Касапкьой (, Синое, старо Casapchioi) е село в Румъния, община Саръюрт (Михай Витязу), окръг Кюстенджа (Констанца), Северна Добруджа.
История При селото се намира каменно-земленият ранно средновековен български укрепен лагер известен като Делул кале, разположен върху полуострова между езерата Головица и Змеица. Защитната линия с дължина 1476 m се състои от насип и ров, преграждащи основата на полуострова. Укреплението обхваща две стари каменни крепости.Петър Петров, Образуване на Българската държава, София, 1981, стр. 157
В XIX век Касапкьой е българско село. В 1832 година в селото са отворени българска църква и народно училище в което още тогава даскал Вичо Райнов преподава по Рибния буквар.Антон Борлаков, Народната просвета в Добруджа, в-к Добруджа, бр.1 стр. 2, Бабадаг, 27.06.1917. След Берлинския конгрес през 1879 година селото попада в Кралство Румъния.
Според данни в пресата през 1917 година жители на Касапкьой отправят писмо до министър-председателя на Царство България Теодор Теодоров, в което писмено изказват своето негодувание срещу опитите да се представи техният край като населен с небългарско мнозинство.Добруджа - издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България - Бабадаг, брой 05 от 06 юли 1917. стр.3 Запазени са сведения за дейността на училищната организация в Добруджа с протокол от 30 юли 1878, където се посочват имената на местни български първенци, натоварени с уреждането на българските училища в Бабадагското окръжие.Добруджа - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България - Бабадаг, брой 20 от 10 август 1917, стр.2 Запазени са и именната на десетки местни дарители на Народо-спомагателния фонд "Добруджа".Добруджа – вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България – Бабадаг, брой 15 от 30 юли 1917, стр.3 През 1918 година участникът в Научната експедиция в Добруджа Стилиян Чилингиров пише:
Българското население на Касапкьой се изселва в България по силата на подписаната през септември 1940 година Крайовска спогодба.
Личности Върбан Трошев, български учител и църковен певец, живял в селото около 1917 г.Добруджа - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България - Бабадаг, брой 20 от 10 август 1917, стр.2
Бележки
Категория:Села в окръг Кюстенджа