Ха̀рманли е град в Южна България. Той се намира в област Хасково, на около 34 km източно от град Хасково. Харманли е третият по големина град в областта (след Хасково и Димитровград) и е административен център на община Харманли.
По данни от НСИ населението на града е .
География Град Харманли е разположен в близост до мястото на вливане на Харманлийската река в р. Марица. Намира се на 33 km източно от областния център Хасково.
През града преминава трансконтиненталният път от Западна Европа през София към Истанбул.
Градът разполага с жп гара по линията Свиленград–Пловдив–София.
История Свидетелства от археологическо естество за наличието на поселищен живот в околностите на днешния град Харманли са регистрирани през различни години. През 2004 г. археолозите Крум Бъчваров, Венцислав Божков, Виктория Петрова и петима студенти стажанти извършват проучване на праисторическо селище, намиращо се на 3 km северно от града. То е датирано към късния неолит и ранния халколит (меднокаменната епоха). От времето на късната бронзова и ранната желязна епоха води началото си малко селище, намирало се в близост до днешния град – в местността, позната на харманлийци като „Чортлене“. То продължава битуването си и през по-късни епохи. Съществуващата могила в района на местния парк за отдих, наречен Градска градина, както и намерената при строителни работи в града украса за колесница, са свидетелства за съществувало в района на самия град антично селище. За това говори и откритата от предримската епоха керамика от разкопките в района на днешния парк „Изворът на белоногата“. От времето на Средновековието са намиращите се над Харманли останки от крепост и керамични фрагменти, открити при разкопки в околностите на днешния парк „Изворът на белоногата“. В днешния си вид и на днешното място обаче гр. Харманли се появява едва около 1510 г. Ето защо тази година се смята за начало на съществуването на съвременния град – наследник на живяло в предишни епохи население с богата материална и духовна култура.
Всичко започва с кервансарая, построен да приютява пътниците от и за Цариград. Около кервансарая постепенно се оформя селище и „харман“ – равно място, където се е вършеело житото. Мястото било подходящо за харман, поради наличието на вода (реката Олудере). Хората, работещи на хармана, се наричали „харманлии“, откъдето произлиза името на града.
Според историческите източници, а и според местни легенди, край Харманли се намира гробът на прилепския крал Вълкашин Мърнявчевич, баща на Марко – останал в народната памет като Крали Марко, победен от османците в битка край недалечното село Черномен (днес Орменио в Гърция) на 26 септември 1371 г.
През 1833 г. в Харманли е създадено килийно училище, през 1835 г. – църквата „Св. Атанасий“, а след 1833 г. – светско училище. През 1870 г. е създадено читалище, наречено през 1899 г. с името „Дружба“. През 1873 г. е пусната в експлоатация и отсечката от Баронхиршовата железница Цариград–Белово, превърнала се по-късно в част от трасето на прословутия влак „Ориент експрес“.
Градът е освободен от османско владичество от частите на предния отряд на ген. Гурко на 6 януари 1878 г по стария стил (18 януари по новия стил). До 1885 г. градът е в рамките на Източна Румелия, а до 1913 г. е последният граничен град на Царство България; след това територията на страната е разширена до Свиленград.
В Харманли след Освобождението се поставят основите на типичния за малките градчета живот – държавни и обществени институции, банки, предприятия предимно на леката промишленост: тютюнообработка, обработка на текстилни влакна, керамична фабрика от 30-те години на XX век, маслодобивна фабрика и др.
Развива се образованието и културата. През 1908 – 1909 учебна година е открит първият гимназиален клас в местното училище, по-късно превърнало се в Педагогическо училище. Откриват се началното училище „Алеко Константинов“ и основното училище „Иван Вазов“, драматически състав към народното читалище „Дружба“, ученически струнен оркестър и др.
Създават се войскови части: VI конен полк и IX пехотна дружина, прославили се с участието си във войните. Градът дава свидни жертви по време на Първата световна и двете Балкански войни.
В следвоенните години, както и към края на Първата световна война, в Харманли масово се заселват бежанци от Беломорска (Източна) и Западна Тракия, но също и от Македония, Албания и Мала Азия.
До 9 септември 1944 г. градът остава с преимуществено аграрен облик, като основна част от населението се занимава със земеделие и животновъдство, само малка част от хората са наемни работници или едри собственици.
След 9 септември 1944 г. в града са построени познатите и до днес предприятия, част от които вече не съществуват. Построен е керамичен завод, завод за електродвигатели, мебелен завод. Филатурата (предприятие за обработка на копринени влакна) е заменена от текстилна фабрика за платове от изкуствени влакна (бившето предприятие „Маргарит Гогов“) с над хиляда работници. Създава се и завод за релета като част от тенденцията за изграждане на предприятия с перспективна продукция. Създадени са още хлебозавод, комбинат за битови услуги и др. Изгражда се модерен АПК с образцова кравеферма. По немски образец е построена мащабна свинеферма в близост до Преславец. Променя се изцяло обликът на града в резултат на ускореното жилищно и обществено строителство.
Открити са техникум по текстил и техникум по електропромишленост за сметка на закрития аграрен техникум със специалности полевъдство и лозаро-винарство. Открити са няколко детски градини, три начални, едно основно и три средни училища. Учениците постигат успехи по олимпиади. Във връзка с професионалното обучение през 80-те години на XX век е открит и УПК.
В областта на културата също са отбелязани успехи – ансамбълът „Хорищенци“ с ръководител Атанас Николов прославя името на града далеч извън родните предели. Оформени се самодейни фолклорни колективи. В определен период съществува и роксъстав.
Демократичните промени след 1989 г. слагат своя отпечатък и върху Харманли. Голяма част от социалистическите предприятия са фалирали, като понастящем активно действат предимно фирми в областта на търговията, услугите (автокъщи, сервизи, ателиета и др.), леката промишленост (шивашки цехове), хранително-вкусовата промишленост и строителството. През последните няколко години се забелязва активизация в жилищното строителство и изграждане на обществена инфраструктура (пътища и сгради), но все още реализираното е далеч от желаното. Отрицателните тенденции, отбелязвани по отношение броя на населението, чертаят неблагоприятна перспектива, но тя би могла да бъде променена при евентуална промяна на икономическата обстановка в града (като брой работни места и възнаграждения).
Пътешественици, оставили сведения за Харманли: Бенедикт Курипешич, Корнелий Шепер, Антон Вранчич, Ханс Дерншвам, Стефан Герлах, Мелхиор Безолт, Райнхолд Любенау, Хаджи Калфа, Евлия Челеби и мнозина други.
Население
Населението на Харманли към 2011 г. възлиза на 18589 души, от които 13941 души се самоопределят като българи, 1411 души – като турци, а 1691 души – като цигани.Ethnic composition of Bulgaria 2011 Населението на Харманли към 31 декември 2018 г. се изчислява на души.Справка за населението на гр. Харманли, общ. Харманли, обл. Хасково
Религии Гражданите на Харманли са предимно християни, като има и малко мюсюлмани. Има две големи църкви: „Св. Атанасий“, построена през 1835 г., и „Св. Иван Рилски“, построена през 1938 г. Край града се намира и параклис „Свети Трифон“, който е построен през 1886 година.
Градът е седалище на Харманлийска духовна околия на Старозагорска епархия на Българската православна църква.
Политика В града са изградени структури на основните политически партии в страната: БСП, СДС, ГЕРБ, НДСВ, ДПС и др. Съществуват и неправителствени организации.
Икономика Основни отрасли в икономиката на града са селското стопанство, производството на мебели, маслодобивът и месопреработката, автокъщи, ремонт и поддръжка на автомобили. В близкото минало Харманли е бил център на леката промишленост – бубарство, производство и износ на коприна и готови платове.
В града има две винарни, които произвеждат вина с високо качество, основно от местни лозови масиви.
Обществени институции
В града са изградени основните обществени институции – общинска администрация със съответните раздели: бюро по труда, РПУ, районен съд, дирекция „Социални грижи“ и др.
Забележителности
Малко след като се влезе в града, се пресича река Харманлийска (Олудере), по чието по-горно течение има красиво дефиле, оставащо в югозападните покрайнини на града. Там, по склона на местните възвишения, се е образувала живописна местност с борова горичка, която се спуска към река Харманлийска и се издига над нея. На мястото е направен гребен канал по реката, а малко по-нагоре се намира културното средище на съвременния български ресторант „Приказките“, като наблизо има и хотел.
В града се намират руините на така наречения кервансарай. Той е представлявал своеобразна крайпътна станция, служила за пренощуване на пътниците от и за Цариград, както и за смяна на впрегатните животни на султанските коли. Кервансараят се смята за причината за създаването на града. Първоначално е бил по-малък. През втората половина на XVI в. Сиавуш паша получава от султана за особени заслуги местните земи от Харманли до Свиленград. Той достроява и модернизира кервансарая. Днес от него е запазена само една от стените, на която е поставен надпис, свидетелстващ за 500-годишната история на града.
Над река Харманлийска, зад сградите на общинския съд и музея, се намира „Гърбавия мост“. Той е един от най-старите мостове в областта: строен е през 1585 г. и има своеобразна архитектура. Според археологически проучвания този мост и кервансараят са строени по едно и също време и най-вероятно по инициатива на тогавашния управител на областта – Сиавуш паша (по произход хърватин, приел исляма и издигнал се до длъжност везир).
Мостът е връх на османското изкуство – каменен, сводест, павиран, с надпис на старотурски и с превод на български. Сега под него не тече реката, която е отбита встрани поради проект отпреди много години, според който под моста трябвало да има езеро с лодки.
Красиво място е връх Трифона, от който се вижда целият град.
Друга забележителност в околностите на Харманли е долменът край село Остър камък. Предполага се, че това е неолитно жилище на праисторическите хора, населявали този район.
В източния край, на излизане от Харманли в посока Свиленград, се намира Изворът на белоногата. Той е превърнат в чешма, до която има плоча с куплет от едноименната поема (Изворът на белоногата) от Петко Славейков и статуя на самата белонога Гергана, прославила българката и смаяла самия велик везир на Османската империя със скромното си, но достойно държание.
От обновената Гребна база започва екопътека, която минава край ресторант „Приказките“ и води до дядо Тодоровата чешма. Тя е любимо място за разходка на харманлийци.
Олтарът на църквата „Св. Иван Рилски“ е забележителен образец на резбарското изкуство.
В местността Дефилето, по течението на р. Харманлийска, може да се видят привлекателни природни феномени, включително и малък водопад. В околността могат да се видят и останките от средновековна крепост.
Красиво оформен е и центърът на града с фонтани, парк и заведения, събиращи през почивните дни много местни жители и посетители на града.
Театри
В Харманли се намира красив реставриран театър, който е част от народното читалище „Дружба“. На сцената му гостуват често трупи от цялата страна. Провеждат се постановки на детски групи и концерти на местните групи по народни танци, пиано, китара.