Хуго Льочер () е швейцарски писател и журналист, автор на романи, разкази, есета, стихотворения.
Биография Хуго Льочер израства в Цюрих. След като полага Матура, следва в Цюрихския университет и в парижката Сорбона философия, социология и литературознание. През 1956 г. става доктор по философия в Цюрих с теза „Политическата философия във Франция след 1945 година“.
След това работи като литературен критик във вестниците „Нойе цюрхер цайтунг“ и „Велтвохе“. От 1958 до 1962 г. е редактор в месечното списание „ду“, а от 1964 до 1969 г. е член на литературния отдел на „Велтвохе“.
През 60-те години Льочер предприема продължителни пътувания в Южна Европа, а по-късно и в Югоизточна Азия. Редовно пребивава в Латинска Америка – преди всичко в Бразилия. Става гост-доцент по поетика в различни университети на САЩ, Германия и Китай.
Хуго Льочер поддържа приятелство с писателя Фридрих Дюренмат и художника Вили Гугенхайм, който рисува портрети и на двамата.
До смъртта си през 2009 г. Льочер живее като писател на свободна практика.
Библиография Abwässer. Ein Gutachten, Roman, 1963 Die Kranzflechterin, Roman, 1964 Noah. Roman einer Konjunktur, 1967, 1984 Zehn Jahre Fidel Castro. Reportage und Analyse, 1969 Der Immune, Roman, 1975 Die Entdeckung der Schweiz und anderes, 1976 Kulinaritäten. Ein Briefwechsel über die Kunst und die Kultur der Küche, 1976 Wunderwelt. Eine brasilianische Begegnung, 1979 Herbst in der Großen Orange, 1982 Der Waschküchenschlüssel und andere Helvetica, 1983 Neue, erweiterte Ausgabe als: Der Waschküchenschlüssel oder Was – wenn Gott Schweizer wäre, 1998 Das Hugo-Loetscher-Lesebuch, 1984 Die Papiere des Immunen, Roman, 1986 Vom Erzählen erzählen. Münchner Poetikvorlesungen, 1988, 1999 Die Fliege und die Suppe und 33 andere Tiere in 33 anderen Situationen, 1989 Der predigende Hahn. Das literarisch-moralische Nutztier, 1992 Saison, Roman, 1995 Die Augen des Mandarin, 1999 Äs tischört und plutschins. Über das Unreine in der Sprache – eine helvetische Situierung, 2000 Durchs Bild zur Welt gekommen. Reportagen und Aufsätze zur Fotografie, (mit Jeroen Dewulf und Peter Pfrunder) 2001 Der Buckel. Geschichten, 2002 Lesen statt klettern. Aufsätze zur literarischen Schweiz, 2003 Es war einmal die Welt, Gedichte, 2004 От своята пепел засипан, изд.: ИК Агрипина, София (2006), прев. Кръстьо Станишев War meine Zeit meine Zeit, 2009 Das Entdecken erfinden, 2016
Награди и отличия 1964: Charles-Veillon-Preis 1964: Награда на Швейцарска Фондация „Шилер“ за отделна творба 1966: „Награда Конрад Фердинанд Майер“ 1972: Literaturpreis der Stadt Zürich 1983: Wolfgang-Amadeus-Mozart-Preis der Goethe-Stiftung 1985: „Шилерова награда на Цюрихската кантонална банка“ 1992: „Голяма Шилерова награда“ 1994: Orden vom Kreuz des Südens für seine Verdienste um die brasilianische Kultur 2004: Ehrenbürgerrecht der Heimatgemeinde EscholzmattSiehe dazu: Ich bin ein Secondo – von Escholzmatt nach Zürich. Rede zur Verleihung des Escholzmatter Gemeindebürgerrechts. In Bildband Escholzmatt , ebd. 2009
Източници
Външни препратки
Биографични данни за Хуго Льочер в Каталога на Немската национална библиотека Литература от и за Хуго Льочер в Каталога на Немската национална библиотека Литература от и за Хуго Льочер в Немската дигитална библиотека Хуго Льочер в Швейцарската национална библиотека Хуго Льочер в Historisches Lexikon der Schweiz Хуго Льочер в Lexikon Autorinnen und Autoren der Schweiz Хуго Льочер в Die LYRIKwelt Хуго Льочер в Personensuche
Категория:Швейцарски автори на разкази Категория:Швейцарски романисти Категория:Швейцарски есеисти Категория:Швейцарски поети Категория:Носители на литературни награди на Швейцария Категория:Носители на награда на Швейцарска Фондация „Шилер“ Категория:Носители на награда „Конрад Фердинанд Майер“ Категория:Носители на Голяма Шилерова награда Категория:Родени в Цюрих