Юни 1976 (на полски Czerwiec 1976) – наименование на вълната от стачки и протести, които избухват в Полска народна република в края на юни 1976 след като правителството на Пьотр Ярошевич одобрява драстично повишаване на официалните цени на някои потребителски стоки. Причини По време на VII конгрес на Полската обединена работническа партия (PZPR) през декември 1975 Едвард Герек, осъзнавайки лошото състояние на икономиката, причинено от прекомерно потребление и несъразмерни спрямо резултатите инвестиции, финансирани с външни заеми, заявява: (...) проблемът със структурата на цените на основните хранителни стоки изисква (...) по-нататъшен анализ (...)

Това е прикрито предупреждение за предстоящо повишаване на цените. Властите на Полската народна република обаче искат да „подготвят“ гражданите за предстоящите промени и започват да привеждат в действие целия пропаганден апарат. Той трябва да представи повишаването на цените като неизбежна стъпка, предизвикана главно от „повишаването на цените на световните пазари“. Пропаганда В началото на юни 1976 Централният комитет на партията заедно с група главни редактори и журналисти разработва пропагандна кампания, предвидена съпътства въвеждането на повишени цени. Новините, коментарите и икономическите публикации в медиите се програмират така, че да подготвят хората да приемат значителното увеличение на цените.Przyczyny, przebieg, skutki. [w: Czerwiec '76 [on-line]. IPN, 2011. [посещение 2019-04-06].

През юни 1976 в местната и националната преса се появяват информации за високо ниво на безработица в Европа и Северна Америка, за продоволствената криза и за нарастването на цените на храните в света. Появяват се и толкова куриозни съобщения, като например това, че Исландия се справя със затрудненията с изхранване на населението чрез въвеждането на рибна диета („Trybuna Ludu“). Централният комитет на Полската обединена работническа партия дори взема решение да не се използва изразът „повишаване на цените“. Речта на Ярошевич Прекият повод за обявяване на стачките е речта на министър-председателя Пьотр Ярошевич. Тя се излъчва пряко по радиото и телевизията на 24 юни 1976. В изказването информацията за повишаването на цените не се съобщава пряко, а е прикрита в съответствие с приетите указания на Централния комитет. Предвижданите увеличения достигат до 70%. Текстът на рета е публикуван заедно с коментари, в които се правят опити повишенията да бъдат обяснени, като се определят като „последователна реализация на принципите на следдекемврийската политика“ и като „продължение на напредъка, започнат в началото на седемдесетте години“. Операция „Лято 76“ Комунистическите власти от самото начало очакват масови народни протести, недоволни от драстичното повишаване на цените. Именно поради тази причина създават щаб за учения наречен „Лято 76“, начело на който застава заместник-министърът на вътрешните работи и началник на Държавна сигурност генерал Богуслав Стахура. В започват създаването на специални следствени групи в областните командвания на Народната милиция, чиято задача е да следят потенциалните организатори на проявите. Въвежда се ускорен режим на съдебно производство и специални колегии по делата за нарушения, подготвят се свободни места в арестите.

На 23 юни 1976, в навечерието на изказването на Ярошевич, се повишава бойната готовност на поделенията, подчинени на Министерството на вътрешните работи, и започва основната фаза на Операция „Лято 1976“. Ход на събитията 24 юни – пряко излъчване на речта на министър-председателя Пьотр Ярошевич и обявяване на повишението на цените („новите цени“). 25 юни – текстът на речта се публикува в пресата. Протестират 97 предприятия, сред които в Радом, Урсус и Плоцк. Правителството на Полската народна република прикрива пред обществеността факта, че са избухнали безредици, наричайки ги „дребни хулигански прояви“. Въпреки това бързо се отказва от обявените повишения на цените, страхувайки се протестите да не се разпространят в цялата страна, и предлага започване на „широки обществени консултации относно повишаването на цените и затрудненията в снабдяването“. Паралелно с това се провежда бърза и жестока разправа със стачките, като продължава да се твърди, че става дума само за хулигански прояви. В Радом са ограбени и разрушени над 100 магазина. В Урсус е спрян влакът „Ополянин“, теглен от локомотив EP05-22, а железопътните релси на международната линия са разглобени. Rolicki Janusz, Edward Gierek – Przerwana dekada (wywiad rzeka), Wyd. Fakt, Warszawa 1990Подразделенията на милицията нарочно не са въоръжени с огнестрелно оръжие. Едвард Герек издава указания, според които използването на милицията срещу работниците трябва да бъде прилагано само като крайна мярка. Според Ролицки в действителност се случва точно това – с използването на Моторизираните резерви на Гражданската милиция (ZOMO) се изчаква до момента, в който е запален окръжният комитет и се извършва грабеж на магазини. Rolicki Janusz, Edward Gierek – Przerwana dekada (wywiad rzeka), Wyd. Fakt, Warszawa 1990 26–30 юни – събитията в Радом – в отговор на разправа и арестите на организаторите на първите протести стачката се разраства и обхваща всички държавни предприятия в Радом. Местните власти обявяват извънредно положение и временно затварят всички предприятия. В резултат на това по улиците излизат тълпи от жители на града – общо няколко десетки хиляди души, които подпалват сградата на Окръжния комитет на Полската обединена работническа партия. Стачкуващите са разпръснати от подразделенията на ZOMO с използване на сълзотворен газ и водни оръдия. Извършват се арести в голям мащаб. Арестуваните са подлагани на мъчителни изтезания като това да преминават през шпалир от милиционери, удрящи ги с палки. Този тип мъчение бил наричан „пътека на здравето“. По-късно Едвард Герек твърди, че след като научава за тези практики, нарежда незабавното да бъдат прекратени. Rolicki Janusz, Edward Gierek – Przerwana dekada (wywiad rzeka), Wyd. Fakt, Warszawa 1990

Според доклад, изготвен от Министерството на вътрешните работи за нуждите на Политбюро, на територията на 12 войводства стачкуват 112 предприятия, като в стачките участват над 80 хиляди души (включително 20 800 в Радом и 14 200 в Урсус).Ryszard Terlecki, Miecz i tarcza komunizmu. Historia aparatu bezpieczeństwa w Polsce 1944-1990, Kraków 2007, s. 231.Драматична съдба сполетява и работниците, които протестират в по-малките предприятия в провинцията. Там най-често не достигат пратеници на Комитета за защита на работниците, за репресираните не се говори по радиостанцията „Свободна Европа“, а частична реабилитация настъпва едва през 1981 или по-късно.Mariusz Patelski, Protesty czerwcowe 1976 roku w województwie opolskim. Zapomniany strajk w ZEM Namysłów, Namislavia, 2016. По-късни събития В Радом, Урсус и Плоцк: многобройни арести, уволнения, „вълчи билети“ (неофициална забрана за постъпване на работа) за работници, заподозрени в активно участие в кражби. Загубите в Радом достигат 150 милиона злоти. август 1976 – въвеждане на купони за захар. 18 август 1976 – умира свещеникът Роман Котлярж, духовен водач на работниците от Радом, вероятно пребит от Държавна сигурност активизиране на опозиционните среди: Писмо 14 – официален протест на някои членове на полската юристическа общност срещу репресивните акции, аргументиран чрез формалния език на правото; инициатор е Ян Олшевски. 23 септември – създаване на Комитета за защита на работниците, който организира правна и материална помощ за арестуваните работници и техните семейства, а по-късно разширява дейността си към широко разбирани опозиционни акции, като организиране на нелегални издателства, провеждане на дискусионни срещи, ръководене на „Работническия университет“ и др.; инициатори са: Антони Мацеревич, Яцек Курон, Ян Юзеф Липски. 25 март 1977 – създаване на Движението за защита на човешките и гражданските права 1 август 1977 – Урсус е включен в състава на Варшава, ставайки част от района Охота.

Правителството на Полската народна република скоро се отказва от повишенията, като въвежда компенсации, пропорционални на размера на заплатите, което допълнително засилва инфлацията и ускорява настъпващите икономически проблеми.Dz. U. z 1977 r. Nr 24, poz. 102 Dekret z dnia 19 lipca 1977 r. o amnestii. В паметта на поколенията С решение на Сената на Република Полша от 14 май 2025, 2026 година се обявява за „Година на работническите протести от юни 1976“.M.P. z 2026 r. poz. 496.

Виж също: Протести в Полша (1970)

Източници

Категория:Протести в Полша Категория:1976 година в Полша