Сергиуш Пясецки ( на полски Sergiusz Piasecki, на беларуски Сяргей Пясецкі, Siarhiej Piasiecki); роден на 9 май 1899 в Ляховичи, починал на 12 септември 1964 в Пенли)Lesław Bartelski M.: Polscy pisarze współcześni, 1939-1991: Leksykon. Wydawnictwo Naukowe PWN. ISBN 83-01-11593-9. – полски писател с беларуски произход, политически публицист, офицер в полското разузнаване и войник в Армия Крайова. Пише главно за реалността на полско-съветската погранична област, както и сатири, осмиващи народната демокрация.
Биография Детство и младежки години Пясецки е извънбрачен син на обеднелия и русифициран шляхтич Михал Пясецки и беларуската селянка Клавдия Кулакович. Като дете го отглежда Филомена Грушевска – жена с която баща му живее без брак. Тя го малтретира физически и психически, но баща му слабо се интересува от него и не обръща внимание на това. В дома им се говори само на руски. Като юноша попада в затвора заради сбиване в училище. Бяга оттам и заминава за Москва, където става свидетел на Октомврийската революция и на смъртта на свои приятели. Тогава започва да изпитва отвращение към болшевишката идеология. По време на революцията отива в Минск, където се свързва с местния престъпен свят. Когато в града навлизат беларуските части, борещи се за независима Беларус, Пясецки се включва в тях. Скоро обаче тези части са разбити и той преминава към полската Литовско-Беларускa дивизия, която по това време заема Минск и продължава офанзивата си на изток. Участва в отбраната на Варшава по време на Полско-съветската война. От 7 април 1920 до 10 януари 1921 е ученик в 29-и клас на Школата за подофицери от пехотата „Обединена полско-белоруска“. На 12 май 1921 е мобилизиран.Red. Sergiusz Piasecki (1901–1964). W: Polski Słownik Biograficzny . T. XXV. Polska Akademia Nauk, 1980.След напускането на армията остава без перспектива и средства за живот – няма никакво образование, а имущество на баща му остава в чужбина. Скита се из Вилнюска област, занимава се с различни дейности, включително хазарт и фалшифициране на чекове. През 1936 описва този период от живота си в романа „Животът на разоръжения човек“ (Żywot człowieka rozbrojonego). Работа за разузнаването През август 1922 г. става агент на Втори отдел на Генералния щаб.Red. Sergiusz Piasecki (1901–1964). W: Polski Słownik Biograficzny . T. XXV. Polska Akademia Nauk, 1980.Доброто познаване на реалиите в източните земи на Втората жечпосполита, както и владеенето на руски и беларуски език и местните диалекти, го превръщат в отличен разузнавач. В работата му от двете страни на границата му помагат също безстрашието и ловкостта, придобити сред минските престъпници. В чужбина обслужва множество разузнавателни центрове и му се възлага прехвърлянето на пари за дейността на агентите на Изток. Работата в разузнаването обаче е твърде слабо платена, затова се заема с контрабанда, която му носи значително по-големи приходи. Случва се да премине незаконно границата до 30 пъти на месец. Самият той съобщава, че само през лятото на 1925 изминава над 8 хиляди километра. За бягството си от клопка, поставен от ОГПУ, и за спасяването на колега е повишен до звание подпоручик. Поддържа контакти със съветски офицери и често използва кокаин, за да ги спечели. Занимава се и с контрабанда на наркотици. Развива наркотична зависимост, за което е уволнен от разузнаването. Причина за това са и конфликти с началниците, както и авантюристични постъпки, несъвместими с офицерското му звание. Отново остава без работа. Безуспешно опитва да се присъедини към Чуждестранния легион. Обири и затвор Намирайки се под въздействието на наркотици, Пясецки извършва въоръжен обир край Гродно, нападайки двама еврейски търговци. По-късно заедно със свой съучастник обира пътници в теснолинейка. Полицията го арестува във Вилнюс по донос на любовницата на съучастника му, а през 1926 съдът го осъжда на смърт. Спасяват се благодарение на разузнавателното минало на Пясецки – президентът Игнаци Мошчицки заменя смъртната присъда с 15 години затвор. Първоначално излежава присъдата си в Лида, а по-късно е преместен в най-строгия затвор на Втората жечпосполита – на Свети Кръст. Той е непокорен затворник, поради което често го затварят в изолатора (прекарва там общо 2 години).Разболява се от туберкулоза.
Литературна дейност В затвора чете Библията и седмичника „Вядомошчи литерацке“ (Wiadomości Literackie). Едва тогава за първи път усвоява литературния полски език. В затвора застъпва най-големият прелом в живота му. Това се случва, когато прочита обява за литературен конкурс. Обявата го подтиква да започне да записва досегашните си приключения по пограничието. Пише в малък тефтер, който многократно запълва, а поради липса на място пише хоризонтално, а после вертикално. Първите две книги, посветени на разузнаването, са задържани от затворническата цензура. Едва третата – „Любовникът на Голямата мечка“ – успява да излезе извън стените на затвора. Тя печели огромна популярност и е преведена на много чужди езици. Целият пантеон полски писатели, начело в Мелхиор Ванкович, започва да се застъпва за освобождаването на Пясецки. През 1937 президентът Игнаци Мошчицки помилва писателя, а през юли 1937 министърът на правосъдието издава заповед за условното освобождаване на Пясецки (тогава до края на присъдата му остават още 4 години). Ułaskawienie Sergiusza Piaseckiego. „Gazeta Lwowska”, s. 4, nr 170 z 31 lipca 1937.Напуска затвора на 2 август 1937. Първоначално се лекува в Закопане, след лечението се премества в имота Рохотна край Новогрудек. По време на престоя си в Подхале се сприятелява с елита на социалния живот в страната. Сред приятелите му е Станислав Игнаци Виткевич, който няколко пъти рисува негови портрети. Втората световна война След избухването на Втората световна война Пясецки се обръща към Вилнюския отдел на Съюза за въоръжена борба с предложение за сътрудничество. Предлагат му да поеме командването на специалния отряд за изпълнение на смъртни присъди, издадени от съда в изгнание. Той се съгласява да сътрудничи, но отказва да положи клетва, като се позовава на своя индивидуализъм. Друга причина за отказа е относително помирителното отношение към ССРР, възприето от Лондонското правителство и от Главното командване на Армия Крайова. Въпреки това Пясецки се оказва ценна придобивка за Армия Крайова. Много от неговите акции се отличават с изключителна дързост. Най-известната от тях е проникването му в охранявано от Гестапо учреждение. Това се случва на 13 юни 1943 и Пясецки успява да изнесе документи, уличаващи Зигмунт Андрушкевич – вилнюски деец на Армия Крайова, арестуван от германците няколко дни по-рано. Сред откраднатите книжа се намира и архив с материали, документиращи Катинското клане.Krzysztof Polechoński: Żywot człowieka uzbrojonego: biografia, twórczość i legenda literacka Sergiusza Piaseckiego. Warszawa-Wrocław: Wydawnictwo Naukowe PWN, 2000, s. 59. ISBN 83-01-13323-6.За този подвиг Пясецки е отличен с Бронзов кръст за заслуги с мечове. Освен това организира изпълнението на смъртната присъда срещу Чеслав Анцеревич – редактор на вестник „Гонец цодженни (Goniec Codzienny) (заедно с Анцеревич е осъден на смърт и Юзеф Мацкевич, редактор на същия вестник). Анцеревич е застрелян на 16 март 1943, но Пясецки успява още веднъж да спаси живота на Мацкевич като отказва изпълнението на смъртната му присъда. След войната присъдата е отменена, тъй като се оказва, че е била неоснователна.
През 1942 се жени за Ядвига Вашкевич, като преди това приема католицизма. На 17 юни 1944 им се ражда син – Владислав.
Следвоенна емиграция След като болшевиките завземат източните погранични райони, Пясецки остава в Полша още една година, укривайки се от Службите за сигурност, която го издирва заради писмо, в което остро критикува положението в страната след 1945. През 1946 заедно с конвой на Администрацията на Обединените нации за помощ и възстановяване (UNRRA), съставен от полски войници в цивилни дрехи, заминава през Чешин за Италия, където се издържа с физически труд. Отново му помага Мелхиор Ванкович, който се обръща към генерал Владислав Андерс с молба да приеме Пясецки във Втори корпус. Благодарение на това Пясецки успява да стигне с армията до Англия.
Докато е в емиграция, пише много. Пресъздава книгите, които е написал в затвора и които са били спрени от цензурата. Занимава се и с политическа публицистика. Пясецки е безкомпромисен враг на комунистическия строй и на неговите сътрудници, израз на което е острата критика към Чеслав Милош в памфлета „Бившият съратник Милош“.Sergiusz Piasecki, Były poputczik Miłosz, 4 listopada 1951.
Текстът предизвиква бурна реакция на страниците на парижката „Култура“. Многократно критикува и меката политика на западните държави спрямо СССР. В Обединеното кралство живее при изключително скромни условия.
Умира на 12 септември 1964 от рак. Смъртта го застига в полската болница във валийското село Пенли. Погребан е на гробището в Хастингс. Върху надгробния му паметник, изработен от бял мрамор, е изобразено съзвездието Голяма мечка. На 29 септември 2025, след като тялото му е пренесено в Полша, се провежда тържествено погребение на Военното гробище Повонзки във Варшава. Uroczystości pogrzebowe Sergiusza Piaseckiego – Warszawa, 29 września 2025. Instytut Pamięci Narodowej, 27 września 2025. [dostęp 2025-09-28].
Литературно творчество Петият етап / Piąty etap – автобиографичен роман за работата на агента от пограничното съветско разузнаване(написа в затвора през април 1934 r, първо издание през 1938 Towarzystwo Wydawnicze „Rój”) Път край зида / Drogą pod ściankę – автобиографията от детството и младостта (написана в затвора и изгубена, Пясецки я възстановява след години под новото заглавие Животът на разоръжения човек)Любовникът на Великата мечка / Kochanek Wielkiej Niedźwiedzicy – описание на живота на хората, занимаващи се с контрабанда на територията на полско-съветските погранични райони (написан в затвора през 1935, първо издание 1937, Towarzystwo Wydawnicze „Rój”) Рижата Ева / Ruda Ewa – повест (написана в затвора през 1936) Равни с боговете на нощта / Bogom nocy równi – продължение на Петият етап (1938, Towarzystwo Wydawnicze „Rój”). Сто въпроса към „сегашната“ Варшава” / Sto pytań pod adresem „obecnej” Warszawy– политически мемориал (издаден като брошура в Рим, 1947) Трилогия на крадците / Trylogia złodziejska, за престъпните среди в Минск в периода 1918–1919 (Rzym, Instytut Literacki 1946-1947) Ябълката / Jabłuszko, 1946 Ще погледна аз през прозореца / Spojrzę ja w okno. 1947 Никой няма да ни предостави спасение / Nikt nie da nam zbawienia…, 1947 Седемте капсулки на Луцифер / 7 pigułek Lucyfera – гротеска за първите следвоенни години на Полската народна република (Лондон, 1948) Записки на офицера от Червената армия / Zapiski oficera Armii Czerwonej – за окупацията на Вилнюс и Лида (Лондон, Gryf Publications 1957) „Животът на разоръжения човек – съдбата на демобилизиран ветеран от Полско-съветската война” (Лондон, B. Świderski 1962) Адам и Ева / Adam i Ewa – трудната любов на двамата герои, вплетена във вихъра на войната в района на Вилнюс през 1939, 1963 Вавилонска кула / Wieża Babel, 1964 Човекът, превърнат във вълк / Człowiek przemieniony w wilka – дейността в пограничните райони в периода 1939–1942 и др.
Адаптации по неговото творчество По мотиви на романа „Любовникът на Голямата мечка“ през 1971 е заснет филм с режисьор Валентино Орсини, а през 1983 – сериал с режисьор А. Г. Маджано. В Полша през 1985 режисьорът Влоджимеж Олшевски заснема филма „Контрабандистите“. Пиесата „Бележки на офицер от Червената армия“ в адаптацията на Ришард Кшишиха през 1992 се поставя в театър в Ченстохова, а под режисурата на Кшищоф Войчеховски е заснета пиеса за Телевизионния театър. По мотиви от „Животът на разоръжения човек“ Кшищоф Грубер режисира през 1993 трисериен телевизионен сериал.
В паметта на поколения С решение на Сейма на Република Полша 2026 е обявена за „Година на Сергий Пясецки“M.P. z 2025 r. poz. 1099.
Източници
Категория:Полски писатели