Цезар Антонович Кюи (; [Сеза́р Кюи]), с лично име по рождение Цезарий-Вениамин, е руски композитор от френско-литовски произход, музикален критик, член на „Могъщата петорка“ („Могучая кучка“) и фортификационен инженер.
Оставя следи в музиката, военните фортификации и обществения живот на Русия от XIX век.Школа жизни, познавательный журнал – Почему Цезаря Кюи современники называли генералом от музыки
Семейство Цезар Кюи е син на французин и литовска дворянка. Роден е на 18 януари 1835 г. във Вилнюс, днешната столица на Литва и е най-малкото от 5-те деца на семейството. Баща му Антон Леонардович Кюи е френски офицер от гвардията на Наполеон I. По време на похода на Наполеон в Русия е ранен при боевете под Смоленск и остава в страната. Преподавател е по френски в гимназията и е много музикален човек. Свири на пиано и орган и съчинява музика. Майка му Юлия Гуцевич произхожда от обедняло литовско дворянско семейство. Цезар Кюи има 3 братя и сестра. Най-големият му брат Александър става известен архитект.Funeral-SPB.ru – Кюи Цезарь Антонович
Ранни години Още от най-ранно детство Цезар Кюи показва забележителни музикални заложби. На 5-годишна възраст може да възпроизведе на пианото по слух чути и запомнени мелодии. Първите уроци по пиано малкият Цезар започва да получава на 10-годишна възраст вкъщи от баща си и сестра си, а по-късно се занимава с частни учители. Занимават го Герман и цигуларят Дио.Persona.ru – КЮИ Цезарь Антонович Учи в гимназията на град Вилнюс.
Първата му композиция, създадена под влиянието на Фредерик Шопен, е мазурка, написана на 14-годишна възраст по повод смъртта на един от учителите му в гимназията. Съчиняването на музика го увлича и мазурката е последвана от няколко наивно-подражателни ноктюрни, романси и увертюри. Въпреки че са по детски наивни, първите му творби предизвикват интереса на един от учителите му, който предава нотните записи на съчиненията му на полския композитор Станислав Монюшко, който по това време живее във Вилнюс. Той оценява дарбата на младежа и знаейки за незавидното финансово положение на семейството, започва да му преподава безплатни уроци по контрапункт и хармония, които продължават около половин година.
Инженерна кариера
Тези уроци се налага да бъдат прекратени, тъй като през 1851 г., по съвет на баща си, младият Кюи постъпва в Главното инженерно училище в Санкт Петербург.Иван Минчев – „120 бележити композитори“, второ издание/Издателство Музика/1984 г./стр.525-527 Завършва го през 1855 г. и веднага постъпва в петербургската Николаевска военно-инженерна академия. Като един от най-добрите ѝ випускници от 1857 г. получава чин поручик и остава в нея като преподавател по топография. Две години по-късно започва да преподава и фортификация, на която посвещава цялата си военна кариера. През 1875 г. получава званието полковник. По изрична молба на бившия му ученик ген. Михаил Скобелев участва в Руско-турската война от 1877 – 1878 година за освобождението на България и ръководи укрепването на руските позиции. Участва в укрепването им и под Истанбул, а след войната написва „Пътни бележки на инженерния офицер от театъра на военните действия в Европейска Турция“. Става голям военен теоретик и автор на известни трудове по фортификация. Благодарение на блестящата си работа по време на войната по руските и турски укрепления, през 1878 г. е назначен като професор в Петербургската инженерна академия. През същата година получава ръководството на още две катедри по фортификация към военни академии – на Генералния щаб и в Артилерийската военна академия. Автор е на капитални трудове по фортификация, а по негови учебници учат няколко поколения руски офицери. Статиите му по фортификация се публикуват зад граница, а известни чуждестранни специалисти поддържат кореспонденция с него и обсъждат новостите във военно-инженерното дело. Генерал Скобелев често се съветва с него по отношение на инженерното обезпечаване на боевете в пустинята при Ахал-Текинската военна експедиция. Като признание за заслугите му във военната сфера получава званието инженер-генерал, съответстващо по онова време на генерал-полковник. Поканен е да чете лекции по фортификация на престолонаследника и бъдещ император Николай II, както и на други членове на императорското семейство. Една от най-важните заслуги на Цезар Кюи като военен е съставянето на първата история на руската фортификация, която той включва и в програмата на академията.
Начало на музикалната кариера Най-ранните си романси Кюи написва около 1850 г. – „6 полски песни“, издадени в Москва през 1901 г. По текстове на Крилов написва и двата романса „Тайна“ и „Спи, мой приятелю“. Той е човек с голяма работоспособност. Успява да съчетае преподавателската си дейност със сериозни занимания по музика. През 1857 г. се запознава с бъдещия ръководител на „Могъщата петорка“ Милий Балакирев, който става негов приятел, наставник, съветник, критик и учител. Той го въвежда в кръга на професионални музиканти, част от които, както и самият Кюи, са военни. Негови близки приятели стават руските композитори Модест Мусоргски и Александър Даргомижки (1857), Николай Римски-Корсаков (1861), Александър Бородин (1864). Дружбата му с тях изиграва решаваща роля за развитието и изграждането му като музикант. Под тяхно влияние се запознава и обиква музиката на Глинка, увлича се от народното музикално творчество и започва сериозно да композира. Балакирев му помага главно в оркестрацията, която остава завинаги най-уязвимата част в творчеството на Кюи, а Даргомижки оказва влияние върху вокалния стил на младия композитор. Кюи е един от петимата основатели на кръжока „Могъщата петорка“, чиито принципи се изразяват в прилагането на народностното звучене в музикалните произведения и правдивото отразяване на реалния живот в тях. Създателите на кръжока Балакирев, Кюи, Бородин, Римски-Корсаков и Мусоргски продължават делото на Глинка и Даргомижки и създават творби, свързани с народното музикално изкуство. Всеки от тях носи ярка творческа индивидуалност и се изявява като новатор в оперната, симфоничната и камерна музика.The Five
През 1858 г. Цезар Кюи сключва брак с певицата Малвина Рафаиловна Бамберг, ученичка на Даргомижки. На нея той посвещава оркестрово скерцо F-dur за пиано с главна тема В, А, В, Е, G (буквите от нейната фамилия), изпълнено на 14 декември 1859 г. от симфоничния оркестър на Руското императорско музикално общество в Петербург. Това е и първото публично изпълнение на негова композиция. От този момент нататък негови произведения започват да се изпълняват освен в Русия и извън нейните граници.
Музикално творчество Кюи е доста плодовит композитор. Създава 14 опери, от които 4 детски, над 400 романса, миниатюри за цигулка и пиано, произведения за оркестър, камерни инструментални ансамбли, хорови и вокални ансамбли. Като композитор е свързан повече със западното музикално творчество на Романтизма, отколкото с руските национални традиции. Голямо влияние върху композициите му оказват немският композитор Роберт Шуман, отчасти полският Фредерик Шопен и френската оперна школа. От друга страна творчеството му е повлияно от Даргомижки и членовете на петорката, откъдето идва особеното му внимание към поетичния изказ и вокалните партии.Музыкальная энциклопедия – Кюи Ц. А.
Опери
През периода от 1856 до 1875 г. пише редица пиеси за пиано, романси и опери. Първата му опера е „Кавказки пленник“, над която работи през 1857 – 1858 г. по едноименната поема на Пушкин. Написана е като двуактна опера, а по-късно е преработена в триактна. През 1883 г. е поставена на сцената на Мариинския театър в Петербург, а през 1900 г. – и в Московската частна опера. Следва едноактната комична опера „Синът на мандарина“ по либрето на В. Крилов, написана през 1859 г. Операта първо е изпълнена като домашен спектакъл в дома на Кюи с участието на самия автор, жена му и Мусоргски в ролята на мандарина, а увертюрата е изпълнена на 4 ръце от Кюи и Балакирев. Публичното ѝ представяне става през 1878 г. в Клуба на художниците в Петербург.
Реформаторските идеи на Кюи и „Могъщата петорка“, като противовес на италианската оперна школа, намират израз в една от най-добрите му творби – „Уилям Ратклиф“ по драматичната балада на немския поет Хайнрих Хайне. Сюжетът на триактната опера е предложен от Балакирев, а върху музиката ѝ се усеща известно влияние на Даргомижки. Кюи започва работа по нея още през 1861 г. и я завършва през 1868 г. Операта се отличава с много добра разработка на вокалните партии, трактовката на хора и симфоничността на оркестровия съпровод и представлява един нов етап в развитието на руската опера, независимо от факта, че при нея липсва типичният руски характер. През 1869 г. е поставена в Мариинския театър на Петербург, но не е добре оценена от публиката, най-вероятно заради изпълнителите. Против тях протестира и самият автор, като в писмо до редакцията на „Санктпетербургски вестник“ призовава хората да не присъстват на премиерата на неговата опера. „Уилям Ратклиф“ се появява в репертоара на Московската частна опера чак 30 години след премиерата си.
Подобна съдба има и 4-актната му опера „Анджело“, създадена в периода 1871 – 1875 г. по сюжет на Виктор Юго и призната в наше време за най-сполучливата му оперна творба. Поставена през 1876 г. в Мариинския театър, операта издържа само няколко представления и е свалена от сцената. Играе се отново в същия театър през 1910 г. по повод 50-годишната творческа дейност на композитора. Голям успех произведението постига едва през 1901 г. на Московска сцена с постановка в Болшой театър. Двете опери изиграват прогресивна роля за установяване на оперно-драматичните концепции на „Могъщата петорка“ и се считат за най-добрите произведения на Цезар Кюи.
През 1871 г. Милий Балакирев изпада в тежка криза и се оттегля от музикалния живот и от ръководството на „Могъщата петорка“. Това обаче не прекъсва дейността на членовете на групата, а Цезар Кюи и останалите композитори продължават да творят музика. Към този период (1872 г.) се отнася и операта-балет „Млада“, създадена от всички членове на кръжока на Балакирев, в която първото действие е написано от Кюи, а останалите – от Римски-Корсаков, Мусоргски, Бородин, и Лудвиг Минкус. Операта не е поставена никъде и не е издадена в печатен вид.
През 1888 – 1889 написва операта „Флибустиер“ с руско заглавие „На море“ по френски текст на Жан Ришпен. Операта се играе без особен успех само в Париж, поставена на сцената на „Комеди франсез“ през 1894 г. По-късно, чак през 1908 г. е поставена и на руска сцена като студентски спектакъл на Московската консерватория.
Кюи продължава да отстоява принципите си в оперната композиция и при следващите си произведения, отдавайки явно предпочитание на кантилената. През 1898 г. завършва 4-актната си опера „Сарацинът“ по драмата на Александър Дюма-баща „Шарл VII при своите васали“ („Charles VII chez ses grands vasseaux“). Поставена е в Мариинския театър на Петербург през следващата година, а през 1902 – в Московската частна опера. През 1900 г. следва едноактната опера „Пир по време на чума“ по едноименната трагедия на Пушкин, а през 1903 г. – също едноактната „Госпожица Фифи“ по сюжет на Мопасан и сценична обработка на О. Метене. Двете произведения са изпълнени в Петербург и Москва. През 1901 г. създава операта „Матео Фалконе“ по едноименната новела на Проспер Мериме и либрето на В. А. Жуковски, която е поставена на Московска сцена.
След потушаването на революцията в Русия от 1905 г. в страната започват да се налагат различни модернистични направления и школи. Кюи обаче остава верен на реалистичния си подход в изкуството и не променя стила си на писане. През 1907 г. започва работа по операта „Капитанската дъщеря“ по едноименното произведение на Пушкин. Завършва я през 1909 г., а премиерата ѝ отново е в Мариинския театър през 1911 г. Две години по-късно е поставена и в Москва.