Уилям Мартин Конуей () е английски изкуствовед, политик, картограф и алпинист.
Биография Произход и образование Роден е на 12 април 1856 година в Рочестър, Англия, в семейство на пастор. Завършва Тринити Колидж в Кеймбридж със специалност математика. Живо се интересува от дърворезба, гравьорство и старопечатни книги. През 1880 г., финансиран от библиотекаря на Университета в Кеймбридж Хенри Брадшоу, обикаля множество европейски страни и събира материали за дърворезбата в Холандия през XV век, като книгата му на тази тема излиза от печат през 1884.
Алпинизъм Още като студент през 1877 е избран за член на Кралския алпийски клуб (от 1902 до 1904 е негов президент) и извършва множество алпинистки катерения в Алпите. През 1881 издава „Наръчник...“ за алпийски катерения.
През 1892 възглавява алпинистка експедиция в Каракорум, спонсорирана от Кралското алпинистко дружество и Кралското географско дружество, която картира около 5180 км2 от планината, изкачва се по ледника Балторо и достига рекордна за това време височина от 23 000 фута (7010 м) в опит да покори връх Балторо Гангри (7312 м).
През 1896 – 1897 предприема експедиция на архипелага Шпицберген. През 1896 изследва п-ов Земя Норденшелд, разположена в западната част на остров Западен Шпицберген между заливите Ис фиорд на север и Белсун (с Ван Мейен фиорд) на юг. Пресича острова от запад на изток по 78º с.ш. до протока Стур фиорд. През 1897 изследва Земя Диксон в централната част на острова, а на запад от нея – платото Холтедал и Земя Оскар II (между Нур фиорд и протока Форлансунет).
През 1898 изследва хребета Кордилиера Реал, простиращ се на югоизток от езерото Титикака в Боливия и се изкачва на връх Илимани (6438 м). Същата година прави опит да покори връх Аконкагуа и прави проучвания в архипелага Огнена Земя. На световното изложение в Париж през 1900 получава златен медал за алпинистките си постижения, а през 1905 е награден с подобен медал от Кралското географско дружество за проведените изследвания.
Академична кариера От 1882 до 1885 е преподавател в Университета в Кеймбридж. В периода 1884 – 1887 е професор по изкуствознание в University College, Ливърпул, а през 1901 – 1904 – професор по изящни изкуства в Кеймбриджкия университет.
През 1895 е посветен в рицарско звание за постигнатите успехи в картирането на Каракорум.
Умира на 19 април 1936 година в Лондон на 80-годишна възраст.
Съчинения „Climbing and Exploration in the KaraKoram Himalayas“, 1894 „The Alps from End to End“, 1895 „The First Crossing of Spitsbergen“, 1897 „The Bolivian Andes“, 1901 „Aconcagua and Tierra Del Fuego: A Book of Climbing, Travel and Exploration“, 1902 „No Man's Land, a History of Spitsbergen from its discovery in 1596 to the beginning of the Scientific Exploration of the Country“, 1906 „Mountain Memories“, 1920
Източници
Магидович, И. П., История открытия и исследования Европы, М., 1970, стр. 319 – 320. Магидович, И. П., История открытия и исследования Центральной и Южной Америки, М., 1965, стр. 368.
Категория:Английски изследователи Категория:Изследователи на Азия Категория:Изследователи на Арктика Категория:Изследователи на Европа Категория:Изследователи на Южна Америка Категория:Британски политици Категория:Британски изкуствоведи Категория:Британски картографи Категория:Британски алпинисти Категория:Английски спортисти Категория:Възпитаници на Кеймбриджкия университет Категория:Починали в Лондон Категория:Учени в Кеймбриджкия университет