Молтке () са серия линейни крайцериВ официалната немска класификация от онова време няма понятието „линеен крайцер“ (), и те, заедно с броненосните крайцери са класифицирани като „голям крайцер“ (). на Германския императорски военноморски флот от Първата световна война. Всичко от проекта са построени две единици: „Молтке“ (), „Гьобен“ ().

Те са последващо развитие на линейния крайцер „Фон дер Тан“. За сметка на увеличаване на нормалната водоизместимост с повече от три хиляди тона са подобрени всички техни параметри. Получават допълнителна пета кула на главния калибър. Имат по-висока скорост и по-добро брониране. Както и предшественика, значително превъзхождат всички британски линейни крайцери с 305-мм оръдия. Обаче по скорост и въоръжение значително отстъпват на британските крайцери от второ поколение от типа „Лайън“, влезли в строй с тях практически едновременно.

Активно се използват по време на Първата световна война. „Молтке“ взема участие във всички бойни операции на германските линейни крайцери в Северно море и в Балтика. След края на войната е интерниран и след това потопен от собствения си екипаж в Скапа Флоу. „Гьобен“ е единственият германски линеен крайцер, който не влиза в състава на 1-ва разузнавателна група. До войната служи на Средиземно море. В началото на Първата световна война се промъква в Дарданелите и е продаден на Турция. Участва в няколко сблъсъка с руския Черноморски флот. След войната е ремонтиран, преживява до Втората световна война и става последният линеен крайцер, предаден е за скрап.

История на разработването Когато едва започват работите по подготовката за залагане на линейния крайцер „Фон дер Тан“, департаментът по общо проектиране на военноморското ведомство вече започва изработката на изискванията за линейния крайцер „G“ от програмата за 1908 гСпоред „Закона за флота“ (German Naval Laws) и ред поправки към него броя на големите крайцери, в числото на които влизат и линейните крайцери, в германския флот трябва да бъде двадесет единици. След това крайцери могат да се строият само за замяна на старите. Крайцерите, които допълват броя до двадесет, получават при залагането си литерно обозначение, а име вече само при спуска на вода.. На конференция през май 1907 г. е прието решение, че новият крайцер ще бъде по-голям от предходния. Отделените за него през 1908 г. 44 млн. марки може и да стигнат за преход след линкорите към оръдия с калибър 305 мм. Обаче и началникът на департамента по проектиране контраадмирал Ролман, и министърът Тирпиц считат, че калибъра от 280 мм280 мм или, по-точно, 28 см – официалното обозначение на калибър. Реалният калибър на всички 28-см германски оръдия е 283 мм. е достатъчен за противоборство със съвременните им британски линкориТъй като германския флот количествено е по-малък от британския, традиционно германските линейни крайцери се създават спрямо изискването да участват в главното сражение между флотовете в един строй с линкорите., а от гледна точка на тактическите преимущества по-добро решение е увеличаването на броя на оръдията. За това калибърът на оръдията остава без изменения – 280 мм, но са подобрени техните характеристики за сметка преход в дължината на ствола от 50 калибра.

Нивото на брониране трябва да е не по-лошо, отколкото на „Фон дер Тан“, скоростта не по-ниска от 24,5 възела. Проектирането се води под ръководството на главния конструктор Дитрих, от април 1907 г. до септември 1908 г. В сравнение с „Фон дер Тан“ новият крайцер има по-издължен полубак, стигащ до фокмачтата, и още една 280-мм кула на кърмовия край. Ръстът на водоизместимостта предизвиква и ръст на мощността на силовата установка. Процесът на проектиране е дълъг, поради недостатъчния персонал. Практичните немци считат, че да се хабят ресурси за разработката на проект за единичен кораб е разточително. За това, за да икономисат време и средства за разработката на проект, крайцерът „H“, по програмата за 1909 г., е решено да се строи по същите чертежи.

Конструкция Корпус

Корпусът на крайцера има полубак, простиращ се до фокмачтата, и по-остри, отколкото на „Фон дер Тан“, краища. Форщевенът е по-прав. Силовия набор на корпуса е смесен, със стъпка на шпацията от 1200 мм. Корпусът се дели от водонепроницаеми прегради на 15 отсека. Двойно дъно има на 78% от дължината на кораба, липсва по краищата.

Нормалната водоизместимост на „Молтке“ нараства до , пълната – до . Дължината по КВЛ е равна на 186,0 м, максималната е 186,6 м. Ширината на корпуса при мидъла е 29,4 м, максималната по стрелите на противоторпедната мрежа – 29,96 м. Височината на борда в средата на корпуса съставя 14,08 м. При нормална водоизместимост газенето по носа е 8,77 м, при кърмата – 9,19 м, при това височината на надводния борд в носовата конечност се равнява на 7,3 м и 4,3 м в кърмовата. Увеличаване на газенето с 1 см съответства на увеличение във водоизместимостта с .

За разлика от „Фон дер Тан“ с неговите паралелно поставени рули, „Молтке“ получава тандемно разположени рули. Основния рул има ъгъл на завъртане до 38°, а спомагателния – до 10°. Всяка от двете рулеви машини може да управлява както своя рул, така и едновременно двата. Крайцерите от този тип обладават достатъчно добра мореходност. На преден ход имат добра управляемост, при завъртане на руля плавно описват циркулация, но тежко излизат от нея. При пълно завъртане на руля „Молтке“ губи 60% от скоростта и получава крен от 9°. Крайцерът обладава високи характеристики по устойчивост – метацентричната височина, при проектната водоизместимост, съставлява 3,01 м. Устойчивостта е максимална при крен от 38° и нулева при 68°.

Двата кораба имат кухи тръбни мачти. Корабите са комплектовани с противоторпедни мрежи, които са свалени през 1916 г.

Екипажът на кораба наброява 1153 души, от тях 43 офицера. Като флагмански кораб „Молтке“ има увеличен със 76 души (в т.ч. 14 офицера) екипаж. В Ютландското сражение екипажът на крайцера се състои от 1425 души.

Въоръжение Артилерията на главния калибър се състои от десет 280-мм оръдия 28 cm SK L/50 с дължина на ствола от 50 калибра. Те са разположени в пет двуоръдейни кули. По диаметралната плоскост се намират носова и двете кърмови кули с линейно-терасовидно разположение. В централната част на корпуса, диагонално, както и на „Фон дер Тан“, са разположени двете бордови кули. Дясната се намира по-близо към носа относително лявата. Носовата кула има сектор на обстрела 300°, кърмовите по 280°, бордовите – 180° по близкия борд и 125° на срещуположния. Височината на осите на оръдията над нивото на водата при носовата кула съставлява 9 м, при бордовите кули – 8,4 м, на кърмовите – 8,6 м и 6,2 м.

Реалният калибър на всички германски 280-мм оръдия, в т.ч. 28 cm SK L/50, е 283 мм. Оръдието е конструктивно подобно на 45-калибреното оръдие на „Фон дер Тан“. За сметка на увеличаването на дължината на ствола до неговото тегло нараства до . Затворът е клинов, система Круп. барутният заряд се състои от две части – основен заряд в месингова гилза и спомагателен заряд в копринен картуз. Общото тегло на барута в заряда съставлява 105 кг. Бронебойния снаряд с тегло 302 кг получава от него начална скорост от 880 м/с.

Оръдията се разполагат в куполни установки образец Drh LC/1908Drh. L. е съкращение от , въртящ се лафет, C е година на приемане на въоръжение. с тегло , които им осигуряват ъгъл на навеждане −8° и ъгъл на възвишение +13,5°. След Ютландското сражение ъглите са променени до −5,5° и +16° съответно. При ъгъл на възвишение +13,5° се достига далечина от , при +16° – . На „Гьобен“, след войната, ъгълът на възвишение е увеличен до +22,5°, което осигурява максимална далечина от .

Оръдията се зареждат при постоянен ъгъл на възвишение от 2°. Практическата скорострелност достига 3 изстрела в минута. На всички кули снарядните погреби са разположени под зарядните. Номенклатурата на снарядите се ограничава само до бронебойни. Боекомплектът съставлява 810 снаряда – по 81 на оръдие. Кемпбъл, с позоваване на данни на британското разузнаване, говори, че за носовата и кърмовите кули боекомплекта е по 6 снаряда на ствол повече – 87, както е при „Зайдлиц“.

Средният калибър се състои от дванадесет 150-мм оръдия 15 cm SK L/45 с дължина на ствола 45 калибра. Те са разположени в казематна батарея на горната палуба в установките MPL C/06 образец 1906 г. Ъгълът на навеждане съставлява −7°, на възвишение +20°, което им осигурява максимална далечина от . Боекомплектът съставлява по 150 снаряда на оръдие – общо 1800 снаряда.

Спомагателната артилерия първоначално се състои от дванадесет 88-мм оръдия с дължина на ствола 45 калибра. Четири са разположени в каземат в носовата част на горната палуба, две в носовата и четири на кърмовата надстройки и още две на горната палуба, зад 150-мм оръдия. Боекомплектът за тях е съставен от по 250 изстрела на оръдие. Тези оръдия постепенно са сваляни в процеса на експлоатация, заменяйки се със зенитни. Отначало са свалени четирите носови оръдия, разположени в каземата, поради силното им заливане при вълнение. По-късно са свалени четирите оръдия на кърмовата надстройка, поставяйки там четири зенитни 88-мм оръдия. В края на 1916 г. са свалени последните четири 88-мм оръдия за стрелба по наземни цели.

Управлението на артилерийския огън се води от два бронирани поста за управление. Данните по далечините за тях постъпват от далекомерните постове, поставени на марсовете на мачтите. На „Молтке“, през 1915 г., е монтиран прибори за централно управление на огъня за оръдията на главния и средния калибри. На „Гьобен“ те са поставени през 1916 г.

Торпедното въоръжение е представено от четири подводни торпедни апарата с калибър 500 мм – един носов, един кърмови и два бордови, разположени пред барбета на носовата кула. Общият боекомплект съставлява 11 торпеда.

Брониране

Броневата защита в сравнение с „Фон дер Тан“ е усилена. Вертикалното брониране е направено от цементирана круповска броня. Главният брониран пояс, с дебелина 270 мм, е разположен между барбетите на носовата и крайната кърмова кули. Под водата той изтънява, достигайки при долния си край до 130 мм. Поясът е поставен на подложка от тиково дърво с дебелина 50 мм. Главният броневи пояс се затваря по краищата от траверси с дебелина 200 мм.

Горният броневи пояс има дебелина 200 мм, достигайки при долния край на портовете за 150-мм оръдия. Казематът за оръдията на средния калибър има дебелина 150 мм. Между оръдията и зад тях са поставени противоосколъчни екрани с дебелина 20 мм. В носовата част главния пояс продължава с пояс с дебелина 120 мм, след това преминава в 100-мм пояс и завършва с бронирана преграда с дебелина 100 мм. В кърмовата част той завършва с пояс с дебелина 100 мм, завършвайки на три метра от кърмовия срез със 100-мм преграда.

Барбетите на кулите имат дебелина 200 мм. Външните части на барбетите на носовата и кърмовата кули имат дебелина 230 мм, а вътрешните – 170 мм.Разминаване според източниците. Данните са взети от Мужеников. Кемпбъл говори за увеличаване на дебелината на външната стена само за носовата кула. При Грьонер за удебеляване не се говори, макар данните в неговия справочник да не са много детайлни. На схемата от книгата на немските автори Gerhard Koop, Klaus-Peter Schmolke Die Großen Kreuzer Von der Tann bis Hindenburg. – Bernard & Graefe, 1997. – 190 s. – ISBN 978-3-7637-5972-9 удебеление не е показано въобще. В книгата Breyer, Siegfried. Battleships of the world, 1905 – 1970. – Mayflower Books, 1980. – P. 400. – ISBN 978-0-8317-0705-7 въобще се говори, че всички барбети са с 250-мм дебелина. Зад пояса на каземата дебелината намалява до 80 мм, а зад горния броневи пояс – до 30 мм. Дебелината на челната и задната стени на кулите на главния калибър е 230 мм, на страничните стени – 180 мм. Наклонената предна част на покрива има дебелина 90 мм, а плоската част – 60 мм. В задната част на кулите е разположен 50-мм настил. Дебелината на стените на предната бойна рубка съставлява , а на покрива – 80 мм. У задната бойна рубка тези дебелини са малко по-малки – 200 и 50 мм.