Месершмит Бф 110 ()Често се среща и обозначението Ме 110, но то е грешно, тъй като самолетът е проектиран преди Байерише Флугцойгверке да се преименува на Месершмит. Изтребителят никога не е получавал официалното обозначение „Ме“. е немски двуместен двумоторен тежък изтребител от периода на Втората световна война, разработен в средата на 1930-те г. от фирмата Байерише Флугцойгверке (Bayerische Flugzeugwerke, BFW). Многообещаващ в началото и ползващ се с личната подкрепа на Х. Гьоринг и Е. Удет, впоследствие този самолет до известна степен не оправдава възлаганите му очаквания, въпреки че в средата на войната е реализиран много успешно в амплоато на нощен изтребител.

Създаване Предпоставки През 20-те години на 20 век са разработени редица теории за водене на модерна война. Особено популярни стават доктрините на италианеца Дж. Дуе, американеца У. Мичъл и др. В тези теории се обръща особено внимание на ролята на тежките бомбардировачи – според своите идеолози те трябва чрез непрекъснати бомбардировки на промишлените центрове и градовете на противника да съкрушат икономическата му мощ и психически да сломят волята му за битка.

Логично възниква необходимостта и от тежък изтребител, който да придружава бомбардировачите над противниковата територия, охранявайки ги от атаките на вражеските изтребители. Същевременно този изтребител трябва да разузнава и при необходимост да разчиства пътя пред бомбардировъчните формации, както и да нанася удари по земни цели в противниковия тил.

В съответствие с тези теории в началото на 1930-те години в света са разработени няколко типа тежки изтребители – за първи може да се смята съветския АНТ-7, разработен през 1929 г.; той е последван от разработки като Potez 63 (Франция), YFM-1 Airacuda (САЩ), Letov Š 50 (Чехия), PZL-38 Wilk (Полша) и др.

Разработка Идеята за подобен тежък изтребител допада изключително много и на висшите военни кръгове в Нацистка Германия и в края на 1934 г. Имперското министерство на авиацията издава техническа спецификация за проект, наречен Кампфцерщьорер (Kampfzerstörer, букв. Боен (тежък) разрушител). Основните изисквания към новия самолет в нея са следните: Триместен целометален двумоторен моноплан с мощно оръдейно-картечно въоръжение и вътрешен бомбови отсек. Дълбоко проникване над противниковата територия и разчистване на въздушното пространство преди подхода на своите бомбардировачи. Съпровождане и непосредствено изтребително прикритие на бомбардировачите. Прехват и унищожаване на противниковите бомбардировачи. Възможност за нанасяне на бомбови удари по земни цели.

Техническото задание е спуснато до седем от най-големите авиопроизводителни фирми в Германия: AGO (Arado Flugzeugwerke), Dornier, Heinkel, Henschel, Gotha, Focke-Wulf и BWF. Изискванията, заложени в техническото задание се оказват сериозно предизвикателство за авиационните инженери – голямата далечина на полета, изискваща увеличен запас от гориво и наличието на бомби в тялото на самолета увеличават масата му, намалявайки скоростта и особено маневреността, която е едно от най-важните качества на изтребителя. В BWF първоначално се отказват от участие в конкурса, но В. Месершмит и инж. В. Ретел започват самостоятелна разработка на проекта. Те усилват бордовото въоръжение, но премахват възможността за вътрешно окачане на бомбите. Месершмит и Ретел разчитат единствено на подкрепата на близкия до фирмата Е. Удет, ползващ се с огромен авторитет в авиационните и военните кръгове на Германия.

През 1935 г. в RLM осъзнават техническата сложност на заданието и променят условията по него, като на базата на старата спецификация оформят и допълнително ново задание за скоростен бомбардировач. Удет осигурява на BWF получаването на поръчки за изготвянето на прототипи по двете задания и в резултат през 1936 г. се появяват прототипът на тежък изтребител Bf 110V-1 и прототипът на скоростен бомбардировач Bf 162V-1 (конкурсът за скоростен бомбардировач е спечелен от Junkers Ju 88).

От седемте фирми две представят само проекти, а три – летящи прототипи. Проектите са на AGO (Ar-225) и Gotha (т. нар. „Проект 3“). Летящите прототипи са на Henschel (Hs 124), Focke-Wulf (Fw 57) и BWF.

Първият полет на Bf 110V-1 е на 12 май 1936 г. Той е с перспективните двигатели Daimler-Benz DB 600A (910 hp/669.7 kW) и показва скорост по-висока дори от тази на първия прототип на основния немски изтребител Ме 109. На 24 октомври прави първи полет и вторият прототип Bf 110V-2, при който са отстранени недостатъците, проявили се при първия. Същевременно проектите на другите участници в конкурса са оценени като незадоволителни и Bf 110 е обявен за победител. Гьоринг и висшите военни кръгове в Германия дори настояват за незабавното започване на серийното му производство, но ненадеждната работа на двигателите DB 600A и очакването на по-модерните DB 601A, намиращи се във фаза на последни изпитания, го забавят.

Модификации и варианти. Развитие на самолета

Bf 110A Четири предсерийни машини (1937 – 1938 г.). Проблемите с двигателите Daimler-Benz DB 600A налагат смяната им с Junkers Jumo 210B (640 hp/471 kW) с двулопатно витло. В резултат скоростта на машината пада до 430 km/h.

Bf 110B Малка серия от 45 машини (1938 г.). Двигателите DB 601A все още не са влезли в серийно производство и затова са използвани Jumo 210G (680 hp/500 kW); променена е носовата част на самолета. Машините са предадени на новосъздадените бойни части (ZG – Zerstörergeschwader; Церсщьорергешвадер – Разрушителна ескадра), но са използвани основно като учебно-тренировъчни машини. Bf 110B-1 – тежък изтребител с въоръжение от 4 х 7.92-mm картечници MG 17 и 2 х 20-mm авиационни оръдия MG FF в носа. Bf 110B-2 – разузнавателен вариант, при който двете оръдия са премахнати, а на тяхно място е монтирана аерофотокамера. Bf 110B-3 – учебно-тренировъчен вариант; двете оръдия са премахнати, добавено е допълнително радиооборудване.

Bf 110C Първата масова серия на производство. Двигателят DB 601A (1100 hp/809.6 kW) влиза в серийно производство през декември 1938 г. и е използван за новата модификация. Подобрена е и аеродинамиката на машината, разработени са нови маслени радиатори и нови гликолови радиатори, които са поставени в обтекатели под полукрилата, усилена е задната част, а краищата на крилото са отсечени, вместо закръглени. Максималната скорост на самолета достига 557 km/h, а далечината на полета – 1100 km. След появата на тази серия, Messerschmitt Bf 110 става обект на мощна пропаганда от немска страна, но въпреки хвалебствията на министерството на Гьобелс, превърнало го в един от символите на Блицкрига, пилотите в бойните части недоволстват от ниската маневреност на машината.

Bf 110C-0 – десет предсерийни машини. Bf 110C-1 – тежък изтребител със стандартно въоръжение и нови двигатели. Bf 110C-2 – тежък изтребител с модернизирано радиооборудване. Bf 110C-3 – тежък изтребител; оръдията MG FF са заменени с MG FF/М. Bf 110C-4 – тежък изтребител; монтирана е бронева защита за екипажа. Bf 110C-4/B (Jabo A) – изтребител-бомбардировач (; Jabo). Възможност за външно окачване на две 250-kg бомби. Bf 110C-5 – разузнавателен вариант с новите двигатели; оръдията са премахнати, на тяхно място има аерофотокамера. Bf 110C-5N – разузнавателен вариант с двигатели DB-601N (1250 hp/919 kW). Bf 110C-6 – експериментален вариант на тежък изтребител; премахнати са двете 20-mm оръдия, вместо тях в подтелен контейнер е поставено едно 30-mm оръдие MK 101. Bf 110C-7 (Jabo) – изтребител-бомбардировач с двигатели DB-601N. Възможност за външно окачване на една 500-kg или две 250-kg бомби.

Bf 110D

След започването на кампанията срещу Норвегия, се оказва, че радиусът на действие на Bf 110 е малък и те трудно могат да оперират от базовите си летища, тъй като голямото разстояние намалява времето за пребиваване над целта и изтребителите не могат пълноценно да участват във въздушните боеве. Всички усилия на конструкторите са хвърлени в тази насока и скоро се появява вариантът Bf 110D. Това е модификация на Bf 110С с подфюзелажен конформен резервоар за 1200 l, наречен „Dackelbauch“ („Дакелов корем“). Първите модернизирани машини са приети на въоръжение в I./ZG 76 и скоро се появяват критики, касаещи намалялата маневреност и проблемите, които създава новият резервоар при откачането му след изразходване на горивото. Същевременно при продължителни полети няколко самолета изчезват над морето при неизяснени обстоятелства. В началото се смята, че причината е липсата на опит у екипажите за подобни полети, но специално проведено разследване показва, че поради дефектите при откачването и лошата вентилация на новите резервоари в тях се натрупват бензинови пари, които се самовъзпламеняват. „Дакеловият корем“ е премахнат и на негово място се появяват два подкрилни окачваеми резервоара от 900 l. Впоследствие се появява и вариант с резервоари от 300 l и възможност за носене на бомби, което превръща Bf 110D в изтребител-бомбардировач с голям радиус на действие. Bf 110D-0 – прототип на базата на С-3 за изпитания на резервоара „Dackelbauch“. Bf 110D-1/R1 – сериен вариант с подтелния резервоар „Dackelbauch“. Bf 110D-1/R2 – сериен вариант, при който подтелния резервоар е заменен с два подкрилни от по 900 l. Bf 110D-1/U1 – вариант като нощен изтребител с инфрачервен сензор Spanner-Anlage, засичащ топлината от изгорелите газове на бомбардировач на разстояние 300 m. Bf 110D-2 – вариант с два подкрилни резервоара от 300 l и възможност за носене на 500-kg бомба. Bf 110D-3 – вариант с удължена задна част, където е поместена гумена спасителна лодка. Машината е пригодена да използва окачваеми резервоари и от 300 l, и от 900 l, както и да носи 500-kg бомба.

Bf 110E

Предвижда се производството на Bf 110 да бъде преустановено в полза на новия „разрушител“ Messerschmitt Me 210, но постоянните проблеми, които съпътстват новата разработка, принуждават конструкторите да пристъпят към по-нататъшното модернизиране на Bf 110. Това е направено в средата на 1941 г. и в резултат се появява вариантът Bf 110Е, при който е усилена конструкцията, подобрена е броневата защита на екипажа, инсталирани са външни възли за окачване на 50-kg бомби и 300 l резервоари. Bf 110E-0 – предсериен вариант с двигатели DB 601А-1, външни възли за окачване на четири 50-kg бомби и 300 l резервоари, бордово въоръжение като при С-4. Bf 110E-1 – сериен вариант на модификацията. Bf 110E-1/U1 – вариант като нощен изтребител с инфрачервен сензор Spanner-Anlage. Bf 110E-1/U2 – развитие на Bf 110 E-1/U1; оборудвано е място за трети член на екипажа – оператор на инфрачервената система за откриване. Bf 110E-2 – вариант на D-3, включващ модернизациите по стандарта „Е“; двигатели DB 601N. Bf 110E-3 – разузнавателен вариант с повишена далечина на полета; премахнати са оръдията и бомбодържателите, монтирана е аерофотокамера Rb 50/30.

Bf 110F Непрекъснатите модернизации на самолета водят до нарастване на експлоатационната му маса, което влошава летателните му характеристики. Единственият изход е поставянето на по-мощни двигатели и Bf 110 е преработен под новите двигатели DB 601F. Тази модификация се появява почти веднага след предходната Bf 110E, като първоначално единствената разлика между тях са двигателите и затова известно време двата варианта са произвеждани паралелно. Bf 110F-1 – изтребител-бомбардировач с увеличена бронезащита за екипажа, възможност за носене на бомби от 50 до 500-kg от различен тип. Bf 110F-2 – тежък изтребител с повишена далечина на полета. Bf 110F-3 – разузнавателен вариант идентичен с E-3, като единствената разлика е в използваните двигатели. Bf 110F-4 – вариант на нощен изтребител, първият специално разработен с такова предназначение. Въоръжението е усилено с две 30-mm оръдия МК 108, монтирани в контейнер под тялото. Площта на вертикалните стабилизатори и кормилата е увеличена.