Паулу Диаш де Новаиш (; ок. 1510 – 9 май 1589) е португалски дворянин (фидалгу) и колонизатор на Африка. Първи губернатор на Ангола и основател на град Луанда.

Биография Паулу Диаш де Новаиш е роден около 1510 г. и е внук на португалския мореплавател Бартоломео Диаш.

През 1559 г. е назначен за командир на ескадра кораби, на които се намира португалско посолство, което да се свърже с краля на кралство Ндонго (Северна Ангола) – Нголо Килуанджи. При пристигането си всички посланици са арестувани, в т.ч и Паулу Диаш де Новаиш, и са освободени чак през 1565 или 1566 г., след което те се отправят обратно към Португалия за военна помощ. Преди да бъде арестуван през 1560 г., той изследва и картографира сравнително точно северното крайбрежие на днешна Ангола.

През 1571 г. крал Себастиан I назначава Диаш де Новаиш за капитан-губернатор на Ангола с условието той да разшири завладяната от португалците крайбрежна територия и да построи крепости и църкви. На 23 октомври 1574 г. с около 400 войници и няколко стотин семейства Новаиш отплава от Лисабон и на 11 февруари 1575 г. акостира на малкия Иля де Луанда остров в близост до анголския бряг. На него вече имало около седем малки селища, в които живеели около 40 португалци, занимаващи се с търговия на негри – роби, и била построена малка католическа църква.

На 29 юни 1576 г. при португалците пристигат посланиците на крал Нголо Килуанджи, които им разрешават да се прехвърлят на континента, към хълма Сан Паулу, където Диаш де Новаиш основава на брега на залива Луанда, на север от устието на река Куанза селище, което по-късно прераства в град Луанда, сегашната столица на Ангола.

Същата година Диаш де Новаиш навлиза в земите на кралство Ндонго, опитвайки се да намери легендарните сребърни рудници. Той се изкачва по река Куанза (960 km) до водопадите Камбамбе, при притока ѝ Лукала, където през 1583 г. полага основите на крепостта Масангано.

Паулу Диаш де Новаиш умира в тази крепост на 9 май 1589 г. и е погребан там в двора на църквата, в каменна гробница. През 1609 г. тленните му останки са преместени в йезуитската църква в Луанда.

Литература Горнунг, М. Б., Ю. Г. Липец и И. Олейников, История открытия и исследования Африки, М., 1973., стр. 84.

Категория:Португалски изследователи Категория:Изследователи на Африка Категория:Родени в Португалия