Георги Якимов Киселинов () е български и югославски филолог, книжовник, фолклорист и учител, български опълченец.
Биография
Георги Киселинов е роден на 3 (16) май 1888 година в Охрид, тогава в Османската империя. Завършва българско начално училище и прогимназия в родния си град, където сред учителите му са Лев Огненов, Антон Кецкаров, Иван Нелчинов и Владимир Бояджиев. Учи в Битолската българска класическа гимназия в периода 1903 – 1907 година.
От 1907 до 1909 година е учител в българските прогимназии в Хрупища и Костур, откогато е първата му публикация „Географско описание на град Хрупища“, отпечатана в екзархийския вестник „Вести“, Цариград. Следва и завършва руска филология в Историко-филологическия факултет на Одеския университет (1909 – 1915). Като студент в Одеса издава списание „Театър и танци“ (1911), а след това участва в издаването на „К свету“ и „Славянский юг“ (1912).
При вестта за началото на Балканската война прекъсва следването за да се включи през 1912 – 1913 г. като доброволец в Македоно-одринското опълчение, в щаба на неговата Четвърта битолска дружина. Награден с орден за храброст IV степен през 1913 г.
През 1917 година завършва Школата за запасни офицери. Участва в Първата световна война.
След Първата световна война се връща в родния край и става гимназиален учител. Властта на Кралска Югославия го мести постоянно от Охрид в Подгорица, Ресен, Сента, Алексинац, Биело поле, Плевля, Чуприя, Скопие, Сомбор, Велика Кикинда, и отново в Биело поле и Подгорица.
В междувоенния период Киселинов е автор на многобройни фолклористични и литературни публикации. Подготвя за печат граматики на сръбски език, които са одобрени от министерство на просветата в Белград през 1940 г., но остават неотпечатани поради разпада на Кралство Югославия през Втората световна война. Особено значение има книжовната му дейност като издател на скопското списание „Луч“ (1937 – 1938), в което се публикуват редица материали на местни македонски диалекти. Киселинов е основният двигател на редакцията на списанието. Така например Киселинов критикува сръбския филолог Миливое Павлович, че е възприел тезата на Александър Белич за „македонски строщокавски диалекти“, и че не признава, че промените в македонския диалект са „негови органически особености, чрез които той от синтетичен е станал аналитичен, както това е с българския език“. В списанието Киселинов публикува и много български народни песни и приказки от Ресенско и Охридско. След забраната на списанието, Киселинов е преместен от Скопие в Подгорица.
По време на българското управление на Вардарска Македония е директор на женската (1941 – 1943) и учител в мъжката гимназия в Скопие (1943 – 1944). Председател на Скопското македоно-одринско опълченско дружество. Награден е с медал със зелена лента за участието си в Първата световна война. Член на Македонския научен институт от 1942 г. Издава спомени за участието си в Македоно-одринското опълчение, както и редица публицистични и фолклорни материали, в които открито декларира българските си народностни чувства.
След войната подготвя за печат „Кратка македонска граматика“ (25 октомври 1944) и участва в Първата езикова комисия на АСНОМ (27 ноември – 4 декември 1944). Заради заеманите позиции против сърбизирането на македонската езикова норма и безспорния си авторитет той е репресиран от новите югославски власти и е отстранен от научна работа. Въпреки интелектуалните си способности не е допуснат да преподава в Скопския университет, а името му е заличавано от книгите, които той превежда или редактира. Главният кодификатор на новия официален македонски език Блаже Конески е един от главните му гонители.
На 1 януари 1945 година в първия брой на новото хумористично списание „Остен“ на първа страница е публикувана и карикатура с изображенията на „Св. св. св. равноапостоли и азбукоположители Кирил и Методи и Георги Нови“. Карикатурата е по идея на Конески и осмива участието на Георги Киселинов езиковедската комисия, като е показан с книга, на която е изписана буквата „Ъ“. По това време Киселинов е в Скопския затвор и в началото на януари 1945 година, след като е пребит от надзирател, който е видял карикатурата, изпада в кома и по чудо остава жив.
Редица написани и предложени от него произведения са отхвърлени за печат. Едва през 1956 г. е публикувана една учебна македонска граматика и посмъртно през 1962 г. – кратка руска граматика.
Работи като преводач в издателствата „Култура“ и „Просветно дело“ (1945 – 1947), като учител в икономическия техникум (1947 – 1948) и в средното медицинско училище (1948 – 1950) в Скопие. В края на живота си е редови библиотекар в ректората на Скопския университет (1950 – 1952) и в Народната и университетска библиотека „Свети Климент Охридски“ в Скопие (1952 – 1961).
Съчинения Народне умотворине из Јужне Србије (1925) Охридско-преспанска лира (1925) Народне љубавне песме из Битоља (1929) Стари српски рукописи у Бијелом Пољу (1930) Кузман Капидан (1938) Подвизитѣ на македоно-одринци презъ 1912-1913 година (Лични спомени и впечатления на доброволецъ отъ IV Битолска дружина) (1943) Македонски народни приказки (1944) Македонска граматика: за VI одделение и II клас (1956) Кратка руска граматика (1962) "Писма из Турско (за посрещането на Петър Чаулев в Охрид)", публикувано във в-к "Камбана", год. I, бр. 298, София, 19 август 1908 година
Вижте също Иван Киселинов Никола Киселинов
Външни препратки Кратка македонска граматика в Scribd
Източници Ристески, Стојан. Една необјавена македонска граматика од 1944 година од Ѓорѓи Киселинов. Охрид, 1991. Македонска енциклопедија. Скопје, 2009, т. I, 693.
Бележки
Категория:Български езиковеди Категория:Български фолклористи от Македония Категория:Български учени от Македония Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Членове на Македонския научен институт Категория:Македоно-одрински опълченци Категория:Възпитаници на Битолската българска класическа гимназия Категория:Възпитаници на Одеския национален университет Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Репресирани от комунистическия режим в Югославия Категория:Родени в Охрид Категория:Български офицери от Македония Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Починали в Скопие Категория:Учители в Плевленската сръбска гимназия Категория:Български подпоручици