Васил Колевски

Васил Ламбрев Колевски е български литературовед, доктор на филологическите науки.

Биография Роден е на 6 март 1925 г. в село Яврово, Станимашко, област Пловдив. Завършва прогимназия в родното си село, а гимназия през 1945 г. в Асеновград. През 1943 г. става член на РМС (Работнически младежки съюз). От октомври 1945 до април 1946 г. работи в околийския комитет на РМС в гр. Девин. През 1946 – 1948 изкарва военна служба в НШЗО (Народна школа за запасни офицери) в град София.

През 1948 – 1951 г. завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалности руска и българска филология. През 1952 – 1955 г. е аспирант по руска литература в Московския държавен университет „Михаил Ломоносов“. Там защитава дисертация върху Маяковски.

От 1955 до 1964 г. работи като сътрудник на ЦК на БКП по въпросите на художествената литература. В периода 1964 – 1968 г. е ректор на ВИТИЗ и преподавател по съветска литература в същия институт. След 1964 г. е старши научен сътрудник в Института за литература при БАН, където през 1972 г. е избран за професор. През 1968 г. защитава в Института за световна литература в Москва докторска дисертация с книгата си „Патосът на октомври, Съветската литература в българския пролетарски и антифашистки печат през 1917 – 1943“ (С., изд. на БАН, 1967). През 1975 г. е назначен за директор на Института по руски език и литература при БАН до 1977 година, когато институтът се закрива.

Член е на Съюза на българските писатели.Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 15 юни 2026 г.

През 1990 г. се пенсионира като професор в Литературния институт при БАН.

Колевски е член на БКП (БСП) от 1949 г. Взема активно участие в литературния и обществения живот.

Редактор, а по-късно и главен редактор на списание „Болгарская русистика“; председател на Дружеството на русистите в България и вицепрезидент на МАПРЯЛ (Международна асоциация на преподавателите по руски език и литература); в продължение на 15 години — заместник главен редактор на списание „Пламък“; редактор е на вестник „Мисъл“ от създаването му.

Умира на 93-годишна възраст на 25 май 2018 г.„Прощаване с проф. Васил Колевски“, в. „Дума“, бр. 100, 28 май 2018 г.

Творчество Автор е на 34 книги и на повече от 800 публикации на български, руски, немски и други езици. Трудовете му са посветени на проблемите в българската и руската литература; българо-руските културни и литературни взаимоотношения; литературната теория; литературата и обществения живот и др.

Превел е от руски историята на древните българи от Бахши Иман – „Джагфар тарихи“ (Историята на Джагфар), както и комедията на Владимир Маяковски „Баня“. Именно с постановката на тази комедия се открива новосъздаденият тогава Сатиричен театър „Сълза и смях“.

Награди и отличия

Димитровска награда; кавалер на ордена на СССР „Дружба народов“ и на медала „А. С. Пушкин“; награда на Съюза на българските писатели; награда „Вапцаров“; награда „Найден Геров“ на Дружеството на русистите в България и др.

Библиография На руски език „Поэма Маяковского „Хорошо“, С., изд. БАН, 1958; „В. И. Ленин и художественная литература“, М., „Художественная литература“, 1972; „Социалистический реализм. Теория и творчество“, С., изд. БАН, 1985.

На български език „Патосът на живота, патос на литературата“, С., изд. „Български писател“, 1961; „Литература на свободата“, С., изд. „Български писател“, 1969; второ издание 1983; „Литературната критика за Христо Смирненски“, С., изд. „Български писател“, 1964; второ издание 1978; „РЛФ – Борец за партийна литература“, С., изд. БАН, 1964; „Ленин и художествената литература“, С., изд. „Наука и изкуство“, 1970; „Идеологическа диверсия в литературата и изкуството“; С., изд. „Партиздат“, 1971; „Глас и съвест на епохата“, С., изд. „Христо Ботев“, 2000; „Литература партийна, народна“, С., изд. „Български писател“, 1975; „Един е лозунгът“, С., изд. "Просвета, 1977; „Огнярът-поет“, С., изд. „Народна младеж“, 1979; второ издание 1982; трето издание 1989; „Живот и литература“, С., изд. „Български писател“, 1981; „Слово съветско“, Пл., изд. „Хр. Г.Данов“, 1986; „Нашият Пушкин“, С., изд. „Христо Ботев“, 1989; „Глас и съвест на епохата“, С., изд. „Христо Ботев“, 2000; „Корени на българщината“, С., изд. „Сибия“, 2004;Борис Данков, „Безапелационният Васил Колевски“, отзив във в. „Дума“, 5 март 2005 г. „Явровската „Света Богородица“, С., изд. „Анубис“, 2007; „Само един живот“, Ш., изд. „Славчо Николов и сие“, 2009; „Син на Родопа“, В. Т., изд. „Абагар“, 2010;Велин Георгиев, „Синове на Родопа“, отзив във в. „Дума“, бр. 132, 12 юни 2010 г.Крум Василев, „Достойна книга за достоен българин“ , отзив във в. „Нова Зора“, бр. 14, 2011 г. „Зърна от истината – Български писатели за българите мохамедани“, С., изд. „Тангра“, 2015.

Източници

Външни препратки От и за Васил Колевски в Своден каталог НАБИС - национален каталог на академичните библиотеки в България Статии на Васил Колевски в сп. „Литературна мисъл“ „Дъщерята на Клио“ (за документалния филм „Дъщерята на Клио“, посветен на Вера Мутафчиева) , в. „Нова Зора“, бр. 15, 17 април 2007 г.

Категория:Български литературни критици Категория:Български преводачи Категория:Преводачи от руски език Категория:Възпитаници на Факултета по славянски филологии на Софийския университет Категория:Възпитаници на Московския университет Категория:Ректори на НАТФИЗ Категория:Учени от БАН Категория:Членове на БКП Категория:Родени в област Пловдив Категория:Починали в София