Семитските езици са езиково семейство, което се говори от повече от 370 милиона души в по-голямата част от Близкия изток, Северна и Източна Африка. Те съставят североизточното подсемейство на афро-азиатските езици.
Най-широко разпространеният семитски език днес е арабският език (206 милиона говорещи). Семитските езици са сред езиците, които най-рано са имали писмена форма.
Терминът „семитски“ за тези езици идва от Шем, син на Ной.
Класификация Източносемитски езици † Акадски език † Еблаитски език † Западносемитски езици Централносемитски езици Северозападни семитски езици Аморейски език † Угаритски език † Ханаански език † Древноеврейски език † Иврит (един от официалните езици в Израел) Етеокипърски език † Финикийски език † Моавитски език † Арамейски език (и асирийски език) Арабски език (класически и съвременни диалекти) Малтийски език Южносемитски езици Южноарабски (Източни южносемитски) езици Мехри Сокотрийски език Шехри Батхари Харсуси Хобйот Западни южносемитски езици Древни южноарабски езици † Минейски език † Сабейски език † Катабански език † Етиопски (етиосемитски) езици Геез † Амхарски език Тигре Тигриня
Исторически значими От семитските езици в исторически ракурс съществена роля при формирането и в живота на цивилизациите в района на плодородния полумесец играят:
финикийския с пуническия и сирийския, използвани от западносемитската група във Финикия, Ханаан, Древна Сирия с Киликия и във финикийските колонии по средиземноморието във II—I хилядолетие преди Христа; на основата на аморейския език, средноасирийският и късновавилонският арамейски език са широко разпространени в Древна Сирия и Месопотамия през II и I хилядолетие преди Христа; арамейски, използван в Древна Сирия и Месопотамия от началото на I хилядолетие преди Христа, бил и по времето на Христос лингва франка между народите в Близкия изток; арабски; иврит; новоасирийски език; юдео-арабски език.
Вижте също Прасемитски език
Библиография Виктор Тодоров. Словоизменението в древните семитски езици. С., УИ „Св. Климент Охридски“, 2007.