Скородитът e минерал от варисцитовата група, представляващ воден арсенат на желязото с химическа формула Fe(AsO4).2H2O. Образува се при окисляване на арсенови минерали, най-често на арсенопирит.Тодор Тодоров - „Речник на скъпоценните камъни“/изд. „Просвета“/София/1994/стр.174 Съотношението на химичните елементи в състава му е 24,20% желязо, 32,46% арсен, 1,75% водород и 41,59% кислород. Съдържа Fe2O3 - 34,60%, As2O5 - 49,79% и H2O (вода) - 15,61%.Mineral Data - Scorodite
Морфология Скородитът е повсеместно разпространен като вторичен минерал, получен вследствие на окисляване на желязосъдържащи минерални структури. Макар и рядко се среща и като първичен минерал в хидротермални находища. Кристалите му обикновено са дипирамидални, понякога комбинирани с призми или по-рядко — изцяло призматични. Най-често се среща във вид на плътна землиста маса, понякога като дребнокристални люспи, сферолити, дребнокристални друзи и много рядко — във вид на влакнести агрегати.Большая советская энциклопедия
Името на минерала произлиза от гръцката дума за чесън σκόρδο (скордо), тъй като при удар или нагряване излъчва миризма на чесън.
Структура Структурата му е изградена от тетраедрична група AsO4- и Fe3+ катиони, обкръжени октаедрично от четири кислорода и две водни молекули, като всеки октаедър е свързан с върховете си с четири съседни тетраедрични групи. Структурата му може да се представи като вериги от октаедри и тетраедри, съставящи скелетната му конструкция.Иван Костов – „Минералогия“/изд. „Техника“/София/1993/стр.552
Физически характеристики Цвят — зелен, синьо-зелен, сив, сиво-зелен, син, жълто-кафяв, почти безцветен, виолетовВсе о геологии - Скородит Цвят на чертата — зелено-бяла Прозрачност — прозрачен до полупрозраченMineral Gallery - The Mineral Scorodite Блясък — близък до диамантен, стъклен Твърдост по скалата на Моос — 3,5-4,0 Плътност — 3,1-3,3 gr/cm3 Радиоактивност — 0 Цепителност — несъвършена по (201), едва забележима по (001) и (100) Молекулно тегло — 230,80 Луминесценция — няма
Кристалографски свойства Кристална структура — орторомбична, дипирамидална 2m/2m/2m Сингония — орторомбична Лом — мидест
Други характеристики Група — варисцитова Типични примеси — Al IMA статус — действителен, описан преди 1959 г. Свързани минерали — арсенопирит, лимонит, адамит, оливенит, арсеносидерит Година на откриване — 1818 Произход на името — от гръцки — чесън (σκόρδο)
Употреба Цветът на скородита може да бъде разнообразен, но той е известен и харесван главно заради яркозелените си и сини разновидности. Кристалите, които са прозрачни, ярко оцветени, сини с червени и виолетови отблясъци, се използват като декоративни скъпоценни камъни. Наподобяват цоизитовата разновидност на танзанита.
В САЩ от скородита чрез евтино производство се добива арсениев калцит, препарат с широко приложение в селското стопанство за борба с вредителите по памучните насаждения. В Русия се използва за борба със скакалците и други селскостопански вредители.
Находища Основните находища на скородит се намират в Танзания и в мините в Tsumeb, Намибия. Минералът се добива още в мини в Мексико (Мапими и Zacatecas), Гърция (Лаврион), Бразилия (Ouro Preto и Minas Gerais), Англия (Корнуол), САЩ (Онтарио, Калифорния). Минералът се среща на няколко места в Русия — Южен Урал (Кочкарское), източното Задбайкалие (Запокровское, Читинска област). В Германия се експлоатират находищата в провинция Рейнланд-Пфалц и Саксония, а в Австрия — във федерална провинция Каринтия. В планините Карамазар в Таджикистан и в Брич-Мула, североизточно от Ташкент са открити големи количества скородит както във вид на плътна зърнеста маса, така и под формата на скритокристалинни слепени образувания с восъчен блясък и различен цвят — бял, зелен и различни нюанси на кафяво и черно. Находища на скородит има и в Казахстан.
В България находища на скородит няма, но в Родопите са открити отделни екземпляри, ползвани само като минералогически експонати.
Източници
Категория:Минерали на желязото Категория:Арсенатни минерали Категория:Орторомбични минерали