Фриц Рудолф Фриз () е немски писател и преводач, автор на романи, разкази, автобиография, есета и пътеписи.
Биография Фриц Рудолф Фриз е роден през 1935 г. в Билбао, Испания. Баща му е търговец и като войник във Втората световна война е застрелян от италиански партизани. Майка му е с испанско потекло. През 1942 г. семейството се мести от Билбао в Лайпциг, където Фриз преживява бомбардировките на града.„Die Mythen einer Familie“ Fritz Rudolf Fries: „Alles eines Irrsinns Spiel“. Rezension, Deutschlandradio Kultur vom 26. Oktober 2010
Следва англистика, романистика и испанистика в Лайпцигския университет и става литературен преводач от английски, френски и испански (Калдерон, Сервантес, Неруда и др.), конферентен преводач (между другото в Прага и Москва) и писател на свободна практика. Освен това си създава име с издаването на четиритомен сборник с творби на Борхес.
От 1960 до 1966 г. работи като асистент на Вернер Краус в Академията на науките на ГДР в Берлин. През 1964 г. пътува за Куба.
Първият роман на Фриз „Пътят за Ооблиадоо“ („Der Weg nach Oobliadooh“) не получава в ГДР разрешително за печат и през 1966 г. излиза с посредничеството на Уве Йонзон във ФРГ.
Кариерата на Фриз като писател в ГДР не протича безпроблемно. След като първият му роман е публикуван на Запад, през 1966 г. той загубва работата си в източноберлинската Академия на изкуствата.Andreas Platthaus: Zum Tod von Fritz Rudolf Fries – Aus der Isolation fand er nur einen Ausweg In: Frankfurter Allgemeine Zeitung, 19. Dezember 2014 И по-късно Фриз се отклонява от предписания от държавната партия ГЕСП социалистически реализъм. Но понеже произведенията му не съдържат открита критика към ГДР, той може да работи като автор на книги и радиопиеси и като преводач.
През 1972 г. Фриз става член на ПЕН клуба на ГДР и скоро след това е избран в неговото ръководство. През същата година Министерството на държавната сигурност го вербува за сътрудник. Агентурната му дейност продължава до 1985 г.
През 1996 г. писателят сам разкрива дейността си като доносник и в резултат е изключен от всички сдружения, в които членува – ПЕН клуба, Академията на изкуствата в Берлин, Баварската академия на изящните изкуства и Немската академия да език и литература.
За Фриз е трудно да се справи с тази част от своето минало, което личи от публикувания през 2010 г. роман „Всичко за безумието на една игра“ („Alles eines Irrsinns Spiel“). Тук Фриз се потапя във фамилните митове и във времето на своето детство. С тази творба се затваря кръг към първия му роман, който също носи биографични черти и описва любовта му към джаза и излетите в Западен Берлин за концертни представления. Романите на Фриз се разгръщат под знака на пикареската, фантастиката и хумора.
Писателят умира през 2014 г. край Берлин на 79-годишна възраст.Roman Bucheli: Dichter in zwei Welten In: Neue Zürcher Zeitung vom 19. Dezember 2014Steffen Richter: Zum Tode von Fritz Rudolf Fries, Der unbekannte Große In: Der Tagesspiegel Online vom 20. Dezember 2014
Библиография (подбор) Der Weg nach Oobliadooh, 1966, 2012 Der Fernsehkrieg, Erzählungen, 1969, 1970, 1975 Seestücke, 1973Alles Übel kommt vom Reisen – Familie Fries am Friedensmeer In: Die Zeit, 5. Oktober 1973, Besprechung von Dominik lost Das Luftschiff, 1974, 1983 Lope de Vega, 1977, 1979 Erlebte Landschaft – Bilder aus Mecklenburg, 1979 Alexanders neue Welten, 1982 Verlegung eines mittleren Reiches, 1984 Die Väter im Kino, 1989 Der Seeweg nach Indien, Gesammelte Erzählungen, 1991 Die Nonnen von Bratislava, 1994 Leutzsch als geistige Lebensform ? Zur Topographie einer Vorstadt In: Leutzsch. Ein Foto-Lesebuch von Falk Brunner und Fritz Rudolf Fries, 1995 Don Quixote flieht die Frauen oder die apokryphen Abenteuer des Ritters von der traurigen Gestalt, 1995 Im Jahr des Hahns, Tagebücher, 1996 Septembersong, 1997 Der Roncalli-Effekt, 1999 Diogenes auf der Parkbank, Erinnerungen, 2002 Hesekiels Maschine oder Gesang der Engel am Magnetberg, 2004 Blaubarts Besitz, 2005 Dienstmädchen und Direktricen, 2006 Alles eines Irrsinns Spiel, 2010 Last Exit to El Paso, Roman, 2013
Награди и отличия 1979: „Награда Хайнрих Ман“ 1987: Orden de Isabel la Católica 1988: „Награда Мари Луизе Кашниц“ 1991: „Бременска литературна награда“ 1991: „Бранденбургска литературна награда“ 1996: Hörspielpreis der Kriegsblinden
Бележки
Външни препратки Биографични данни за Фриц Рудолф Фриз в Каталога на Немската национална библиотека Литература от и за Фриц Рудолф Фриз в Каталога на Немската национална библиотека Литература от и за Фриц Рудолф Фриз в Немската дигитална библиотека Фриц Рудолф Фриз в библиотеката на FU-Berlin Фриц Рудолф Фриз в Perlentaucher Фриц Рудолф Фриз в Die LYRIKwelt Фриц Рудолф Фриз в Personensuche
Категория:Германски романисти Категория:Германски автори на разкази Категория:Германски мемоаристи Категория:Германски автобиографи Категория:Германски пътеписци Категория:Германски есеисти Категория:Писатели от ГДР Категория:Носители на литературни награди Категория:Носители на литературни награди на Германия Категория:Носители на Бременската литературна награда Категория:Родени в Билбао Категория:Починали в Германия