Както ви харесва

„Както ви харесва“ () е пасторална комедия от английския драматург Уилям Шекспир.

Творческа история и публикация „Написана е през 1599 година по пасторалния роман на Томас Лодж „Розалинда“ (1590) без много съществени изменения във фабулата. Най-важните от тях са прибавянето на двата предимно статични образа на коментаторите: меланхоличния сатирик Жак – олицетворение на новата мода, и шута Точилко, който критикува от становището на ограничения ум, докато Жак критикува от това на изтънчения интелигент.“

Комедията е публикувана за първи път в „Първо фолио“ през 1623 година, където са събрани 36 от Шекспировите драми. Сюжетът проследява историята на младата героиня Розалинда, след като е прогонена от двореца на своя чичо – княз Фредерик. Придружавана от своята братовчедка Целия, тя търси убежище и безопасност в Арденската гора, където по-късно намира и своята любов. Там Розалинда се среща и с Меланхоличния Жак, който произнася една от най-запомнящите се и известни речи на Шекспир: „Този свят е сцена, където всички хора са актьори и всеки има миг, в който трябва да влезе и излезе ...“. Основната тема на тази пасторална комедия е любовта във всичките ѝ образи. Въпреки че част от героите са поставени пред множество изпитания, в крайна сметка творбата има щастлив финал.

От историческа гледна точка комедията се приема по различен начин сред критиците. Някои от тях смятат, че творбата заслужава да бъде призната и вискоко оценена. Харолд Блум пише, че Розалинда е сред най-добре реализираните женски образи на Шекспир. Други я намират за по-малко качествена от останалите му произведения. Джордж Бърнард Шоу смята, че в пиесата липсва високото изкуство на автора. Въпреки всичко, комедията остава любима на публиката и до днес, чрез различните адаптациите за радио, филми и музикални театри.

Действащи лица в комедията Князът изгнаник – брат на княз Фредерик и баща на Розалинда Княз Фредерик – брат на княза изгнаник, заграбил владенията му, баща на Целия Розалинда – дъщеря на княза изгнаник Целия – дъщеря на княз Фредерик и братовчедка на Розалинда Точилко (в оригинала се нарича Touchstone – „пробен камък“ – дума, с която се е означавал особен минерален прах, използван за установяване качеството на златните сплави; в преносен смисъл: мерило, критерий) – шут Льо Бо – придворен Шарл – борец Амиен, Жак – благородници, придружаващи княза изгнаник Оливер дьо Боа – най-големият син на благородника Роланд дьо Боа Жак – вторият син на благородника Роланд дьо Боа Орландо – най-малкият син на благородника Роланд дьо Боа Адам, Денис – слуги на Оливер Отец Оливер Кривовер – свещеник Корин, Силвий – овчари Уилям – селски момък, влюбен в Одри Фебе – овчарка Одри – селска девойка Лице представящо Хименей – появява се в края на сватбите с маска; Бог на брака Велможи, пажове, горски пазачи, слуги и други

Място на действието Дворецът на княз Фредерик във Франция

Домът на Оливер

Арденската гора – пространна гориста област в Североизточна Франция, но може би Шекспир е мислил и за Ардънската гора в родното му графство Уорик. „Представата за гората израства главно от косвени намеци: Орландо спи под дъба като паднал жълъд, той окачва сонетите си по различни дървета. Колибата на Розалинда е обкръжена от маслинови дървета и навсякъде ромолят потоци.“ От друга страна, се смята, че името „Арден“ идва от комбинацията на името на класическия район Аркадия и библейската градина на Еден, тъй като в пиесата има силно взаимодействие на класическите и християнските мотиви за вярвания и философии. Аркадия, е поетично оформено пространство, свързано с пасторализъм, великолепие и хармония с природата. Ричард Ноулс посочва в своя статия, че пиесата съдържа митологични препратки към Еден и Херкулес.

Сюжет Сюжетът е изграден от пет действия и епилог.

Първо действие

В първо действие е представена овощната градина при дома на Оливер, където разговарят Орландо и слугата на Оливер – Адам. Орландо разказва на Адам, как по-големият му брат Оливер го държи вкъщи, и не го възпитава както подобава, въпреки обещанието към техния баща, че ще се грижи и за двамата си братя еднакво. Оливер пристига, и двамата братя започват да спорят, след което Орландо излиза заедно с Адам. При Оливер пристига борецът Шарл, който му разказва, че в новия двор е свален и изгонен старият княз, от по младия си брат, и че трима-четирима благородници го придружават в доброволно изгнание в Арденската гора. Розалинда – дъщерята на стария княз, е останала в двореца, благодарение на своята братовчедка Целия. Шарл разказва още, че смята да се бори пред новия княз с Орландо. В следващата сцена е представена срещата на Розалинда и Целия с Орландо по време на борбата му с Шарл. Орландо побеждава Шарл, но това не му носи симпатиите на княз Фредерик. Орландо и Розалинда се влюбват от пръв поглед. Княз Фредерик решава да изгони своята племенница Розалинда от двореца, но Целия бяга заедно с нея, като взимат с тях и Точилко (представен като шут). Розалинда се преоблича в мъжки дрехи и се прекръства на Ганимед (митол.) – красиво момченце от царски произход, което Зевс – превърнал се в орел – грабнал от земята и отнесъл на Олимп, за да го направи свой виночерпец. Целия се прекръства на Алиена (чужда).

Второ действие

Първа сцена представя Арденската гора, където се намира князът изгнаник, Амиен и неколцина Благородници, облечени като горски пазачи. Представен е и меланхоликът Жак, който страда за елен – улучен от ловци.

Действието във втора сцена се развива в двореца. Княз Фредерик, след като разбира за бягството на Розалинда и Целия, решава, че двете са отишли при Орландо и заповядва да бъдат намерени. В следващата сцена Адам предупреждава Орландо за опитите на брат му Оливер да го убие и му предлага да избягат заедно. През това време, Розалинда, Целия и Точилко отиват в Арденската гора, където срещат двамата овчари Корин и Силвий. Корин им казва, че имотът на неговия господар се продава и Розалинда решава да го купи, за да имат къде да нощуват заедно с Целия и Точилко.

В седма сцена отново е представена гората, където князът изгнаник и Жак срещат Орландо. Те му предлагат да се нахрани на тяхната трапеза, защото виждат колко е уморен и гладен.

Трето действие

След като се оказва, че Оливер не е успял да открие брат си Орландо, княз Фредерик го прокужда от двореца си. Междувременно, Орландо започва да оставя любовни стихове по дърветата за Розалинда, която също е влюбена в него. Целия показва стиховете на Розалинда и ѝ казва, че са написани от Орландо. Розалинда, облечена като Ганимед, среща Орландо и се преструва, че го съветва да му помогне да се излекува от любовта му към Розалинда. Казва му, че „той“ ще заеме мястото на Розалинда и че „той“ и Орландо могат да се преструват, че имат любовни отношения. Орландо се съгласява.

Овчарката Фебе, в която е влюбен Силвий, се влюбва в Ганимед (Розалинда преоблечена като мъж), въпреки че Ганимед непрекъснато показва, че „той“ не се интересува от нея. Междувременно Точилко се е влюбил в селската девойка Одри и се опитва да я ухажва и да ѝ показва любовта си.

Четвърто действие

Орландо вижда Оливер в гората и го спасява от изгладняла лъвица, което кара Оливер да се покае за предишната си омраза към своя брат, и да се промени. Оливер среща в гората Розалинда и Целия и им разказва всичко, а Розалинда, преоблечена като Ганимед, като разбира, че Орландо е бил ранен, докато е спасявал брат си, припада. Оливер и Целия се влюбват от пръв поглед.

Пето действие

Уилям – селски момък влюбен в Одри, среща Одри и Точилко. Той заявява желанието си да се ожени за Одри, но е заплашен от Точилко, че ще бъде умъртвен по сто и петдесет различни начина. Уилям ги оставя и си тръгва.

Във втора сцена е представен разговор между Орландо и Оливер. Оливер разказва как двамата с Целия са се влюбили един в друг, след първата им среща, и са решили да се оженят.

По-късно Силвий, Фебе, Орландо и Ганимед се събират и спорят помежду си, кой кого ще получи. Ганимед обещава да реши проблема и казва на Орландо, че ще му доведе Розалинда. Фебе обещава да се омъжи за Силвий, ако не може да се омъжи за Ганимед.

В последната сцена в гората влизат Хименей, Розалинда, в женски дрехи, и Целия. Орландо и Розалинда се женят. Силвий и Фебе, както и Точилко и Одри също се женят. В това време пристига Жак дьо Боа и от него всички научават, че княз Фредерик се е покаял за грешките си, след среща със стар отшелник, и е решил да върне короната на своя брат. След, което и той е предпочел отшелническия живот. Жак Меланхоличния отказва да се върне в двореца и предпочита да остане в гората.

В епилога, пред публиката излиза Розалинда. Тя разгръща темата за любовта, като първо се обръща към всички жени в публиката, а след това и към мъжете. Покланя се и излиза.

Основни теми и мотиви Темата за любовта е основна в комедията. Тя се проявява в разнообразни форми. В повечето от любовните истории, тя е представена като „любов от пръв поглед“. Например при Орландо и Розалинда, при Ганимед и Фебе, както и при Целия и Оливер, въпреки че техните роли като влюбени са сведени до минимум. Друга форма на любов е тази между Розалинда и Целия, представена чрез тяхната дълбока връзка.

Темата за узурпаторството и несправедливостта – важна тема за комедията. Княз Фредерик заграбва владенията на своя по-голям брат и го изпраща в изгнание. Оливер се държи с по-малкия си брат Орландо толкова унизително, че го принуждава да избяга и да търси спасение другаде. В крайна сметка справедливостта се възстановява „чрез природата“ в Арденската гора.

Темата за прошката – благодарение на прошката и помирението комедията завършва с щастлив финал. Княз Фредерик връща короната на своя брат – изгнаник и се отдава на отшелничество. Князът изгнаник, от своя страна, връща гората на елените. Сърцето на Оливер също се променя и той започва да обича своя брат Орландо.

Темата за живота в двореца и този извън него – „Традиционните възхвали на овчарския живот, далеч от притворността и интригите на двореца, са запазени и не се отричат.“Животът в двореца на княз Фредерик е изпълнен със страх, несправедливост, дори смъртни заплахи, докато Арденската гора, където се развива огромна част от действието, е свят изпълнен със спокойствие. Героите търсят в гората убежище от грозящите ги опасности и в нея намират своето щастие и вътрешен мир, а лошите се променят и стават добри завинаги. „Оливер се сдобрява с брат си Орландо, а князът-узурпатор, тръгнал на поход срещу брат си, се отказва не само от намеренията си, но и от трона за да стане отшелник. От друга страна, Корин служи да ни напомни, че истинският живот на овчарите е по-тежък и по-малко поетичен, отколкото ни го представят. Въпреки че покрай възхвалите е обърнато внимание и върху условността на тази традиция. Шекспир, както обикновено, не взема определено становище, а осветлява въпроса ту от една страна, ту от друга, като ни оставя да преценим всичко сами.“

Песните в творбата Комедията е известна като музикална поради броя на песните в нея, които са повече отколкото във всяка друга творба на Шекспир. Всички се изпълняват в Арденската гора. „Under the Greenwood Tree“ – изпълнява се от Амиен и представя вижданията на княза изгнаник за живота в гората. „What Shall He Have That Killed the Deer“ – контрастира на любовта, представена в съседните сцени. „Blow, Blow, Thou Winter Wind“ – отново се изпълнява от Амиен, който заявява, че физическото страдание, причинено от измръзване и зимни ветрове, е за предпочитане пред вътрешното страдание причинено от неблагодарността на човек. „It Was a Lover and his Lass“ – възхвалява се пролетното време и възраждането на моралното в човешките отношения.

Езикът в творбата