Леополд Еярц

Леополд Еярц () е френски космонавт/астронавт-изследовател на CNES. Извършил е 2 космически полета с обща продължителност над 68 денонощия.

Биография Леополд Еярц е роден на 28 април 1957 г. в Биариц, Аквитания. През 1979 г. завършва Академията на Военновъздушните сили на Франция в Салон дьо Прованс с диплом за инженер, а през 1980 г. получава диплом за летец-изтребител в Тур.

През 1980 г. служи като командир на патрул самолети, а от 1985 г. става командир на ескадрила. Участва в операции в Африка и в учения в САЩ.

През 1988 г. Еярц завършва училище за летци-изпитатели () в Испра, и до 1990 г. служи като летец-изпитател в Центъра за изпитателни полети в Брьотини сюр Орж (), до Париж. През 1990 г. е назначен за главен летец-изпитател. Общият му нальот на повече от 50 модификации самолети е около 3500 часа, 21 скока с парашут, 1 от тях с катапултиране.

През 1992 г. Еярц е назначен за отговорник на програмата Caravelle Zero-G (за полети по параболична траектория за безтегловност) като летец-изпитател и инженер на ЕКА.

Еярц е женен, съпругата му е Доминик Фосе. Има 1 дете.

CNES През 1985 г. Леополд Еярц взема участие във втория набор астронавти CNES-2, но не е зачислен. През декември 1990 г. е зачислен в 3-тата група космонавти на CNES като пилот по програмата „Хермес“.

През 1991 и 1993 г. Ертц минава 2 кратки тренировки в Центъра за подготовка на космонавти „Юрий Гагарин“ (ЦПК), където участва в тренировките по програмата за създаване на руската совалка „Буран“, извършва полети на совалката-тренажор (Ту-154 и МиГ-25). През 1993 г. преминава тренировки по оцеляване в Подмосковието по програмата на ЦПК.

На 11 юли 1994 г. Еярц е обявен за дубльор на френския космонавт-изследовател за полета по програмата „Касиопея“. През януари 1995 г. започва подготовка в ЦПК „Ю. Гагарин“. От декември 1995 г. до юли 1996 г. преминава подготовка в състава на втория екипаж, заедно с Валерий Корзун и Александър Калери, като космонавт-изследовател на космическия кораб „Союз ТМ-24“.

По-късно е утвърден за космонавт-изследовател в основния екипаж по френската програма ЕО-24, заедно с Юрий Гидзенко и Павел Виноградов.

Първи полет От 29 януари до 19 февруари 1998 г. Еярц извършва своя първи полет като космонавт-изследовател по програмата „Пегас“ на кораба „Союз ТМ-27“, заедно с Талгат Мусабаев и Николай Бударин.

В съответствие с програмата на полета на 31 януари корабът се скачва със станцията „Мир“, където в това време работела 24-Основна експедиция: (Анатолий Соловьов и Павел Виноградов), заедно с които Еярц се завръща на Земята (с кораба „Союз ТМ-26“, отново като космонавт-изследовател).

Продължителността на полета е 20 денонощия 16 часа 35 минути 48 секунди.

Подготовка През май 1998 г. Леополд Еярц минава медицинско изследване в Института по медико-биологически проблеми (ИМБП) като резервен дубльор на Жан-Пиер Еньоре по програмата Perseus (в случай на отстраняване от подготовка на Клоди Еньоре, родила дъщеря през февруари).

През август 1998 г. Еярц влиза в отряда на астронавтите на ЕКА. През същата година Еярц започва тренировки в Космическия център „Л. Джонсън“ () в Хюстън, където получава квалификация „специалист на полета“. Еярц тренира по програмата за полет към МКС.

През април 2005 г. Леополд Еярц е назначен за дубльор на Томас Райтер, който трябвало да изпълни продължителен полет, заедно с екипажа на МКС през 2005 г. – по-късно полетът е пренасрочен за септември 2006 г.

През август 2006 г. със съвместно решение на Роскосмос и NASA Л. Еярц е временно включен в състава на екипажа на Експедиция 16 (старт с „Атлантис“, мисия STS-122, кацане с „Индевър“, мисия STS-123). В същата година е произведен в бригаден генерал.

Втори полет Вторият полет на Еярц започва на 7 февруари 2008 г. в 19:45:30 UTC. Той е пети специалист на полета в екипажа на „Атлантис“, мисия STS-122. След пристигането на станцията (скачването става на 9 февруари) сменя в основния екипаж на 16-а експедиция астронавта Даниел Тани (NASA).

След пристигането на 13 март 2008 г. на борда на МКС на екипажа на совалката „Индевър“, мисия STS-123, на 15 март 2008 г. Еярц предава функциите си на бординженер на екипажа на Експедиция-16, на Гарет Райсмън. На 25 март 2008 г. в 00:25 UTC совалката се отделя от МКС. Кацането става на 27 март в 00:39 UTC на космодрума на нос Канаверал.

Продължителността на втория полет на Леополд Еярц е 48 денонощия 4 часа 53 минути 38 секунди.

Награди Кавалер на ордена на Почетния легион. Кавалер на националния орден „За заслуги“. Медал на отвъдморския департамент. Сребърен медал на националната отбрана. Кавалер на орден „Смелост“Указ на президента на Русия от 14.11.1998 N 1389. (Русия). Кавалер „Орден на дружбата“ (Русия).

Бележки

Външни препратки Биография на Леополд Еярц на сайта на ЕКА. Биография на Леополд Еярц на сайта SpaceFacts. Биография на Леополд Еярц на сайта на CNES. Биография на Леополд Еярц на сайта на NASA.

Категория:Космонавти на Франция Категория:Космонавти на ЕКА Категория:Хора от Нова Аквитания Категория:Носители на ордена на Почетния легион