Алфатар

Алфата̀р е град в Североизточна България. Той се намира в Област Силистра и е административен център на община Алфатар. Разположен е на 20 км южно от град Силистра и на 24 км от границата с Румъния.

География

Топография и икономика Градът е разположен в Дунавската равнина, в Добруджа, на 188 м надморска височина. Климатът е умерено континентален. Преобладават черноземните почви – на места ерозирани.

През Алфатар преминава железопътната линия Силистра – Самуил и първокласният автомобилен път Силистра – Шумен с отклонение за Добрич и Варна. В Алфатар има няколко фабрики и предприятия. Развити са земеделието и зърнопроизводството.

Забележителности В Алфатар има наслагване на няколко културно-исторически пласта, които разкриват естетиката, бита и нравите на траки, римляни, ранно-византийци, християни от Х век. Скални манастири, датирани към Х век в местността „Суха чешма“, „Братила“. Тракийски скални светилища в местностите „Баджалията“ и „Киринджика“ до с. Васил Левскии, тракийски могилен некропол в местността „Бистренски лозя“. Праисторическа (енеолитна) селищна могила до с. Цар Асен. Защитена територия „Липник“ в Каракуз. Част от територията на защитена територия „Малък Канагьол“ /природна забележителност/. Църква „Света Троица“, построена през 1846 г. В близост до града има гора-резерват в местността Каракуз.

Музеи Музейна сбирка при храм „Св. Троица“. Музейна сбирка при НЧ „Йордан Йовков“ – историята на Алфатар в документи, фотографии и предмети.

История

Алфатар е старо българско селище, известно от 1573 г. През август 1773 година, по време на Руско-турската война от 1768-1774 г., 400 семейства от селото се изселват в Руската империя. През следващата година те основават селището Олшанка в земите, определени за създаващата се по това време Бугска казашка войска. Разочаровани от безплодните земи, много българи решават да се върнат в родината, но са подложени на репресии от руските власти и са принудени насилствено да останат в Олшанка. След Руско-турската война от 1828 – 1829 г. в Алфатар се заселват преселници от Сливенско и Ямболско.

При Освобождението от османско владичество селото е имало 2039 жители и е било сред най-големите добруджански села. При избухването на Балканската война в 1912 година човек от Алфатар е доброволец в Македоно-одринското опълчение – Стефан Боздуганов. Според Букурещкия мирен договор от 1913 г. селото остава в румънска територия. Населението оказва твърда съпротива срещу опитите на румънските власти за денационализация,Поле - вестник-ежедневник, временно замества спрения в. Куриер / Базарджик (Добрич): директор Ст. Иванов, бр. 16, 07 юли 1929, стр. 1 участва в Добруджанската революционна организация и в революционното работническо движение в Румъния. Върнато е на България по Крайовския договор от 1940 г.

За кратко време Алфатар е преименувано в Генерал Лазарово (1942 – 1943), след което се възстановява днешното му име. По онова време е имало парна мелница, 6 вятърни мелници, 2 дарака и други дребни предприятия. През 1974 г. Алфатар е обявен за град.

Население и култура

Брой и състав В 1903 г., според официалната статистика, в Алфатар има 2971 жители, 105 новородени, 46 женитби, грамотни 19 мъже и 6 жени.„Движение на населението през 1903 година“, Княжество България, Дирекция на Статистиката, 1906, стр. 68.

Численост на населението според преброяванията през годините:

По данни от НСИ населението на града е . Жителите на Алфатар са християни.

Обществени институции Основно училище „Христо Ботев“ Православен храм „Св. Троица“, основан през 1846 г., към който е създадено първото килийно училище. В него се съхраняват оригинални икони на тревненските майстори Досю Косев и Ангел Досюв. Храмът е паметник на културата и е туристически обект. Добруджанска къща – туристически обект, представящ добре уредено добруджанско жилище от края на XIX и началото на ХХ век. Там е разгърната експозиция от автентични тъкани, мебели, костюми, предмети за дома и лозаро-винарски пособия. Народно читалище „Йордан Йовков – 1894“ Народно читалище „Ведрина“ Целодневна детска градина „Щастливо детство“ Дом за стари хора – открит през 2004 г. Напълно реконструирана сграда, със съвременен интериор, финансирана със средства от Социалноинвестиционния фонд. Капацитет 40 души.

Редовни събития Традиционния събор на града съвпада с православния празник „Свети дух“, който е и празник на храм „Св. Троица“; 22 април – Ден на земята, водата и въздуха; 1 юни – Ден на детето; 4 септември – Ден на Алфатар; На 4 септември 1974 г. село Алфатар е обявено за град. 12 октомври – Празник на община Алфатар по празничния календар на НСОРБ „Ден на българската община“ Коледа – християнският празник на Рождество Христово. Лазаров ден Великден

Кухня Характерна за алфатарската кухня е широката употреба на тестени изделия, мляко и сирене.

Ястия Кавърма /баница/ – прави се с точени кори и заливка от яйца и каймак от прясно мляко за разлика от кавърмата в останалите региони на страната, която е месно ястие в гювече. Тиквеник /вита баница с настъргана тиква и орехи/. Петмез /„маджун“/ – мед от дини и т.нар. сладка пръчка. Агнешко месо с булгур на пещ – традиционно ястие за християнските празници Гергьовден и Свети Дух (денят след Петдесетница). Агнешко чеверме. Бахур и „баба“ /пълнено, едро смляно свинско месо/ – традиционно за Коледа Пилешка, агнешка, свинска кавърма /яхния/. Яхния със сини сливи. Курбан. Кончета и магаренца – обредни питки, които се правят на Тодоровден за здраве на впрегатните животни. Точена торта. Рогачки – листове за баница, които се пекат върху сач или върху плота на печка на дърва, традиционни за християнския празник Сирни Заговезни.

Напитки Кайсиева ракия Гроздова ракия Крушеница – традиционна безалкохолна напитка

Личности Родени в Алфатар Петър Енчев (1888 – 1949) – български революционер, деец на Вътрешната добруджанска революционна организация и борец за освобождение на Добруджа от румънска власт. Стефан Боздуганов (3 август 1892 – 1 юли 1943) – Член на ЦК на Вътрешната добруджанска революционна организация (ВДРО). Върховен войвода на четите на ВДРО. Коста Дончев (р. 1942) – кмет, художник, публицист Димитър Карамочев (? – 1903) – Член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Районен началник на Разлог. Загива в сражение на 4 септември 1903 г. при връх Кукла в Пирин.

Починали в Алфатар Владимир Мусаков (1887 – 1916) – писател

Бележки

Външни препратки Сайт на Община Алфатар