Транспортният снабдителен кораб (ТСК) () е многофункционален космически кораб, разработен за доставка на екипаж и товари на орбиталната пилотирана станция с военно предназначение „Алмаз“ и има възвръщаем на Земята модул (с резултатите от изследванията). Освен това, ТСК се скачва с гражданските орбитални станции от типа „Салют“, а в модифициран вид, като научни модули, – към орбиталната станция „Мир“ и Международната космическа станция.
Устройство на кораба ТСК се състои от две части: възвръщаем апарат (ВА) и функционално-товарен блок (ФТБ), всеки от които има възможност да осъществи автономен полет.
Функционален-товарен блок ФТБ се състои от секции с различен диаметър. Отпред, в зоната на малкия (2,9 m) диаметър е закрепен възвръщаемият апарат, отзад отсека има разширение, образувано от два конуса с максимален диаметър 4,1 m. В опашната част на ТСК е разположен активният скачващ агрегат, специално приспосоен за скачване на обекти с маса от по 20 000 kg. В предната част на блока са се намирали два двигателя за корекция (11Д442) с тяга от по 447 кгс. Двигателите можели да се включват до 100 пъти; ресурсът им бил 2600 сек. Горивото е разположено в осем цилиндрични резервоара на външната повърхност на ФТБ. Там са разположени и основните агрегати на двигателната установка (ДУ), двигателите за ориентация и стабилизация, антени и датчици, радиаторите на системата за терморегулиране.
Възвръщаем апарат (ВА) По външен вид ВА много прилича на спускаемите апарати на космическите кораби „Джемини“ и „Аполо“ и е със следните характеристики: Маса на старта: около 7300 kg; Максимална дължина (пълна): 10,3 m; Максимален диаметър: 2,79 m; Маса на орбита: повече от 4 80 kg, при спускане – около 3,8 т; Жилищен обем на ВА: 3,5 m3; Маса на възвръщаемия товар: до 50 kg (с екипажа), без екипажа – 500 кг; Време на автономен полет на ВА в орбите: 3 часа; Максимално време за намиране на екипажа във ВА: 31 час;
Топлозащитата на ВА се състои от дънен полусферичен сегмент (челен екран), странична топлозащита, сегмент на носовия отсек. Топлозащитното покритие е изпълнено с тъкан от силициев диоксид, импрегнирана с фенолформалдехидна смола. При нагряване смолата се изпарява и газообразния продукт пиролиза блокира притока на топлина. След завръщане топлозащитата е възможно да се възстанови и използва отново (до 10 пъти). На дъното на ВА е направен люк с диаметър 550 mm за достъп на екипажа до ФТБ.
На дъното на ВА е поместен отсекът със системата за жизнеобезпечение. В горната част на кабината е разположен носовия отсек (НО) с реактивната система за управление (РСУ) на кацането, парашутната и някои други системи. Управлението на ориентацията на апарата на орбита и при спускане в атмосферата става с РСУ.
Мисии Име Tип ИндексGRAU Производственномер Изстрелян Предназначен Край на мисиятаКосмос 929TСК-111F72161 – 0117 юли 1977Безпилотен тест на кораба2 февруари 1978TСK11F72162 – 01Умален моделКосмос 1267TСK-211F72163 – 0125 април 1981Безпилотен тест на кораба, скачване със Салют-629 юли 1982Космос 1443TСK-311F72164 – 012 март 1983Модул на станцията Салют-719 септември 1983Космос 1686TСK-411F72165 – 0127 септември 1985Mодул на станцията Салют-77 февруари 1991модул Kвант-1FSB11F77166 – 0131 март 1987Модул на станцията Mир25 май 1988ПолюсFSB11F77167 – 0115 май 1987Грешка при стартаМодул 37KPFSB11F77168 – 01ОтмененМодул 37KTFSB11F77169 – 01ОтмененKвант-277KSD11F77D171 – 0126 ноември 1989Mодул на станцията Mир23 март 2001Kристал77KST11F77T172 – 0131 май 1990Mодул на станцията Mир23 април 2001Спектър77KSO11F77O173 – 0120 май 1995Mодул на станцията Mир23 април 2001Природа77KSI11F77I174 – 0123 април 1996Mодул на станцията Mир23 април 2001Заря77KSM175 – 0120 ноември 1998Mодул на МКСактивенНаукапредстоиMодул на МКС
Галерия TСK базов кораб и производни на него кораби и модули.
Източници
Външни препратки „Другия кораб“, НК юли 2002 „Другия кораб, продължение“, НК септември 2002 „Другия кораб, край“, НК март 2003
Категория:Програма Салют