Арабските протести (също се употребяват термините Арабска пролет,Арабската пролет струва $75 млрд. на икономиките в районаИзмина година от началото на Арабската пролет Панара́бска револю́ция и Вели́ка ара́бска револю́цияСАЩ безгласно предават Близкия изток под контрола на ИранВеликата арабска националистическа революцияЪгъл на виждане: Великата арабска революция) са серия от демонстрации, протести и граждански войни в някои от арабските държави.Thousands in Yemen Protest Against the Government Протестите започват на 18 декември 2010 в Тунис, които са последвани от такива в Египет, в Алжир, в Йемен, в Бахрейн, в Либия и в Йордания.UPDATE 1-Egypt, Algeria, Jordan risk political unrest – S&P | ReutersInspired by Tunisia and Egypt, Yemenis join in anti-government protests С по-малка значимост протести протичат в Мавритания, Саудитска Арабия, Оман, Судан, Сирия, Ирак, Кувейт, Мароко и Западна Сахара.

От другите мюсюлмански страни (в които арабският не е официален език), вълнения обхващат Албания, Кот д'Ивоар, Сомалия, Джибути, Иран, Севернокипърската турска република, Сенегал и др.

Етимология Понятието „Арабска пролет“ е алюзия за революциите от 1848 в Европа, познати още под името „Пролетта на народите“ и Пражката пролет през 1968 г. Използва се от различните коментатори след Иракската война, които очаквали движение към демокрация.Krauthammer, Charles (21 март 2005): "The Arab Spring of 2005". The Seattle Times. Посетен на 7 юли 2013. Поради изборния успех на ислямистки партии, събитията стават известни още като „Ислямистка пролет“ или „Ислямистка зима“.The Atlantic: Muslim Protests: Has the US President, Barak Obama Helped Bring On an Anti-U.S. 'Islamist Spring'?, 23 септември 2012, Посетен на 30 ноември 2012Foreign Policy: Learning to Live With the Islamist Winter, 19 юли 2012, посетен на 30 ноември 2012

Дати на събитията в отделните страни

Начало на вълненията Страна Край на вълненията Вид на протестите Последствия Брой загинали 17 декември 2010 Тунис 14 януари 2011 Мохамед Буазизи се самозапалва Масови демонстрации; общонационален протест; нападения върху офиси и владения Сваляне на правителствотоПрезидентът Бен Али и семейството му бягат от страната на 14 януари 2011 г. 219Tunisia protests against Ben Ali left 200 dead, says UN, BBC, 1 февруари 2011. 28 декември 2010 Алжир 24 февруари 2011 Масови демонстрации Абделазиз Бутфлика обявява край на извънредното положение продължило 19 години (3 февруари 2011) 5 13 януари 2011 Либия 20 октомври 2011 Протести в цялата страна против корупцията и лошите жилищни условия, прераснали в гражданска война Правителството обещава подобряване на жилищните условия и проведеждане на реформи 6000Броят на загиналите в Либия достигна 6000 души 14 януари 2011 Йордания Малки протести Кралят Абдала II разпуска правителството на 1 февруари 2011 г. 0 17 януари 2011 Мавритания 17 януари 2011 Самозапалване 1 17 януари 2011 Судан Малки протести 1 17 януари 2011 Оман Протести, размирици 6english.aljazeera.net 18 януари 2011 Йемен Несъгласие на правителството с политиката на президентаМасови демонстрации Президентът Али Абдула Салех обявява, че няма да се кандидатира за втори срок (2 февруари 2011) 100В Йемене убиты 30 манифестантов 21 януари 2011 29 януари 2011 СамозапалванеДемонстрации Абдула бин Абдул Азис, кралят на Саудитска Арабия обещава да отдели 16 миллиарда долара за социални помощи 4 21 януари 2011 Албания Протести, размирици 3www.rian.ru 25 януари 2011 Египет 11 февруари 2011 Масови протести и въстание Смяна на правителството (29 януари 2011)Оставка на Хосни Мубарак от поста президента (11 февруари 2011)Лента.ру: Мубарак ушел в отставку 384время переворота в Египет загиват 384 человека 26 януари 2011 Самозапалване 1 28 януари 2011 Масови протести 0 20 февруари 2011 20 февруари 2011 Самозапалване, протестиRegion’s Protests Spread to Morocco – WSJ.com 0 1 февруари 2011 Джибути 1 февруари 2011 Малки мирни протести 1 4 февруари 2011 (официално протестите започват на 14 февруари) Протести, размирици Крал Хамад ибн Иса ал Халифа обявява че правителството ще изплати по 1000 динара на всяко семейство (11 февруари) 7Броя на жертвите на размириците достига седем души | В света | Лента новостей „РИА Новости“ 10 февруари 2011 Демонстрации 14 13 февруари 2011 Малки протести 5Somalia – Government Forces Fire on Demonstrators, Killing 5 – NYTimes.com 14 февруари 2011 Протести, размирици 2 18 февруари 2011 19 февруари 2011 Малки протести 0 18 февруари 2011 Самозапалване 0 26 февруари 2011 Западна Сахара Малки протести, размирици 2 27 февруари 2011 Малки протести 0 Общо загинали: 6695

Протести Тунис

На 17 декември 2010 година Мохамед Буазизи се самозапалва в Сиди Буазид като протест за това, че полицията конфискува плодовете и зеленчуците, които той продава на улицата. Самоубийството му предизвиква огромна вълна от протести на съпричастност срещу корупцията в страната, безработицата и полицейския произвол, цензурата на печата и огромното поскъпване на хранителните продукти. Протестите се превръщат във въстание, след като на 14 януари 2011 г. Бен Али, управлявал страната 23 години, напуска със самолет. Малко преди това правителството обявява бедствено положение, като не позволява на повече от трима души да се събират на едно място.

Съставя се преходно правителство, но протестите продължават. Конституционният съд нарежда да се назначат нови избори до 60 дни.

Действията на Буазизи отекват в региона: „Има огромен интерес. Египтяните последват примера на Тунис с голямо удоволствие, защото откриват огромни прилики между тяхното положение и това в Тунис.“

Алжир

На 29 декември схватки с полицията са обявени и в съседен Алжир, в република Алжир заради протести срещу липсата на жилища. Поне 53 души са ранени, а други 29 – арестувани. През януари 2011 г. заради увеличаването на цените на храните нови протести изригват по цялата страна за седмица. Като цяло, трима демонстратори са убити, повече от 800 души ранени, и поне 1100 – арестувани.

От 12 до 19 януари вълна на самоубиващи се залива страната, започваща с Мохамед Ауичия в Бордж Менайел, като протест срещу жилището на семейството му. На 13 януари Мохсен Бутерфиф се самозапалва след среща с кмета на Букадра в Тебеса, който не можел да му предложи работа и къща. Бутерфиф почива няколко дни по-късно, а около 100 младежи протестират след смъртта му, след което губернаторът на провинцията уволнява кмета. Поне десет други самоубийства са обявени до края на седмицата.

На 22 януари Обединението за култура и демокрация организира демонстрация за демократизация на Алжир. Явяват се 300 души, които са разбити от полицията, а 42 души са ранени.

Йордания

На 14 януари 2011 г. протести започват и в Аман, столицата на Йордания, Маан, Карак, Салт, Ирбид и други градове. Протестите, водени от търговски обединения и леви партии, идват след Петъчната молитва и искат оставката на правителството, водено от премиера Самир Рифай. На 21 януари 2011 г. 5000 души в Аман участват в най-големите протести дотогава.

Докато от основната опозиционна партия Фронт за ислямско действие заявяват, че за разлика от протестите в Египет и Тунис йорданската опозиция не настоява за смяна на управлението в кралството, а за политически реформи, то Мюсюлманското братство се обявява за продължаване на протестите.Йордания с нов премиер, Дарик радио, 1 февруари 2011

На 1 февруари правителството на Рифай подава оставка и за негов наследник от краля на Йордания е назначен Маруф Бахит. С обръщението си към новия министър-председател крал Абдулла II апелира за бързи и прозрачни мерки за истински политически реформи, общи реформи и подкрепящи действията в полза на демокрацията.

Египет

На 16 януари египетската лира спада на рекордни нива заради протестите. Протестите в Египет тогава също водят до собственик на ресторант – Абду Абдел-Монейм Джаафара, който се е самозапалил. На 18 януари двама други се самоубиват, един адвокат от Кайро и друг 25-годишен безработен в Александрия. Много египтяни създават страници във „Фейсбук“, искащи 25 януари – египетския „Национален ден на полицията“, да бъде ден на революцията срещу мъченията, бедността, корупцията и безработицата".

Потенциалният кандидат за изборите за президент в Египет през 2011 г. Мохамед Ел Барадей предупреждава за „експлозия в Тунизийски стил“ в страната.

Мавритания На 17 януари 2011 г. в столицата на Мавритания – Нуакшот се самозапалва мъж в знак на протест против режима на генерал Мохамед Абдел Азиз. Сутринта 43-годишния Якуб Дахуд спира автомобила си пред зданието на Сената, залива се в колата с леснозапалима течност и се подпалва. Полицията реагира бързо, човекът е изкаран от колата и закаран в болницата с тежки изгаряния по лицето и тялото. По сведения на журналисти няколко минути преди да се подпали Дахуд им позвънил и ги информирал за намеренията си. Той бил недоволен от политическата ситуация в страната и се обявил срещу управляващия режим. Генерал Мохамед Абдел Азиз взема властта в страната след военен преврат през август 2008 г. и е избран за президент на Ислямска Република Мавритания през юли 2009 г.

Сомалия На 13 февруари 2011 г. стотици млади хора участват в демонстрация в Могадишу, столицата на Сомалия, против временното федерално правителство на Сомалия, начело с президента Шейх Шариф Ахмед и ислямистката въстаническа групировка Харакат ал-Шабаб, начело с Шейх Ибрахим „ал Афгани“, която контролира по-голяма част от страната. Протестиращите заявяват, че протестите ще продължат докато не падне правителството като в Тунис и Египет. Седем души са арестувани. На 15 февруари силите, лоялни на федералното правителство, обстрелват протестиращите, в резултат на което загиват четирима и са ранени 11 демонстранти.

Мароко По „Фейсбук“ се призовават протести за 20 февруари. В този ден се провеждат мирни демонстрации в градовете на Мароко с искания за ограничаване властта на краля и приемане на програма за разрешаване на социалните проблеми.

Западна Сахара На 26 февруари 2011 година преминават протести в град Дахла. В резултат на вълненията загиват двама души, а около 100 са ранени.

Йемен

Протестите се появяват в много градове в северен и южен Йемен за няколко дни в средата на януари срещу правителствените цели да променят конституцията на Йемен, отказвайки целите като неадекватни, и срещу безработицата и икономическото състояние. Протести на 20 януари включват хиляди протестиращи в Та`из. Протестите в Аден са на 18, 19 и 20 януари. Автомобилни гуми са горени, пътища – блокирани, а поне седем души, войници и протестиращи, са ранени. Протести в Сана изглежда да отслабват на 20 януари. Два от протестите се появяват в университета на Сана с лозунг: „Напуснете преди да бъдете принудени да го направите“.

Лидерът на Йеменския събор за реформи – най-голямата опозиционна партия в Йемен – Мохамед ал-Сабри, казва: „Ние искаме конституционни изменения, но ние искаме изменения, които не водят до продължение на властта на управляващите и наследството на властта за децата им.“

Либия

През нощта на 15 февруари 2011 г. в либийския пристанищен град Бенгази става сблъсък между 500 – 600 протестиращи с полицията и поддръжниците на правителството. Повод за това става задържането на адвокат правозащитник. Според агенция Associated Press протестиращите скандирали антиправителствени лозунги и призовавали са оставката на премиер-министъра Багдади ал Махмуди. По същото време в столицата се организират митинги в подкрепа на М. Каддафи.

На 17 февруари 2011 г. 213 представители на интелигенцията поискали оставката на Кадафи, мирен преход в страната и непреследване на демонстрантите. В Ел Байда загиват четири души, а до края на деня – за 17 убити. Парламентът прекратява работа, а третия по големина град Ел Байда преминава напълно на страната на протестиращите.