„Световъртеж“ (), известен и под името „Шемет“, е американски игрален филм от 1958 г.; психологически трилър, режисиран от Алфред Хичкок. Сценарият на Алек Копел и Самюъл Тейлър се основава на едноименния роман на френския авторов тандем Боало-Нарсьожак (на френски: D'entre les Morts; български превод: „Шемет“) от 1954 г. Главните роли се изпълняват от Джеймс Стюарт, Ким Новак и Барбара Бел Гедес.

Филмът разказва историята на бивш детектив, Джон „Скоти“ Фъргюсън (Джеймс Стюарт), който се е пенсионирал след инцидент по време на работа, който му е причинил акрофобия (страх от височини) и световъртеж. Скоти бива нает от свой познат, Гавин Елстер (Том Хелмор), като личен разследващ полицай, да следи съпругата му, Маделин (Ким Новак), която се държи странно. Скоти приема това предложение, без да знае, че животът му ще се промени изцяло.

Филмът е заснет на различни локации из Сан Франциско, Калифорния, както и в студиото на „Парамаунт Пикчърс“ в Холивуд. Проектът задава началото на филмовия ефект, познат като „the vertigo effect” (ефект на световъртежа), постигнат чрез прилагане на доли зум – ефект вътре в камерата, който изкривява перспективата, за да симулира дезориентация.

„Световъртеж“ получава смесени рецензии след излъчването си, но все пак се превръща в един от емблематичните филми на Алфред Хичкок. През 1989 г. той е един от първите 25 филма, избрани от Библиотеката на Конгреса за съхранение в Националния филмов регистър на Съединените щати, тъй като са „културно, исторически или естетически значими“. Обявен е от Американския филмов институт за деветия най-велик американски филм за всички времена.

Сюжет

Джон Фъргюсън, с прякор Скоти, е бивш детектив, пенсиониран поради служебен инцидент, който му причинява страх от височини и световъртеж. В самото начало на филма, той се опитва да пребори своя страх от височини, чрез гледане от високо и качване на малка стълба в офиса на неговата бивша годеница, Марджъри „Мидж“ Ууд (Барбара Бел Гедес), която е дизайнер на дамско бельо. Тя предполага, че решението на проблема е силен емоционален шок.

Скоти получава предложение от свой познат от колежа, Гавин, да следи жена му, тъй като той е забелязал странно поведение от нея. Скоти се съгласява да следи Маделин и първото място, на което я наблюдава, е цветарски магазин, от който тя купува букет, след което се отправя към музея Легион на честта, където съзерцава картината Портрет на Карлота. В този момент зрителят забелязва поразителната прилика между жената на портрета и живата жена пред него, като камерата специално се спира върху прическите на двете жени и букетчетата в ръцете им.

Скоти разбира, че жената на портрета е Карлота Валдес, която се е самоубила преди години. След разговор с Гавин разбира, че съпругата му има прабаба на име Карлота и той се опасява, че нейния дух е обладал Мадели. Интересното в случая е, че Маделин няма представа за съществуването на тази жена. След това Скоти следва Маделин до Форт Пойнт, където тя се хвърля в морето, но той я спасява, което се оказва и момента, в който той се влюбва в нея.

Двамата прекарват доста време заедно и пътуват до родния град на Маделин, Сан Хуан Батиста, където двамата си признават, че са влюбени един в друг. Маделин изтичва в църквата и се качва на площадката на камбанарията по вита стълба, а Скоти я следва, но изпитва затруднения заради световъртежа си. Това забавя стъпките му и когато стига до площадката, вижда как Маделин пада през парапета и умира.

Смъртта на Маделин е обявена за самоубийство, но Скоти я преживява изключително тежко – диагностициран е с депресия и е изпратен в санаториум. Живее апатично, докато не вижда жена, която поразително прилича на Маделин и я последва в хотела ѝ. В разговора си с него, тя се представя като Джуди Бартън от Салина, Канзас. Двамата започват връзка, но Скоти, обсебен от идеята за Маделин, започва психически да тормози Джуди, като първо я обвинява в лъжа, а после я кара да се преобрази в някогашната му любима. Тя през цялото време твърди, че няма представа коя е Маделин, но една нейна огърлица, която Скоти е виждал на портрета на Карлота, издава тайната ѝ.

Двамата се озовават отново в църквата, на същата площадка, и Джуди признава, че Гавин ѝ е платил да се преструва на „обладаната“ Маделин и падането от камбанарията е било инсценирано. Тя е уплашена, защото Скоти е бесен, и му се моли да ѝ прости, но в този момент една монахиня се появява, предизвикана шума, от което Джуди се стряска и пада през парапета. Скоти гледа надолу към тялото на жената, но този път без да изпитва световъртеж.

Книгата срещу филма В двете произведения има значими разлики в сюжета, като най-забележимата е мястото на действието и имената на героите – в романа действието се развива във Франция, следователно имената на героите са френски, а във филма действието се развива в Сан Франциско. В романа, също така, действието е ситуирано в навечерието на Втората световна война, което е разкрито от разговорите между героите, докато във филма става ясно, че действието се развива през 50-те години. Друга разлика в двете произведения е героинята Мидж, която присъства само във филма.

Огърлицата от портрета и на врата на Джуди е същинското звено между книгата и филма. Въпреки всички разлики, Хичкок е запазил есенцията от сюжета на книгата. Запазен е трагедийният катарзис, а именно причината, поради която Скоти се излекува от световъртежа си.

В книгата намесата на Джуди в смъртта на Маделин не е разкрита до развръзката на сюжета. В сценария на филма Хичкок предлага тайната да бъде разкрита по-рано, за да може зрителите да станат свидетели на психическата дилема на Джуди. Първоначално Хичкок се колебаел дали да запази сцената с писането на писмото и решил да я премахне, но Хърбърт Колман, продуцент-сътрудник на филма, смятал, че премахването на сцената е грешка. Все пак накрая сцената е върната като част от финалния продукт по нареждане на Барни Балабан, ръководителя на „Парамаунт“.

Според Франсоа Трюфо романът е написан именно за да бъде филмиран от Хичкок. Нарсьожак отрича това да е било интенцията на писателския тандем. Въпреки това има сведения, че Парамаунт Пикчърс поръчва резюме на D’entre les morts през 1954 г., преди романът да е преведен на английски (това се случва през 1956 г.)

Актьорски състав АктьорРоляДжеймс СтюартДжон „Скоти“ ФъргюсънКим НовакМадлен Елстър / Джуди БартънБарбара Бел ГедесМарджъри „Мидж“ УудТом ХелморГавин ЕлстърЕлън Корбимениджър в хотелаХенри ДжоунскоронерРеймънд Бейлидокторът на СкотиКонстантин ШейнПоп Лейбъл (собственик на книжарница)

Камео на Алфред Хичкок Както в други свои филми, Хичкок прави обичайната си камео поява и в „Световъртеж“. В 11-та минута от филма режисьорът минава по улицата в сив костюм и с калъф за военен сигнален тромпет в дясната ръка, докато зрителят очаква да види Скоти, който отива да се срещне с Гавин на пристанището.

Теми, символи и интерпретации

В статията си Hitchcockian Sinthoms Славой Жижек обръща внимание на последователната поява на образни и други мотиви в редица филми на Хичкок, независимо от променящия се наративен контекст във всеки от тях. Като примери той посочва „жената, която знаеше твърде много“, „висящ във въздуха човек, хванат за нечия ръка“ и др. Такава героиня в „Световъртеж“ е Мидж, сексуално непривликателната за Фъргюсън жена с очила, която го превъзхожда интелектуално и прозира неща, останали скрити за него. Подобни на нея персонажи са д-р Питърсън (Ингрид Бергман) в „Омагьосаният“, малката сестра на Рут в „Непознати във влака“, която отгатва кой е убиецът (в ролята – Патриша Хичкок, дъщерята на режисьора, която ще изиграе сходна „очилата“ роля и в „Психо“ близо двайсет години по-късно, банковата служителка в "Набеденият виновен" и др.

В самото начало на „Световъртеж“ е и най-запомнящото се проявление на мотива за „висящия във въздуха, хванат за нечия ръка“, когато Скоти неволно става причина за смъртта на помагащия му полицай. Мотивът се появява първо в „Саботьор“ (Saboteur, 1942), във финалния епизод, разиграващ се върху факела на Статуята на Свободата, а после и в „Да хванеш крадец“, и в края на „Север-северозапад“. Жижек тълкува тези повторения като синтоми (sinthomes) – психоаналитично понятие на Жак Лакан, паронимично родеещо се със „симптом“ на Фройд, но концептуално оттласкващо се от него. Докато симптомът играе основна роля при анализа на неврозите, възникващи в резултат на (неосъществен) стремеж на индивида към удоволствие, Лакановият синтом, както пояснява в статията си Жижек, трябва да се схваща като „констелация (формула) на означаващото, която фиксира определена сърцевина на наслада, подобно на маниеризмите в живописта - характерни детайли, които упорстват и се повтарят, без да намекват за някакво общо значение“.

Спиралата има символен характер за филма и се появява на няколко места в него. В началните надписи, след като виждаме едър кадър на женско лице, се появяват множество повторителни спирали, които се свиват и разгръщат до безкрайност. Спиралата се появява и в средата на окото на жената от тези кадри. Тя има и своите съответствия във филма – витата стълба в църквата, кока на Маделин, Карлота и Джуди и спиралата, която излиза от окото на Маделин в съня на Скоти.

В монографичното си изследване върху филма „Световъртеж“ Чарлз Бар обозначава като основна тема на филма психологическата обсесия, в частност тази на Скоти към жените в живота му. Задълбоченият начин, по който Хичкок я представя обаче не предизвиква отвращение, а възхищение у зрителите.

Критици интерпретират „Световъртеж“ като „приказка за мъжката агресия и визуален контрол; като карта на женската Едипова траектория; като деконструкция на мъжката структура от женственост и мъжественост“.

Продукция Сценарий Трима сценаристи са замесени в работата по филма. Първоначално Хичкок наема Максуел Андерсън, с когото е работил над филма „Набеден за виновен“ (The wrong man), но отхвърля работата му. Чарлз Бар посчва като причина, че Андерсън е най-възрастен от тримата и е слабо обвързан с киното, бидейки сценарист на театрални пиеси и също така е работил върху сценария в отсъствието на Хичкок, който в това време е в чужбина.

Сценарият на Алек Копел също е бил незадоволителен за Хичкок"Obsessed with Vertigo", directed by Harrison Engle, documentary included on many DVD releases. Последният вариант е написан от Самюел А. Тейлър по записките на самия Хичкок. Една от добавките на Тейлър към сюжета е героинята Мидж. Алек Копел претендира за съ-авторство с Тейлър, който се опитва да получи цялата заслуга за сценария, като дори се свързва с Гилдията на сценаристите в Америка. Tq взима решението, че и двамата сценаристи имат заслуга за написването на сценария. Андерсън все пак остава извън надписите на филма.

Кастинг Ролята на Маделин е трябвало да бъде изиграна от Вера Майлс, която е участвала и в други проекти на Хичкок. По време на забавяне на продукцията, свързано със здравословни проблеми на Хичкок, Вера Майлс забременява и се налага да откаже ролята. Режисьорът отказва да отложи снимките и избира Ким Новак. Има отново период на забавяне, тъй като Ким Новак има други ангажименти и ваканция, отпусната ѝ от „Кълъмбия Пикчърс“, която поддържа договора ѝ. През това време Вера Майлс е родила и вече е свободна да поеме ролята, но Хичкок решава да запази Ким.

Заснемане