Политическата реч, още политическо слово и (в реториката) съвещателна реч, е сред основните типове речи, заедно със съдебната и тържествената. Това е реч, която има политическо съдържание или има политически контекст. Произнасяна е от оратор пред аудитория от слушатели.
Целта на политическата реч според Квинтилиан е да подтикне аудиторията да вземе определено решение по даден въпрос Michelle Ballif, Michael G. Moran, Classical rhetorics and rhetoricians: critical studies and sources, Greenwood Publishing Group, 2005, стр. 4 и за това политическите речи биват съответно убеждаващи или разубеждаващи. J. Fernandez Lopez, The Concept of Authority in the Institutio Oratoria, Book I, в Tellegen-Couperus, Quintilian and the law: the art of persuasion in law and politics, Leuven University Press, 2003 При Аристотел слушателите на съвещателната реч дори имат ролята на арбитри или съдии, които решават относно неща, които трябва да се направят или извършват в бъдеще. Квинтилиан обаче твърди, че този тип реч може да има също така отношение към миналото, като го разисква, напомня и т.н. Това включване на исторически събития от миналото в политическата реч, според Квинтилиан, може да има отношение към убеждаването за взимане на бъдещи решения.
Структура Според Квинтилиан политическата реч може да съдържа уводна част (proemium), но този увод трябва да бъде кратък, според него по-съществено за обсъждането на държавните въпроси е изложението на фактите (narratio).
Роля на оратора Квинтилиан определя ролята на оратора в политическата реч като изключително важна, той отнася тази значимост на оратора към неговия морал , в по-модерни интерпретации това бива разбирано така: „Добрият характер и политически ценности са основни за правилно, вярно и справедливо представяне на политическата реч, само процедурите и нормите не са сами по себе си достатъчни.“ Benedetto Fontana, Cary J. Nederman, Gary Remer, Talking democracy: historical perspectives on rhetoric and democracy, Penn State Press, 2004
История През периода на Деметрий от Фалерон се създава традиция на литературни (тоест фикционални) съвещателни речи Michelle Ballif, Michael G. Moran, Classical rhetorics and rhetoricians: critical studies and sources, Greenwood Publishing Group, 2005, стр. 122.
Реторика и демокрация Квинтилиан също така посочва, че при политическото слово аудиторията е разнородна, има разнообразие от слушатели и за това интерпретациите на слушаната реч са плуралистични. Според Квинтилиан политическа реч има само в случаите, когато има множество възможни решения на един въпрос, като ораторът съветва слушателите в избора между тях. Може да се каже, че основното място на политическата реч е парламентът, „и още повече, демократичният тип парламент, в който всяка свободна реч и съревнование между различни гледни точки и личности може да има място.“
Източници
Вижте също Ораторска реч Съвещателна демокрация
Допълнителна литература Реторика, съвещателна реторика и съвещателни аспекти на съвременното държавно устройство, Аристотел: Triadafilos Triadafilopoulos, Politics, Speech, and the Art of Persuasion: Toward an Aristotelian Conception of the Public Sphere, The Journal of Politics /Cambridge Journals/ (1999), 61: 741-757
* Реч