Развитото или Същинското средновековие е периодът на европейската история, който продължава от около 1050 до 1300 година.Ралф, Филип Лий, Лернър, Робърт Е., Мийчъм, Стендиш, Ууд, Алън Т., Хъл, Ричард У. и Едуард Макнал Бърнс. Световните цивилизации. История и култура. В четири тома. Том втори - светът през Средните векове. Ранна нова история на света, превод от английски Владимир Атанасов, София, 1998, с. 67. Той е предшестван от Ранното средновековие и е последван от Късното средновековие.

Към 780 г. настъпва краят на варварските нашествияReitervölker im Frühmittelalter. Bodo, Anke et.al. Stuttgart 2008 и Европа става по-организирана социално и политически. Макар че съществуват известни разлики между Византия и Западна Европа, този период се характеризира с окрупняване на феодите. На запад кралете се налагат като абсолютни владетели по примера на Карл Велики, макар да признават върховенството на папата. На изток след завоюването на България от Василий II взема връх обратната тенденция и през 1054 г. християнството се разцепва на две с Великата схизма. Викингите се установяват на Британските острови, във Франция и на други места, а в Скандинавия започват да се развиват християнски кралства. Маджарите прекратяват своята експанзия през X век и към 1000 г. християнското кралство Унгария е призната държава, която сключва съюзи с регионалните сили в Централна Европа. С краткото изключение на монголските нашествия през XIII век, големите набези на номади спират. Мощната Византийска империя от времето на Македонската династия и династията на Комнините постепенно отстъпва място на възкресените Сърбия и България и на новата Латинска империя (1204 – 1261), които непрекъснато се бият помежду си до края на последната. Византийската империя е възстановена през 1261 г. с възвръщането на Константинопол на Византия, но тя вече няма същата сила и продължава да отслабва през XIV век, като останки от нея се задържат до средата на XV век.

През XI век народите на север от Алпите започват по-интензивно заселване, насочвайки се към нови земи, някои от които са запустели след края на Западната Римска империя. В дейности, които историкът Шарл Хигуне нарича „големите разчиствания“, хората разчистват и обработват някои от обширните гори и блата, разположени в тази част от континента. Заселниците преминават отвъд традиционните граници на Франкската империя към нови земи отвъд река Елба, което утроява размера на заетите от германски племена земи. Подобряването на климата в Северна Европа, техническите нововъведения, включително тежкият плуг, триполното сеиотбообръщение, широкото използване на мелниците и други технически постижения, дават основание на някои историци да определят периода като време на първа аграрна революция и огромен напредък в Европа.Ралф, Филип Лий, Лернър, Робърт Е., Мийчъм, Стендиш, Ууд, Алън Т., Хъл, Ричард У. и Едуард Макнал Бърнс. Световните цивилизации. История и култура. В четири тома. Том втори - светът през Средните векове. Ранна нова история на света, превод от английски Владимир Атанасов, София, 1998, с. 67-71.

Католическата църква, която в този период достига върха на своята политическа мощ, призовава християните от цяла Европа към поредица от кръстоносни походи срещу селджуците и арабите, окупирали Светите земи. Кръстоносците основават няколко кръстоносни държави в Леванта. Религиозни причини лежат в основата и на Северните кръстоносни походи. Чрез Реконкистата християнските кралства си възвръщат голяма част от Иберийския полуостров от мюсюлманите, а норманите завладяват Южна Италия. Това е само част от голямото нарастване и преселванния, характерни за периода.

През XII–XIII век икономическата структура на средновековното феодално общество се променя. Покрай кръстоносните походи се развиват стоково-паричните отношения, занаятчийският труд се отделя от земеделския, появяват се първите занаятчийски обединения (цехове), възникват първите манифактури. Промяната в обществените отношения налага развитието на науката, а светогледът на средновековния човек започва да излиза от тясно религиозно-схоластичната си дотогавашна рамка. В периода XI – XIII век възникват първите съвременни европейски университети (в Болоня, Париж, Оксфорд, Саламанка, Неапол) в които основно се изучава богословие. Наред с него църквата допуска и изучаване на античното нас­ледство по дисциплините аритметика, астрономия, геометрия, граматика, реторика, диалектика, музика. Средновековната наука от това време е пропита от мистицизъм и схоластика, но именно тези зачатъци на мистичната промисъл, обърната към античното наследство, създават предпоставките за Ренесанса по-късно.

Бързо нарастващото население на Европа води до големи социални и политически промени, сравнено с предходната епоха, включително първите наченки на урбанизация. Градовете стават по-многолюдни, процъфтяват търговията и дребното занаятчийство. Сформира се народностното съзнание. Към 1250 г. ръстът на икономиката в някои райони достига нива, които няма да бъдат достигнати отново до XIX век.

Същинското средновековие ражда много различни форми на интелектуални, духовни и художествени произведения. През епохата се наблюдава и възход на етноцентризма, който еволюира по-късно в национално и гражданско осъзнаване в по-голямата част от Европа, издигането на големите италиански градове държави и разцвета и упадъка на ислямската цивилизация на Андалус. Преоткриването на произведенията на Аристотел, отначало косвено чрез средновековната еврейска и ислямска философия, кара мислителите от периода Моисей Маймонид, Авицена, Авероес, Тома Аквински и други да разширят схоластиката с античната философия. През по-голямата част от този период Константинопол остава най-населеният град в Европа, а византийското изкуство достига своя връх през 12 век. Много от най-забележителните готически катедрали са построени или завършени около този период.

Исторически и политически събития

Великобритания и Ирландия

Норманското нашествие в Англия през 1066 г. завършва с установяване на кралска власт от френски благородници. След още сто години норманите нахлуват в Ирландия през 1169 г. и скоро се утвърждават в по-голямата ѝ, въпреки че крепостта им е югоизтокът. По същия начин Шотландия и Уелс стават васали по едно и също време, въпреки че Шотландия по-късно извоюва своята независимост, а Уелс остава до голяма степен под властта на независими местни принцове до смъртта на последния суверенен уелски принц през 1282 г. Davies, Rees (2001-05-01). „Wales: A Culture Preserved“. bbc.co.uk/history. p. 3. Посетен на 6 май 2008 г. При крал Хенри I през 12 век е основана държавната хазна и са свикани първите английски парламенти. През 1215 г., след загубата на Нормандия, крал Джон подписва Магна Харта и тя става закон, който ограничава властта на английските монарси.

Испания, Португалия и Италия Голяма част от Иберийския полуостров се заема от маврите след завоюването му през 711 г., въпреки че най-северните части са разделени между няколко християнски държави. През XI и отново през XIII век, християнските кралства постепенно прогонват мюсюлманите от централната и по-голямата част от Южна Иберия.

В Италия независимите градове държави забогатяват от морска търговия, свързваща Европа с Ориента. Това са по-специално таласократиите в Пиза, Амалфи, Генуа и Венеция.

Скандинавия От средата на Х до средата на XI век скандинавските кралства се обединяват и приемат християнството, което прекратява набезите на викингите и води до тяхното по-голямо участие в европейската политика. Датският крал Кнут Велики управлява Англия и Норвегия. След смъртта му през 1035 г. тези страни са загубени за датчаните, а с поражението на Валдемар II през 1227 г. доминиращата им роля в региона приключва. Междувременно Норвегия разширява своите атлантически владения, включващи Гренландия и остров Ман, докато Швеция, под управлението на Биргер Ярл, става мощна сила в Балтийско море. През същия период, белязан от договора от Пърт от 1266 г., норвежкото влияние започва да намалява. Между 1130 и 1240 година в Норвегия бушуват граждански войни.

Франция и Германия

По времето на Същинското средновековие на мястото на Каролингската империя съществуват отделни кралства, наречени Франция и Германия, макар и не със съвременните си граници. Германия е под егидата на Свещената Римска империя, която достига върха на своята политическа мощ.

Грузия По време на успешното управление на крал Давид IV Строителя (1089 – 1125), царство Грузия се разраства и грузинците прогонват Селджукската империя от своите земи. Решителната победа на Давид в битката при Дидгори (1121 г.) срещу селджуците, в резултат на която Грузия възвръща загубената си столица Тбилиси, бележи началото на грузински Златен век. Внучката на Давид, кралица Тамара, продължава възходящата тенденция, като неутрализира успешно вътрешната опозиция и предприема енергична външна политика, подпомогната от по-нататъшния упадък на враждебните селджуци. Разчитайки на мощен военен елит, Тамара успява да надмине успехите на предшествениците си и създава империя, която доминира в обширните земи, обхващащи днешна южна Русия от Черно море до Каспийско море. Грузия остава водеща регионална сила до нейния колапс под монголските атаки, настъпил две десетилетия след смъртта на Тамара.

Унгария

През Същинското средновековие кралство Унгария (основано през 1000 г.), се превръща в една от най-мощните средновековни държави в Централна и Западна Европа. Унгарският крал Стефан I е запомнен от тогавашните хронисти като много религиозен, с широки познания по латинска граматика, строг към собствения си народ, но любезен с чужденците. Той изкоренява остатъците от племенната организация, принуждава хората си да уседнат и да приемат християнската религия, етика и начин на живот и основава унгарската средновековна държава, организирайки я политически в графства по германската система.

Следващите монарси обикновено поддържат близки отношения с Рим, например Ласло I и имат толерантно отношение към езичниците в кралството, (например куманите през 13 век), което в крайна сметка създава известен дискомфорт за някои римски папи. С установяването на лична уния с кралство Хърватия и създаването на други васални държави, Унгария се превръща в малка империя, която разширява контрола си над Балканите и Карпатите. Унгарската кралска династия дава най-много светци на католическата църква през Средновековието.

Литва По време на Същинското средновековие възниква кралство Литва. След убийството на първия християнски крал Миндаугас Литва е известна като Велико литовско княжество. Останала непокорена по време на Ливонския кръстоносен поход, Литва бързо се разширява на изток и се превръща в една от най-големите държави в Европа.

Полша Полша е основана като държава по време на династията Пясти, която управлява страната между X и XIV век. Тя решава да се обвърже с Великото литовско княжество и това е потвърдено с Кревската уния и по-късните договори, което води до установяване на лична уния през 1569 г.

Югоизточна Европа

Основни статии: Комнинов ренесанс, Втора българска държава, Велико княжество Сърбия, Княжество Арбърия, Босненска бановина и Кралство Хърватия

През Същинското средновековие настъпва разцветът и упадъкът на Киевска Рус и появата на куманите в Дещи Къпчак. По-късно монголското (татарското) нашествие през 13 век оказва голямо влияние върху Източна Европа, като много страни от региона са нападнати, разграбени, завладени и / или васализирани.