Арво Валикиви () е естонски политик, драматург, преводач, сценарист, публицист, литературен критик, поет и продуктивен писател на произведения в жанра социална драма, исторически роман, детска литература, хумор и публицистика. Пише под псевдонима Арво Валтон (). Биография и библиография в сайта Goodreads Биография и библиография в сайта „Естонски литературен център” Биография и библиография в сайта „Естонски писатели” на Тартуския университет Биография и библиография в сайта „Сърп” Некролог в сайта „Фино-Угрия”
Биография и творчество Арво Валтон е роден на 14 декември 1935 г. в Мерямаа, област Рапла, Естония. Баща му е предприемач от Хиюмаа. В периода 1943 – 1949 г. учи в основното училище на родния си град. Депортиран е с родителите си в Сибир през март 1949 г. и в периода 1949 – 1951 г. учи в училището на совхоза „Чановски“ в Новосибирска област, а през 1951 – 1953 г. в гимназията на район Чановский. През 1954 г. завършва гимназията в Сусуман, Магаданска област, след което се завръща в Естония.
В периода 1954 – 1959 г. следва във Факултета по химия и минно дело на Талинския политехнически институт, където завършва минно инженерство. След това през годините 1959 – 1961 г. работи в химическия завод в Маарду като началник смяна и като технически ръководител на обогатителния завод. В периода 1961 – 1968 г. работи като инженер, дизайнер и ръководител на патентния отдел във фабриката за измервателни уреди в Талин. Продължава следването си със задочно обучение във Всесъюзния институт за кино до 1967 г., завършвайки филмова драматургия.
В периода 1968 – 1975 г. е писател на свободна практика. Работи в студиото на Талинфилм като член на редакционната колегия и е член на Естонската киноасоциация от 1979 г. От 1965 г. е член на Съюза на естонските писатели, като от 1971 г. е член на Управителния съвет на сдружението; през 1981 – 1989 г. е член на президиума на УС, а през 1990 – 1992 г. е заместник председател. Той е председател на Литературния клуб „Пегас“ в Талин.
Първият му разказ „Маси“ е публикуван през 1960 г. и дава начало на писателската му кариера. Ранната му проза се характеризира с изобретателни скици от ежедневието, а първият му сборник с разказа „Странно желание“ (1963) предизвика жив интерес поради свежата си визия и нежния хумор. Разказите му в сборника „Между колелата“ (1966) се характеризират със сблъсъка на човешките желания с обстоятелствата, възпрепятстващи тяхното осъществяване и попадащи между колелата на ежедневието. През втората половина на 60-те години в творчеството му се извършва промяна: в разказите се появяват сатирична хипербола и гротеска, централно е отчуждението на човешката дейност в строго определена система и в хватката на бюрократичната рутина – система, в която дейността става абсурдна.
Сборниците му „Осем японски жени“ и „Лебедово блато. Въртележка“ от 1968 г. предизвикват полемика и връзка с влиянието на екзистенциализма, защото той противопоставя човешкото съществуване на отчуждението като субективно битие. В сборника си с разкази „Пратеник“ (1972) изследва възможностите да бъдеш различен в хватката на отчуждението, а разказът му става метафоричен. Той също се обръща към историята и в сборника си „Съдебна игра“ (1972) представя форми на проявление на човешката негативност, които се повтарят. В средата на 70-те години творчеството му става многостранно по отношение на жанровете и наред с разказите се появяват романи, афоризми, стихове и детски книги. Работата му включва повече фолклор, политика и реализъм.
Първият му роман на Валтън „Пътуване до другия край на безкрайността“ (1978) е исторически – разказва историята на монголския владетел Чингис Хан и даоисткия монах Чанг Чун. Разказите му в сборника „Самотни във времето“ (1983) се фокусират върху анализа на самотата като начин на съществуване, който се отклонява от конформисткото и стереотипно битие. Издал е сборници с афоризми и две стихосбирки. Животът на депортираното си семейство в Сибир от комунистическия режим представя в автобиографичния си роман „Депресия и надежда“ от 1989 г. Автор е на над 530 разказа и есета. Носител е на много литературни награди и е превеждан в над 40 страни по света. Наричан е един от основоположниците на естонската модерна проза, възникнала през втората половина на ХХ век.
През октомври 1980 г. подписва „Писмото на 40-те“, в което четиридесет видни естонски интелектуалци публичното защитават естонския език и протестират срещу политиките на русификация на Кремъл в Естония като той е един от неговите организатори. Той е един от инициаторите за дискусията за фосфоритните находища през 1987 г. Участва в събитията за възстановяване на независимостта на Естония, като същевременно е член на Културния съвет на творческите съюзи, както и член на първия състав на Естонския конгрес и на Естонския комитет. В периода 1992 – 1995 г. е член на естонския парламент, като от 1994 г. е член на Отечествената партия. От 1989 г. е член на естонската студентска корпорация „Роталия“.
Като националист, той се изказва по въпросите на естонския език и култура, включва се в политическия и интелектуален живот след независимостта в истински патриотичен дух. Той превежда поезията на угро-финските народи в Русия. През 1993 г. е избран за заместник-председател на Асоциацията на финландско-угорската литература, през 1996 г. за неин председател, а от 1998 г. е президент на асоциацията. Фино-угорските теми го вдъхновяват да пише за историята на карелците, както и за литературата на фино-угорските народи. През 2010 г. той публикува „Писма върху брезовата кора“, която разказва историята на откриването на карелски букви в Новгород. През 2018 г. е публикувана книгата му „Възгледи върху литературата на угро-финските народи“, а през 2022 г. – мемоарите му „Угро-фините в моя живот“ . Пътувал е в много европейски страни, Америка, Австралия и всички републики от бившия Съветски съюз.
През 2009 г. е професор по свободни изкуства в Тартуския университет. Той е почетен гражданин на община Мерямаа.
Арво Валтон умира на 26 юли 2024 г. в Талин.
Произведения частично представяне Библиография на Арво Валтон
Самостоятелни романи Tee lõpmatuse teise otsa (1978)Пътуване до другия край на безкрайността, изд. „Авангард принт“ Русе (2014), прев. Дора Янева-Медникарова Arvid Silberi maailmareis (1984) Masendus ja lootus (1989) Liisa ja Robert (1993) Fööniks (2002) Ülemiste vanake (2008) Kirjad kasetohul (2010)
Сборници Veider soov (1963) Rataste vahel (1965) Luikede soo. Karussel (1968) Kaheksa jaapanlannat (1968) Sõnumitooja (1972) Õukondlik mäng (1972) Pööriöö külaskäik (1974) Kuradi armuke (1974)Изгората на Дявола : новели, изд. „Авангард принт“ Русе (2009), прев. Дора Янева-Медникарова Läbi unemaastike (1975) Mustamäe armastus (1978) Võõras linnas (1981) Üksildased ajas (I – 1983, II – 1985)Самотни във времето : повести, изд. „Авангард принт“ Русе (2014), прев. Дора Янева-Медникарова, съдържа: „Перпетуя“; „С копнеж по идващия ден“; „Време за съзидание“ Arvid Silberi maailmareis (1984) Kahekesi (1999) Saksofon (2009)
Сборници с афоризми Uksed kriuksuvad öösiti (1977) Märklaud kilbiks (1980) Tagasi tulevikku (1985)
Поезия Kollasteks laikudeks laguneb (1978) Seniks (1992)
други преводи на български език Скритият смисъл : избрани стихотворения, изд. „Авангард принт“ Русе (2014), прев. Здравко Кисьов Конкурс по гъвкавост : разказ, сп. Lettre Internationale (1993), прев. Нина Венова
Екранизации 1969 The Last Relic – сценарий 1976 Minu naine sai vanaemaks – тв филм 1976 10 minutit võitleva ateistiga – късометражен, по разказ 1985 Hundiseaduse aegu 1985 Nuril – късометражен 1987 Razreshite proyti – късометражен, по разказ 1988 Vernanda – късометражен 1989 Naedine s prirodoy – късометражен, по разказ 1989 Näkimadalad – тв минисериал 1990 Vihreäreppuinen mies – тв филм, по разказ 1990 Muz so zeleným batohom – тв филм, история 2001 Majakas – късометражен 2009 Tort – късометражен, адаптация
Преводи 2014 „Дорвижи“ на Михаил Худяков – удмуртски епос 2015 „Югорно“ на Анатолий Спиридонов – марийски епос 2015 „Биармия“ на Калистрат Жаков – епос на Коми 2016 „Янгалска земя“ на Михаил Плотников – мансийски епос
Награди 1973 – Награда за разказ „Фридеберт Туглас“ („Опасно изобретение“) 1979 – Награда за разказ „Фридеберт Туглас“ („Любов на Мустаме“) 1984 – Литературна награда „Едуард Вилде“ („Самотен във времето“) 1989 – Годишна награда за литература „Юхан Смуул“ („Пътуване с водач“) 1990 – Литературна награда на издателство AH Tammsaare („Депресия и надежда“) 2000 – Орден за заслуги „Бялата звезда“ III степен 2006 – Орден „За заслуги на Държавния герб“ III степен 2006 – Почетна докторска степен по право от Талинския университет 2007 – Награда „Вавилонската кула“ (за превод на „Приключенията на старопермското момче Тико“ на Владимир Тимин) 2008 – Литературна награда на Талинския университет (за превод на поезията на угро-финските народи на естонски) 2014 – Специална стипендия на Естонската национална културна фондация 2015 – Национална награда на Естония за идея 2018 – Литературна награда „Яан Крос“ („Легенда за влажните зони“) 2022 – Литературна награда на програмата „Племенни народи“ 2024 – Награда за цялостно творчество в областта на културата
Източници
Външни препратки
За Арво Валтон в сайта „Естонски литературен магазин“ Издания на Арво Валтон в „Авангард принт“
Категория:Естонски писатели Категория:Естонски сценаристи Категория:Естонски политици Категория:Естонски поети Категория:Естонски драматурзи Категория:Естонски автори на разкази Категория:Естонски преводачи