Сервалът (Leptailurus serval) е африкански хищник от семейство Коткови (Felidae), близкородствен с африканската златна котка и каракала. Той е един от най-едрите представители от седемте вида на мъркащите котки, населяващи континента. Предшествениците на сервала са и първите котки, населили Африка, а еволюцията на съвременния вид изцяло е протекла на Черния континент. Условията и средата, където живее и ловува, и видът на животните, които ловува, са благоприятствали еволюцията му така, че да придобие елегантен за нашите представи вид: тяло, поставено на дълги крака, с които се изтласква с големи скокове. Ушите, съпоставени към големината на тялото, са най-големите от тези на всички котки, а краката – най-дългите. Поради елегантното си тяло и петната по козината сервалите често са наричани малки гепарди, но въпреки това родството между двата вида не е толкова близко, колкото с други африкански котки.
Една от особеностите, които го отличават от останалите представители на семейство Котки е, че сервалът обича вода и се придържа към водните източници. Тази му черта в поведението и наличието на специфични екологични особености са причина да боледува по-често от шистозомоза. Видът води сравнително потаен начин на живот и основно се храни с гризачи. Не е опасен за хората, напротив – самият той често става тяхна жертва. Усвояването на земята от хората с цел зърнопроизводство не пречи на местообитанията му, а по-скоро е фактор за увеличаването на гризачите, които са и негова храна. Сравнително дребният размер, превъзходната окраска и относително добрият му нрав го правят предпочитан вид котка за отглеждане в плен. През 1986 г. са родени и първите котета кръстоски с домашна котка. Те поставят начало на нова порода на домашната котка, наречена савана. Днес представителите ѝ са едни от най-едрите, скъпи и търсени като домашни любимци.
Разпространение Основната част от вида е разпространена в Субсахарска Африка с изключение на тропическите горски части от континента и някои от югозападните му части. Първите сервали са описани от екземпляри наблюдавани от мореплаватели и колонизатори в земите на днешната Капска провинция на Република Южна Африка. По ирония на съдбата днес сервалът от тази част на континента е изчезнал в резултат на унищожение от хоратаSunquist 2002, стр. 143 – 144.. На север от Сахара популацията наброява едва около 250 индивида и е представена от изолирани субпопулации, не по-големи от 50 индивида всяка. Database entry includes justification for why this species is of least concern Днес със сигурност сервалите са обитатели на Атласките планини в южната част на Мароко. В Алжир сведения за съществуването му са известни до 80-те години на XIX век,Sunquist 2002, стр. 143 – 144. а последният екземпляр е отстрелян през 1936 г. от френски ловец в северозападната част на страната близо до Средиземноморското крайбрежиеNowell 1996, стр. 23.. Въпреки че има съобщения за наблюдавани индивиди в страната, все още сигурното съществуване на вида в Алжир не е доказано. В Тунис видът е изчезнал в природата, но през 90-те години на XX век сервалът е реинтродуциран в националния парк Ел-Феиджа, намиращ се в северозападната част на страната близо до границата с Алжир. Индивидите обаче са от западноафрикански подвид на сервала. Предполага се, че атлаският подвид на сервала е пространствено изолиран от останалите в продължение на 6 – 7 хил. години.
Местообитание Основните местообитания на сервала са савани, обрасли с висока растителност и тревисти възвишения, но нерядко обитава и редки гористи участъци в близост до екваториални гори. Саваната е мястото, където сервалите са пригодени за живот най-добре. Обикновено предпочитат местности, обрасли с висока трева и тръстика в близост до река, блато, езеро или друг източник на вода. Това определя разпространението му на една обширна територия, характерна обаче с различни типове местообитания. Срещат се на надморска височина до 3000 m. Въпреки че предпочита на територията си да има постоянен източник на вода, сервалът рядко е наблюдаван да обитава и полупустинни местности в Югозападна Африка, Етиопия и Сомалия. Сервалът може да бъде открит както на високи алпийски пасища до 3200 метра в Етиопия 3800 метра в Кения, така и край пътища и тревисти местности в близост до гъсти гори. Поради характера на местообитанията в Северна Африка се среща от полупустинни местности до средиземноморски гори, обрасли с корков дъб. Сервалът е вид, толерантен към урбанизацията и добре се приспособява към условията на развитие на селското стопанство, което от своя страна насърчава увеличаване на числеността на гризачите. Унищожаването на тропическите гори и превръщането им в савана вероятно действа благоприятно на усвояването на нови ареали от вида.
Етимология на името Ранните европейски изследователи се сблъскват с животни, които много напомнят на видове, населяващи родните им земи и им дават същите имена. Подобно нещо се случва и с името на сервала. Предполага се, че то идва от португалското „lobo-cerval“Sunquist 2002, стр. 141.. Това е едно от имената, с което изследователите наричат местния рис в Португалия. В съвременните езици името навлиза през френски. Изразът „lobo-cerval“ от своя страна има латински произход. „Lupus cervarius“ в буквален превод означава „еленски вълк“, „вълк, който ловува елени“.
Сред местните народи сервалът е наричан по различен начин. На африканс името му е „tierboskat“, на амхарски в Етиопия се нарича „aner“, на тамазигт е „amich boudrar“, „ouchiak zilagla“, на ниянджа в Малави се нарича „njuzi“, на койсан в Ботсвана и Намибия е „!’Hòm!a“. В Сомалия се нарича „muq shabeel“, „dumad xabashi“, „shabeel adari“, „shabeel yer“,Nowell 1996, стр. 21. на суахили е „mondo“.
Класификация Съществуват различни методи за систематика на представителите на семейство Котки. Използват се морфологични, поведенчески и генетични особености на видовете. Изследователите класифицират котките по отношение на издаваните звуци, разположението на зеницата, възможните кръстосвания с други видове, кариотипа и по-задълбочения анализ на ДНК. В резултат на всичко това семейство котки има от 36 до 39 вида според различните автори.
Род Leptailurus невинаги е бил отделян в настоящото семейство Котки. Първоначално видът сервал е класифициран с името Felis serval (Scheber, 1776) в род Felis. С това име остава до 1993 години, при което е отделен и в монотипен род, но и днес то се употребява от лаици. Пръв Николай Северцов (1858) отделя сервала в нов таксономичен род. Според класификациите на Северцов (1858), Гроувс (1982) и McKenna & Bell (1997) Leptailurus представлява подрод в род Felis. Друг нерешен проблем е изясняването на връзките на род Leptailurus с други групи от семейството. Според класификацията на Поукък (1917) родът е поставен в близост до леопардовите котки,Pocock, R. I. 1917a. The classification of the existing Felidae. Annals and Magazine of Natural History, ser. 8, 20:329 – 350 докато в класификациите на Weigel (1961), Hemmer (1978) и Bininda-Emonds et al. (1999) се подчертава близостта му с видовете от родовете Felis, Lynx и Caracal. Според Salles (1992) родът е групиран в близост до Леопардовата котка а при Johnson & O'Brien (1997) както и при Mattern & McLennan (2000) близостта е с Caracal и Profelis.
Според таксономията на Wozencraft (1993) представителите на семейството са разделени в 11 линии. Тази таксономия е приета от Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора. Сервалът образува самостоятелна линия близка до тази на каракала и африканската златна котка. Хромозомен анализ в институт в Мериленд през 2006 г. показва близкото родство на сервала с останалите два вида. Последващата публикация на филогенетичното дърво на котките (O'Brien & Johnson 2007), обединява сервала и каракала в обща линия.
Друг дискусионен въпрос е броят на подвидовете на сервала. Съществуват два различни типа при оцветяването на козината сред котките от вида. По-често срещани са представителите с големи петна по тялото, черни ивици по врата и гърба и ивици по крайниците, наподобяващи на гривна. По-редки са представителите с малки и сравнително бледи петна, които често са оприличавани на лунички. Същите могат и да нямат черни ивици по крайниците. Тази разлика при оцветяването е и причина двата типа да бъдат описани като два вида в класификацията на Поукък (1907). Петнистите представители били наречени с досегашно име сервал, а на бледопетнистите е дадено името сервалин (Felis brachyuran Wagner, 1841)Nowell 1996, стр. 21 – 22.. Още същата година класификацията е ревизирана и сервалинът е включен като подвид на номинантния вид сервал. Като доказателство, че сервалинът е от същия вид служи и фактът, че през 1915 г. местен жител на Сиера Леоне открива две котенца. Едното било сервалин, а другото сервал. Според очевидеца и двете малки били взети от едно котило на сервалBurton 2002, стр. 2326.. По-късно е установено, че бледопетнистите подвидове обитават райони с гъста растителност и гори, докато останалите голямопетнисти представители са обитатели на саваната. Според класификацията на Allen (1939) подвидовете на сервала са 17. От тях 14 подвида са с големи и ярки петна и ивици, а останалите три са с малки петна и без ивици. Класификацията на Smithers (1978) описва шест подвида и се основава на местоположението на представителите в Африка, а тази на Wilson & Reeder (2005) описва 18 подвида. Съществуват различни класификации на вида като различните автори описват от 6 до 24 подвида.