Тома Стефанов Томов е изтъкнат български учен, професор, виден специалист в областта на романската филология. Той е значима научна фигура не само в България (основател на българската романистика, създал Катедрата по романска филология в Софийския университет), но и в цяла Европа (един от най-старите членове на Сдружението по романска лингвистика, оценен с множество отличия във Франция, Италия и Испания).
Биография Семейство и образование Роден е на 29 ноември (17 ноември стар стил) 1891 г. в СвищовТомов, Тома Стефанов (29.11.1891), ФКНФ, професор, в СУ 1923 – 1978: [Биобиблиография]. // Алманах на Софийския университет: 1939 – 1988: Т. III: П-Я. / Съст. Милка Алексиева и др.; Гл. ред. Филип Панайотов. – София, 2000, с. 874 – 877. в семейството на д-р Стефан Томов, котленец, и Андоница Томова – еленчанка, родственица на семейството на Стоян Михайловски. Баща му е човекът, запалил у Тома Томов любознателността и интереса към чуждите езици: д-р Стефан Томов се обучава в английския колеж в Малта, след което продължава в Робърт колеж, а впоследствие завършва богословие в САЩ. „Той разви у мен обич към доброто и красивото не само в съвременните прояви в живота, но и в тия на древните писатели. От него аз чух за първи път чужда реч, от него аз узнах за всесветските литературни шедьоври, от него научих да ги обичам и да ги ценя“ – споделя самият професор Томов. Той никога не пропуска да изтъкне колко много дължи на баща си и дори с изписването на името си – Тома Ст. Томов – държи да подчертае семейната и духовна приемственост и признателността сиЛазаров, Стефан. ...Близо до Тома Ст. Томов. В: Есета. Издателство Елм, София 2018 г., стр. 73 – 86..
Тома Ст. Томов завършва своето средно образование в класическия отдел на Русенската мъжка гимназия през 1909 г. Във връзка с учителите си той отбелязва, че преподавателят му от Русенската гимназия д-р Занетов е събудил у него любовта към латинския и гръцкия и така той е решил да се занимава с филология.
През 1910 г. се явява на конкурс за стипендии в странство, обявен от Министерството на народното просвещение, издържа успешно всички изпити (писмени и устни) и получава единствената стипендия по романска филология. През 1912 г. Томов завършва класическа филология в университета в Нанси с диплома Licence ès Lettres (Langues et littératures classiques).
През 1913 г. Тома Томов започва обучението си в Парижкия университет Сорбона, който по онова време е единственият университет, имащ Факултет по романска филология. По време на обучението си там Томов е бил студент на видни учени в областта на романската филология като Фердинан Брюно (професор по история на френския език и декан на факултета), Марио Рок (старофренски и румънски език), Антоан Тома (старофренски език), Алфред Жанроа (окситански език и литература), Жозеф Бедие (старофренска литература и критично издаване на старофренски текстове в Колеж дьо Франс), Гюстав Лансон (френска литература от XVII век), Анри Шамар (съвременна френска литература). Изучава също румънски, испански и италиански език. Тези истински светила на романистиката го впечатляват дълбоко и повлияват върху оформянето му като учен и преподавател. Така Томов споделя в интервю, че от Антоан Тома е взел пример, „когато не сме винаги много уверени в нещо, веднага да прибегнем към съответната справочна книга“. По време на една от лекциите на Гюстав Лансон пък Тома Ст. Томов прозира значението на начина, по който лекторът чете дадено произведение пред аудиторията, важността на личния интерес и участие в обучителния процес от страна на преподавателя. „Бях много доволен от всички тези лекции и си казвах, че най-после съм попаднал на истинската романска филология“, споделя Томов.
През 1912 – 1913 г. Тома Ст. Томов участва в Балканската война и е ранен край Кукуш. По този повод е награден с медал за участие във войната и със значка „Кръв за Родината“. Той взема участие и в Първата световна война (1915 – 1918) като офицер и получава Медал за участие във войната, а по-късно и орден „Св. Александър“ V степен с мечове (1919 г.).
През 1914 г. Тома Ст. Томов заминава за Рим, за да продължи обучението си по романска филология в Римския университет „Ла Сапиенца“, където завършва специализация по италианска филология. Сред преподавателите му там са Ернесто Моначи (народен латински език), Чезаре де Лолис (френска литература), Пилаец (старофренски език), Викторио Роси (италианска литература), Чети (латински език) и др.
През 1928 – 1929 г. Тома Ст. Томов специализира романска филология в Мюнхен и Париж и придобива специализация по испанска филология в университета в Мадрид.
Преподавателска дейност На 10 септември 1919 година Томов е назначен за кандидат учител по френски в Първа мъжка гимназия в София. По-късно преподава във Втора мъжка гимназия, от 1922 година отново в Първа и от 20 януари 1923 година минава на работа в Университета.
Преди да се яви на конкурс за редовен доцент по романска филология в Софийския университет през 1922 г., Тома Ст. Томов полага основите на преподавателската си дейност като учител по френски и латински език в гимназиите в Пловдив и София: Пловдивска мъжка гимназия (френски и латински, 1918 – 1919 г.), Първа софийска мъжка гимназия (френски, 1919 г.), Втора софийска мъжка гимназия (френски и латински, 1920 – 1922 г.), Първа софийска мъжка гимназия (френски, 1922 – 1923 г.). Постъпва в Софийския университет на длъжността доцент по романска филология (1923 – 1928 г.), след което продължава преподавателската си дейност в университета като извънреден професор (1928 – 1940 г.), редовен професор (1940 – 1965 г.) и хоноруван професор (от 1965 г.).
През 1923 г. в Софийския университет се открива катедра по романска филология. След конкурс на 20 януари 1923 г. за неин ръководител като редовен доцент е назначен младият Томов. На 26 март 1923 г. Томов чете програмната си встъпителна лекция „Развитие и задачи на романската филология“, а първият му лекционен курс през летния семестър на същата година предлага увод в изучаването на романските езици.
Централно място в програмата на романската филология заема изучаването на френски език и литература. Първите обзорни лекционни курсове, които Тома Ст. Томов води, са по старофренски героичен епос и старофренска граматика (1924 – 1925 г.). По-нататък той добавя лекционен курс върху френския театър през XVII век (1925 – 1926 г.) и обзорен курс по история на френската литература от началото ѝ до Ренесанса (1926 – 1927 г.). Следват лекционни курсове по новофренска граматика (1932 – 1933 г.), френска литература от XVI век (1935 – 1936 г.), старофренска литература от XIII век (1936 – 1937 г.), старофренска фонетика (1937 – 1938 г.), старофренски синтаксис (1940 – 1941 г.), наченки и първи паметници на френската литература (1941 – 1942 г.), старофренска морфология (1942 – 1943 г.), френската поезия през XVI век (1943 – 1944 г.), старофренска литература XIV – XV век (1945 – 1946 г.). След 1944 г. Томов прибавя към курса по историческа граматика на френския език и курс по история на френския език, като създава и съвсем нов курс по теоретична нормативна граматика на френския език. През 1952 – 1953 г. чете лекции по теоретична френска фонетика и теоретична френска граматика.
Редом с това Тома Ст. Томов постоянно и целенасочено разширява обхвата на романистичното обучение и към останалите романски езици и култури. Още през 1927 – 1928 г. той въвежда изучаването на сравнителна граматика на романските езици, по-нататък добавя курсове по избрани проблеми на италианската и испанската литература и език (вж. по-долу), чете и лекции и по старопровансалска граматика, език и литература (1934 – 1935 г.).
Още през 1925 – 1926 г. Томов въвежда лекции по италиански език с четене на текстове и по граматика на простонародния латински език. През зимния семестър на 1926 – 1927 г. добавя лекции по италианска литература от XIII и XIV век, а през 1933 – 1934 г. – по италианска литература от XIX век. През 1942 г. Томов основава обособената специалност „Италианска филология“. През 1942 – 1943 г. той въвежда курс от лекции по староиталианска граматика, продължава със староиталиански синтаксис (1944 – 1945 г.) и увод в историята на италианския език (1947 – 1948 г.).
След специализацията си по испанска филология през 1928 – 1929 г. Тома Ст. Томов обогатява обучението по романска филология с лекции по новоиспанска граматика и по староиспанска литература (1930 – 1931 г.). Започва да води курс по испански език в Университета (1937 – 1938 г.). По-нататък добавя лекции по староиспански език (1939 – 1940 г.), староиспански синтаксис (1941 – 1942 г.).
През 1940 г. Тома Ст. Томов е избран за редовен професор по романска филология в Софийския университет. Заема поста на декан на Историко-филологическия факултет в периода от 1940 до 1941 г.
Комунистическата власт след Деветосептемврийския преврат от 1944 г. провежда отблизо и брутално кадрова политика в Университета. Томов е държан в относителна изолация от комунистическата власт най-вероятно поради „неблагонадеждното“ си потекло и факта, че е „верующ протестант“ (баща му д-р Стефан Томов е известен методистки проповедник в България, учител на Петър Дънов), но без съмнение и поради блестящото си европейско образование и способности на учен от международна класа. Известно и относително разведряване се наблюдава едва през 60-те години, когато насърчаването на близките отношения на България със социалистическа Куба става повод за откриването на катедра по испанска филология и неизбежното прибягване към специалиста Томов, и през 70-те години, когато международната известност на зрелия и утвърден учен вече сякаш налага известно облекчаване на тази политически обусловена изолация.
Годината 1961 е много важна за изучаването на испанския език и литература в България. Томов е поканен да оглави новооснованата катедра по испанска филология. В нея той чете лекции по испански език (1961 – 1962 г.), по съвременен испански език, фонетика, морфология и по испанска литература (1962 – 1963 г.). Лекционните му курсове в испанска филология се допълват с курсове по синтаксис на съвременния испански език, историческа граматика на испанския език, испанска литература от Възраждането до XVIII век (1963 – 1964 г.), а по-късно и по испанска литература XVII – XX век (1964 – 1965 г.).
Тома Томов се пенсионира през 1965 г., но като хоноруван професор продължава да води спецкурсове по сравнителна граматика на романските езици и по португалски език чак до 1978 г. Впоследствие чете лекции по испанска литература на XX век и испано-американска литература, както и по историческа граматика на испанския език.
През 1973 г. Тома Томов е избран за член-кореспондент на Испанската кралска академия – Мадрид. Той е член и на International Arthurian Society (дописен секретар за България), на Société de linguistique romane, на Asociación internacional de hispanistas и на Oficina internacional de información y observación del Español.
Участва с доклади в множество международни конгреси. Изнасял е лекции в университетите на Падуа, Флоренция, Болоня, Рим (1942 г.), Будапеща, Дебрецен, Коложвар (дн. Клуж-Напока), Букурещ, Сибиу (1943 г.) на теми от френската и българската литература; в Поатие (1959 г.) за богомилството, в Букурещ за Катарския требник, в Париж (Сорбоната, 1962 г.) за богомилството в България и влиянието му в Западна Европа, в Женева – на същата тема (1962 г.). Професорът е автор и на редица учебници, христоматии и пособия по френски език и литература, предназначени за студентите по френска филология, измежду които са две големи и много обхватни христоматии по френска литература на Средновековието и на XVII и XVII век, учебници по френска фонетика и по морфология на съвременния френски език.