва германистика и езикознание. Среща се с поетесата Ингеборг Бахман, с която изживява краткотрайна, но „демонична“ любовна връзка. Втората си стихосбирка „Мак и памет“ (1952) поетът съставя в Париж. В 1955 г. Паул Целан придобива френско гражданство и от 1959 г. е доцент в Екол нормал супериор на Парижкия университет.

В стихосбирката „От праг до праг“ (1955) Целан изследва „структурата на онемяването“, лишаването на човека от словесна способност. Следващите му книги – „Езикова решетка“ (1959), „Ничия роза“ (1963), „Сетен дъх“ (1967), „Разнищени слънца“ (1968), „Принудата на светлината“ (1970), и посмъртно издадените – „Снежен дял“ (1971) и „Стопанство на времето“ (1976) го утвърждават като един от най-големите немскоезични поети на новото време.

Едва 49-годишен Паул Целан се самоубива в Париж, като се хвърля в Сена от моста „Мирабо“.

Преводи Целан си създава име и на проникновен преводач на френска, англоезична, италианска, румънска и руска поезия – под перото му са претворени на немски език творби от Антонен Арто, Гийом Аполинер, Шарл Бодлер, Андре Бретон, Рьоне Шар, Пол Елюар, Стефан Маларме, Анри Мишо, Артюр Рембо, Пол Валери, Морис Метерлинк, Фернандо Песоа и Пабло Пикасо от Емили Дикинсън, Робърт Фрост, Уилям Шекспир и Джон Дън, от Джузепе Унгарети и Тудор Аргези, от Александър Блок, Велимир Хлебников, Осип Манделщам, Сергей Есенин, Евгений Евтушенко и много други.

Влияние Още ранните книги на Целан намират широк отзвук и го представят като дълбок и сложен поет с трудно проницаем изказ и богата метафорика. В творчеството му се долавят библейски мотиви и хасидистки впечатления от детството, влияния от Иван Гол, Елзе Ласкер-Шюлер и поезията на френските сюрреалисти. Основно духовно състояние в поезията на Целан е чувството за нараненост и дирене на нова действителност. Стиховете му са безримни, със строга структура, често организирани на музикален принцип. Особена известност придобива поемата му „Фуга на Смъртта“Стихотворението „Фуга на Смъртта“ в превод на Венцеслав Константинов, създадена още през 1945 г., с тема унищожаването на евреите в националсоциалистическите концлагери.

Библиография

Der Sand aus den Urnen, 1948 (enthält den Erstdruck der Todesfuge) Edgar Jené und der Traum vom Träume, 1948 Mohn und Gedächtnis, 1952 Von Schwelle zu Schwelle, 1955 Sprachgitter, 1959 Der Meridian, 1961 (Rede anlässlich der Verleihung des Georg-Büchner-Preises 1960) Gedichte, Eine Auswahl, 1962 Die Niemandsrose, 1963 Atemkristall, 1965 Atemwende, 1967 Diese / freie / grambeschleunigte / Faust, 1967 Ausgewählte Gedichte. Zwei Reden, 1968 Fadensonnen, 1968 Todtnauberg, 1968 Schwarzmaut, 1969 Lichtzwang, 1970

Посмъртни публикации Schneepart, 1971 Gedichte in zwei Bänden, 1975 Zeitgehöft, Späte Gedichte aus dem Nachlaß, 1976 Gesammelte Werke in fünf Bänden, Gedichte und Übertragungen, 1983 Gedichte 1938 – 1944, Faksimile und Transkription der Handschrift, 2 Bde, 1986 Das Frühwerk, 1989 Werke, Historisch-kritische Ausgabe, 1990 Die Hand voller Stunden und andere Gedichte, 1991 Eingedunkelt und Gedichte aus dem Umkreis von Eingedunkelt, 1991 Ich hörte sagen. Gedichte und Prosa Gelesen von Paul Celan, 1997 Die Gedichte aus dem Nachlass, 1997 Werke in sieben Bänden, 2000

Награди и отличия 1957: Förderpreis des Kulturkreises der deutschen Wirtschaft im Bundesverband der Deutschen Industrie 1958: „Бременска литературна награда“ 1960: „Награда Георг Бюхнер“ 1964: „Голяма художествена награда на провинция Северен Рейн-Вестфалия“

В чест на поета преводач Немският литературен фонд учредява през 1988 г. наградата „Паул Целан“ за изтъкнати преводачески постижения.

Бележки

Източници Тази статия се основава на материал , използван с разрешение.

Външни препратки

Жерминал Чивиков, „Целан на български не се случи“ , в. „Култура“, бр. 22, 31 май 2002 г. Поезия от Паул Целан , в превод на Венцеслав Константинов Портрет на Паул Целан на сайта на издателство Suhrkamp Паул Целан в geocities.com Lyrikline: Das hörbare Erbe (Паул Целан чете свои стихове) Паул Целан в Sternenfall Паул Целан в Die LYRIKwelt Паул Целан в lyrik.ch

Категория:Австрийски поети Категория:Група 47 Категория:Литература на развалините Категория:Австрийски преводачи Категория:Възпитаници на Черновицкия университет Категория:Носители на литературни награди на Германия Категория:Носители на наградата „Георг Бюхнер“ Категория:Носители на Бременската литературна награда Категория:Евреи във Франция Категория:Родени в Чернивци Категория:Родени в Румъния Категория:Починали в Париж Категория:Самоубийци Категория:Поети-самоубийци Категория:Удавници