Антигона () е героиня от древногръцката митология. Дъщеря от кръвосмесителната връзка на Едип със собствената му майка, Йокаста Еврипид, „Финикийки“ 58 . Тя е сестра на Етеокъл, Полиник и Исмена.
Антигона съпровожда баща си при неговото доброволно изгнание в Колон, град в Атика, Хигин, „Митове“ 67 а след смъртта му се връща в Тива. Годеница е на Хемон, сина на Креон. Софокъл, „Антигона“ 568 – 572
Тя погребва тялото на брат си Полиник, който е загинал в поход на Седемте срещу Тива, въпреки забраната за това, наложена от Креон, новия владетел на Тива. Софокъл, „Антигона“ 25 – 32 За това нарушение на неговата заповед, Креон я осъжда да бъде погребана жива Аполодор, „Митологическа библиотека“ III 7, 1 и тя се обесва. Софокъл, „Антигона“ 1223 Това довежда до отчаяние годеника ѝ, Хемон, сина на Креон, и той се самоубива.
Автори на историята на Антигона Историята на Антигона е разказана и пресъздадена от: Софокъл („Антигона“, „Едип в Колон“), Еврипид, Карл Орф (опера „Антигона“), Жан Кокто – Антигона, пиеса Микис Теодоракис (опера „Антигона“)
Източници
Категория:Герои от древногръцката митология Категория:Митология на Беотия