Бо̀рисав (Бора) Ста̀нкович () е сръбски писател – реалист.
Смятан за един от най-видните сръбски белетристи.„Nečista krv“ на Bora Stanković в Пројекат Растко (посетен на 17 май 2013 г.)
Биография Произход и образование Роден е на 31 март 1876 г. в град Враня, тогава все още в границите на Османската империя, в семейството на Васка и Стоян Станкович. Майка му е гъркиня по произход. След като на седемгодишна възраст остава кръгъл сирак, е отгледан от баба си Злата (с моминско име Йовчич), майка на баща му. В периода 1883 – 1896 г. получава начално и средно образование в родния си град и в град Ниш, където учи последната гимназиална година и държи матура.Ђурић, З. Књижевна баштина Врања – Борисав Станковић – статия на сайта archive.is от 27 февруари 2011 г. (посетен на 6 март 2016 г.); Златановић, С. Књижевно дело Боре Станковића и Врање: идентитетске стратегије, дискурси и праксе, Београд, Етнографски институт САНУ. 2009, с.52 (посетен на 9 април 2016 г.); Биография на Бора Станкович на сайта www.borisavstankovic.rs (посетен на 9 април 2016 г.) През 1896 г. умира и баба Злата, за която Бора пише:
Белградски период Същата година се установява в Белград, където се записва да учи в Правния факултет (икономическата катедра) на Белградския университет. През 1897 г. работи като стажант в Държавната печатница. През 1900 г. е стажант в Министерство на просветата, като впоследствие се премества на работа в администрацията на Народния театър. На следващата година е уволнен от театъра и започва работа в Министерство на външните работи. На 27 януари 1902 г. се жени за белградчанката Ангелина Милутинивич. През 1903 г. му се ражда дъщеря – Десанка. Неин кръстник става Бранислав Нушич. Същата година Станкович постъпва на работа като инспектор в Министерство на финансите.Биография на Бора Станкович на сайта Borisavstankovic.rs (посетен на 9 април 2016 г.)
Умира на 22 октомври 1927 г. в Белград.
Творчество Произведенията на Борисав Станкович се отличават с характерния за автора местен т.нар. торлашки говор, за който е бил многократно упрекван от сръбската критика. Въпреки това Станкович се налагала като един от най-забележимите сръбски писатели на 20 век и в международен план. Според Скерлич преди Станкович сръбската белетристика е била ограничена в западните и северни сръбски краища, като именно Бора (както е и по-популярен авторът в творческите среди) въвежда в сръбската, а и в световната литература, днешните краища на източна Сърбия, по-известни като „Стара Сърбия“.
Бора е лиричен белетристичен певец на един живописен и екзотичен свят за сърбите от старото Княжество Сърбия. Той описва неподправено живота на своята родна Враня, „старите дни", патриархалните хора в нея с техния ограничен кръгозор, но със сърдечния си живот. В творчеството си е изваян импресионист.Павлов, Тихомир. „Българите в Моравско и Тимошко. История, език, нрави, обичаи, поверия, борби и очаквания. Днешният моравчанин“, Издание на Комитет на Западните покрайнини, София, 1931, стр. 151 – 158.
Най-известните му произведения са „Стари дани“, „Наш Божич“ и „Кощана“.
В памет на Бора Станкович ежегодно във Враня се провежда литературен фестивал с международно участие.
Източници
Външни препратки Таня Маджарова, „Нечиста кръв“ от Борислав Станкович – хроника на обезродяването, LiterNet, 20 декември 2010, № 12 (133)
Категория:Сръбски романисти Категория:Починали в Белград