Игнаци Еварист Дашински () с псевдоними „Дашек“, „Жегота“, „Игнис“ e основоположник на полската независимост, полски социалистически политик, съосновател и лидер на Полската социалдемократическа партия (1890 – 1919), министър-председател на Люблинското правителство (1918), първият министър-председател на независима Полша (1918), маршал на Сейма (1928 – 1930).Stanisław Łoza (red.), Czy wiesz kto to jest?, (Przedr. fotooffs., oryg.: Warszawa : Wydaw. Głównej Księgarni Wojskowej, 1938.), Warszawa: Wydawnictwa Artystyczne i Filmowe : na zam. Zrzeszenia Księgarstwa, 1983, s. 131.
Депутат в Камарата на народните представители на Държавния съвет на Предлитавия (1897 – 1918), деец за независимост, вицепремиер в Правителството за национална защита (1920 – 1921), дългогодишен член и председател на Генералния съвет на Полската социалистическа партия (ПСП), инициатор и председател на Главното управление на Сдружението на Работническия университет (1923 – 1936), един от основателите на Центролевия съюз (1929), почетен председател на ПСП (1934); публицист, политически писател; посмъртно удостоен с Ордена на Белия орел.Prezydent odznaczył 25 osób Orderem Orła Białego. Duda: czasem aż dziw brał, że ktoś tak wielki, słynny dotąd go nie dostał [online], Onet Wiadomości, 11 listopada 2018 [посещение 2023-11-13] (pol.) Биография Младежки години Роден е в патриотично средно заможно шляхтишко семейство. Негови родители са Фердинанд Дашински (1816 – 1875) – чиновник, и Камила от рода Мерженски (1834 – 1895). По време на Януарското въстание бащата на Игнаци е принуден (като австрийски чиновник) да проверява околните постройки в търсене на скрити оръжия и въстаници. Майката на Игнаци Дашински обаче, със съгласието на бащата, посещава тези места преди планираните обиски и предупреждава укритите бойци.Historia, Ignacy Daszyński – pierwszy premier niepodległej Polski [online], Historia zapomniana i mniej znana, 26 października 2015 [посещение 2023-02-03] (pol.).
През 1872 година Игнаци Дашински започва образованието си в училището на бернардинците в Збараж. Той е много добър ученик. Когато започва училище, вече умее да чете и пише, а израствайки в многоетническа среда, научава и няколко езика. Още като дете може да се разбира на украински, идиш, както и на немски (макар и по-слабо).Historia, Ignacy Daszyński – pierwszy premier niepodległej Polski [online], Historia zapomniana i mniej znana, 26 października 2015 [посещение 2023-02-03] (pol.).
На 6 декември 1875 умира баща му и семейството се премества в Станиславов. Две години по-късно Игнаци Дашински започва да учи в гимназия в Станиславов, която завършва с отличие през 1879.Като отличен ученик Игнаци дава частни уроци на съучениците си и по този начин успява да се справи донякъде с трудната си материална ситуация. Намира се под силното влияние на по-големия си брат, Феликс, който му вдъхва полски патриотизъм. Заедно започват конспиративна дейност. Феликс Дашински пише юбилеен стих в чест на поета на Ноемврийското въстание Мауриций Гославски. Игнаци Дашински размножава този текст на листовки и след това ги разпръсква край гроба на писателя. Австрийската полиция арестува Феликс, а Игнаци отговаря пред съда. Процесът завършва с оневиняването и на двамата. Братът на Дашински продължава тайната си дейност – основава конспиративен съюз, обединяващ полската и украинската младеж от района на Станиславов. Игнаци също има своя принос, тъй като създава устав и правила за организацията.Historia, Ignacy Daszyński – pierwszy premier niepodległej Polski [online], Historia zapomniana i mniej znana, 26 października 2015 [посещение 2023-02-03] (pol.).
През 1882 година произнася реч за „Пролетта на народите“, за което е изключен от гимназията.Premierzy i ministrowie Rzeczypospolitej Polskiej 1918-1939 [online], polona2.pl [посещение 2023-09-20]. Семейството е принудено да се премести в Лвов, а малко по-късно Игнаци се премества с майка си в Дрогобич, където започва първата си работа – писар в адвокатска кантора. Скоро след това започва да пише за „Газета Надднестшанска“ (Gazeta Naddniestrzańska). Темите на неговите публикации са свързани с трудната ситуация на работниците.
През септември 1884 година майката оставя Игнаци сам в Лвов, като се премества в Перемисл. Младият Дашински отново не е приет в гимназията, поради което трябва да се самообразова. Едва по-късно е приет в гимназия „Св. Анна“ в Краков, а след завършването ѝ следва химия в Лвов.Ignacy Daszyński - biografia, życiorys, ciekawostki, cytaty [online] [посещение 2023-02-03] (pol.) Политическа дейност На 22 септември 1888 получава зрелостното си свидетелство и е приет в Ягелонския университет със специалност природознание. Трудната финансова ситуация обаче го принуждава да прекъсне следването си. Напуска Краков и се премества на територията на Кралство Полша. През нощта на 2 срещу 3 май 1889 Игнаци Дашински е арестуван от царската полиция. Арестът всъщност е по погрешка – полицията смята, че е задържала Феликс Дашински, ангажиран в социалистическото движение в чужбина. Половин година Игнаци е държан в ареста в Пултуск, но накрая е освободен и депортиран в Галиция. След завръщането си в Краков отново попада на подсъдимата скамейка, но е оневинен поради изтичане на давността на обвиненията за водене на незаконна политическа дейност. Задържан е в краковския затвор „Св. Михаил“. След това за кратко продължава образованието си в Ягелонския университет, но участието му в демонстрация и в разрушаването на бюста на ректора Едуард Сас Корчински слага край на образованието в Полша.Ignacy Daszyński - biografia, życiorys, ciekawostki, cytaty [online] [посещение 2023-02-03] (pol.) Планира да емигрира в Аржентина. Заминава обаче за Давос в Швейцария, където се намира брат му Феликс, болен от туберкулоза. След това се отправя към Париж, където на 9 април 1890 получава вестта за смъртта на по-големия си брат. Съкрушен, Дашински решава да се откаже от емиграция отвъд океана и се записва да учи природни науки в университета Цюрих. Там се запознава с Габриел Нарутович. В Швейцария продължава социалистическата дейност на брат си и е един от съоснователите на Сдружението на полските работници „Згода“.Premierzy i ministrowie Rzeczypospolitej Polskiej 1918-1939 [online], polona2.pl [посещение 2023-09-20].
През 1891 година се завръща в страната и през септември става един от организаторите на социалистическото сдружение „Сила“.Ignacy Daszyński (1866-1936) [online], dzieje.pl [посещение 2023-02-03] (pol.). Дейност в Полската социалдемократическа партия Дашински се стреми към обединение на работническото движение в Галиция. Различните групи са концентрирани около два вестника – „Праца“ (Praca) и „Роботник“ (Robotnik), като той се заема с редакцията на първия. На 7 ноември 1890 се провежда събрание, на което е взето решение за създаване на официална и легално действаща Работническа партия, а на 15 февруари 1891 в Лвов е създадено социалистическо образователно и благотворително сдружение „Сила“. В този период Дашински интензивно развива публицистическата и политическата си дейност – многократно произнася речи на събрания (включително на изборно събрание на 1 май 1891 в Лвов) и на 30 април 1891 издава политическа брошура със заглавие „За политическите партии в Галиция“ под псевдонима „Жегота“.Józef Feldman, Ignacy Daszyński (1866-1936), Polski Słownik Biograficzny, t. 4, Kraków 1938, s. 448-454
По-късно Дашински оглавява делегацията на полските социалисти на Втория международен работнически и социалистически конгрес в Брюксел (16 – 23 август 1891), откъдето заминава за Берлин. Там по съвет на Станислав Менделсон става главен редактор на социалистическото издание на полски език „Газета Роботнича“ (Gazeta Robotnicza). На този пост остава шест месеца. При заминаването си от Берлин е арестуван отново от германските власти по обвинение в публикуване на подривни статии, но авторството му не е доказано и му е разрешено да продължи пътуването си.Ignacy Daszyński (1866-1936) [online], dzieje.pl [посещение 2023-02-03] (pol.).
В началото на 1892 заминава от Берлин за Лвов, където изиграва водеща роля по време на Първия конгрес на Галицийската социалдемократическа партия. На него излага програмните и тактическите принципи на партията. На връщане от Лвов е арестуван на гарата в Краков и в продължение на десет седмици остава в затвора. След освобождаването си се завръща в Лвов.
По-късно Дашински взема участие в Третия конгрес на австрийските социалисти. Стреми се да направи ПСДП независима от австрийската организация, като подчертава исканията за независимост в програмата на партията. В крайна сметка обаче връзката е запазена. Платформата на ПСДП се основава на марксистката идеология и изисква въвеждане на социализъм чрез премахване на частната собственост върху средствата за производство. Краткосрочните цели включват, между другото, въвеждане на 8-часов работен ден и демократизиране на изборния процес (премахване на привилегиите на буржоазията). Ignacy Daszyński, Pamiętniki, Warszawa 2017, ISBN 978-83-65248-20-6, OCLC 1048237354.
В същия период Дашински се влюбва във във Фелиция Носиг-Прухник. Плод на тази връзка е синът им Адам Прухник.
През есента на 1896 министър-председателят на Австрия – полският граф Казимеж Бадени – въвежда частична реформа на избирателния закон. В резултат на тази реформа 72 депутати са избирани чрез всеобщо гласуване. Игнаци Дашински, както и останалите социалисти, вижда в това шанс за нарастване на популярността на своята идеология, а също и за осигуряване на възможност за борба за осъществяване на социалистическите идеали на парламентарния форум. Дашински получава 75% от всички гласове – освен работници, част от селяните и студентите, за неговата кандидатура гласуват и много евреи. През 1897 Игнаци Дашински става най-младият депутат в тогавашната Камара на народните представители на Държавния съвет на Предлитавия и застава начело на клуба на социалистите, представляващи избирателите от тази част на монархията. В същата година, на 6 юли, се жени за актрисата Мария Пашковска. Брачната церемония се състои във Виена.Ignacy Daszyński (1866-1936) [online], dzieje.pl [посещение 2023-02-03] (pol.). В австрийския парламент През 1898 властите въвеждат в западната част на Галиция извънредно положение, като целта им е да дестбилизират работническото движение. Ограничени са повечето свободи, като например правото на събрания. Дашински води на парламентарния форум борба срещу подобни действия на правителството и на 22 ноември произнася прочутата си реч, в която протестира срещу действията на властите.Premierzy i ministrowie Rzeczypospolitej Polskiej 1918-1939 [online], polona2.pl [посещение 2023-09-20].
През 1903 започва да настоява за въвеждане на национална независимост в рамките на Австрийската монархия. В същата година се запознава с Йозеф Пилсудски, чийто текст е отпечатан в списание „Напшуд“ (Naprzód). През 1907 успява да допринесе за предоставяне на пълни избирателни права на цялото население и за въвеждане на всеобщо избирателно право. През 1910 взема участие в тържествата по откриването на Грунвалдския паметник. В речта си призовава към борба за независима Полша. На изборите през 1911 отново печели депутатски мандат на територията на Галиция. Общински съветник в Краков На 12 май 1902 Дашински е избран за общински съветник в Краков.
След избухването на революцията през 1905 взема участие в демонстрация на Краковския площад, проведена на 2 февруари 1905. Дашински изгаря портрет на царя. Полицията, която се опитва да разпръсне демонстрацията, не успява да го залови.
В края на 1910 и началото на 1911 оказва подкрепа на стачкуващите студенти от Ягелонския университет.
През 1911 става член на Скиорската секция на Татшанското дружество. Kronika. „Głos Rzeszowski”, s. 3, nr 50 z 16 grudnia 1900. В периода 1912 – 1918